Стратегия Синергия Сигурност

  Защо не се получават нещата в България, защо политиката и политиците са толкова отчайващо неспособни да произведат сигурност, европейство, нормалност и бъдеще за страната ни?
  Може да се отговори и така: Защото те действат срещу нормалните закони на природата, науката, системите и разума.
  Само четири примера.
  - Политиците ни се опитват да променят Втория закон на термодинамиката, а той е категоричен – във всяка затворена/изолирана система ентропията, сиреч хаосът винаги нараства. Българският политически елит непрекъснато изолира, затваря, откъсва страната ни от света, от българите по света, от модерните демократични практики по света, от менталността на развитите общества, а това е откровена покана за нарастване на ентропията, сиреч на хаоса в България.
  Дори от гледна точка на Втория закон на термодинамиката този политически елит е противопоказан за страната ни, той е способен единствено да твори хаос, да произвежда ентропия в неразумни количества.
  - Политиците ни се опитват да опровергаят Теорията на катастрофите. Според тази теория с приближаването към катастрофата (пропастта) нараства скоростта, с която обектът/тялото се приближава към нея. Катастрофата (пропастта) засмуква обекта/тялото, ускорява приближаването му към нея, става все по-неизбежна. Българският политически елит непрекъснато тласка страната ни към ръба на пропастта, все по-упорито обещавайки как ще започнем да се отдалечаваме от нея. Няма да започнем, напротив, още по-бързо ще летим към нея…
  Дори от гледна точка на Теорията на катастрофите този полиитически елит е противопоказан за страната ни, той е способен единствено да тласка България към пропастта със скорост, сякаш приближаваща скоростта на светлината.
  - Политиците ни се опитват да опровергаят Теоремите за непълнотата на великия австрийски и американски учен Курт Гьодел. Съгласно тези Теореми, една сложна система, каквато е и обществото, може да бъде описана пълно и непротиворечиво, само ако се излезе извън нея, т.е. при качване с (поне) едно ниво на сложност по-нагоре. Оставайки вътре в системата, базирайки се на знанията, които получаваме само от нейното изучаване, ние не можем да получим пълна и непротиворечива представа за тази система. За да я разберем, трябва да я погледнем „отгоре”, чрез понятийния и логически апарат на по-сложна и по-обща система. Ако оставаме в рамките само на тази система, то дори да я опишем пълно, това описание ще бъде противоречиво, а ако я опишем непротиворечиво, описанието ще бъде непълно. Образно казано, за да разберем пълно и непротиворечиво какво се случва в България, ние не можем да прилагаме знания, получени само в затвореното пространство на България, а трябва да погледнем на страната ни откъм Европа, откъм европейските процеси, откъм общността, към която сме интегрирани, Европейския съюз. Пълно и непротиворечиво знание за България е възможно само в по-широкия контекст, към който тя се присъединява. Българският политически елит непрекъснато стеснява и скъсява стратегическия хоризонт на страната ни, отдалечава я от Европа, подклажда антиевропейски нагласи и настроения, охулва и окарикатурява Европа и така лишава обществото от възможността да свери часовника си с Европа, да си даде ясна сметка в каква чалгизираща се, опростачваща се, демодернизираща се и ориентализираща се клоака започваме да живеем.
  Дори от гледна точка на Теоремите за непълнотата на Гьодел този политически елит е противопоказан за страната ни, той е способен единствено да ограничава мисленето, да оскотява съзнанието, да декласира обществените прослойки, да подклажда разграничавания от европейските норми, стандарти, принципи и баланси на свобода и сигурност, като прави страната ни разногледа – на теория да насочва едното си око на Запад, а на практика да насочва другото си око на Изток.
  - Политиците ни се опитват да опровергаят Теорията на рационалния избор. Тази Теория е всъщност общо понятие за няколко подтеории/подхода в социалните и икономическите науки, които описват рационалното поведение на действащите субекти; в основата е разбирането, че от всички възможни алтернативи субектите (социални или икономически) избират тази, която най-добре съответства на техните интереси, съгласувана е с достъпната информация и се вписва в ограниченията на външната среда и началните условия. За по-ясно, социалните актьори и агенти (индивиди, групи, общности, общества), ако са прагматични, рационално действащи субекти с разум, интелект, креативно мислене и стратегическо планиране, винаги се стремят да постигат максимум от своите цели и интереси с минимум усилия, положени за осъществяването на своите цели и интереси, като се опират на цялата достъпна им информация, разработват алтернативни стратегии и избират оптималната сред тях, така че да се постигне ефективен баланс между преследвани цели и изразходвани ресурси. Българският политически елит непрекъснато предлага на обществото ирационални амбиции и лишени от интелект и постижимост задачи, изтласква дебатите и изнася дискусиите извън сферата на здравия разум и интелигентния прагматизъм, упорито не може да взема или не иска да взема верни, правилни, точни, отговарящи на националните интереси решения, защото поставя на първи план своите лични, частни, корпоративни, лобистки, олигархични и изключително меркантилни интереси, с което прави невъзможно функционирането на обществото ни в съгласие с Теорията на рационалния избор и така го обрича на имбецилност, да е бавно развиващо се, винаги да бъде губещо, изтласквано в периферията, демотивирано и последно в Европа по всички позитивни критерии и първо по всички негативни критерии.
  Дори от гледна точка на Теорията за рационалния избор този политически елит е противопоказан за страната ни, той е способен единствено да я държи в безнадеждното аморфно състояние на скараната с всякакъв интелект и творчество ирационалност, да й причинява беди след беди, да я прави ужасно неефективен механизъм за производство на несигурност и отчаяние, с което може само да повишава неимоверно и неистово количеството на социалните болести в обществото ни – апатии, анемии, аномии, аномалии, а пък що се отнася до отделните хора, те в тази смазващо безперспективна ситуация в държавата ни, няма как да не преживяват страшен бум на различните патологични заболявания и да „изстрелват“ България на най-страшното първо място в Европа – това по онкоболни и психически болни хора…
  Друга теория – на социалните системи (динамични, сложни, самоорганизиращи се критичности) смята, че една такава система, едно общество, може да издържа не повече от една, т.нар. „поколенческа“ вълна на лошо управление, стрес, страх, несигурност, неопределеност, липса на перспектива, отсъствие на надежден обяснителен механизъм за случващото се („оти руча жабетата“), т.е. максимум 25 години. А ние вече навлязохме в 27-та година на такова животоотричащо и невъзможно за понасяне състояние. Ето защо няма как да не се разрастват патологиите у нас – както обществените - социалните, така и личните - болестните. Българското общество е болно от рак на лошото управление.   Този рак дава метастази във всички обществени и управленски системи, включително в националната сигурност, икономиката, финансите, науката, образованието, културата, здравеопазването, спорта… Това е коварен рак, защото той поразява всички жизнени органи на българското общество и държава, той възпроизвежда в контролните пунктове на управление само себе си и не дава шанс на нищо здраво, разумно, интелигентно, образовано, европейско, демократично, нормално, прогресивно, не иска то да му се мотае в краката.
  Ето защо българският политически елит е толкова остро противопоказан за страната ни. И никой не е в състояние да ме убеди в обратното и така да промени моето скромно и никого неангажиращо лично мнение…
  
  18.05.2016 г.