Стратегия Синергия Сигурност

  Иван Бедров: „Войната срещу българите в чужбина вече е обявена“.
  Съветвам този текст да бъде прочетен - http://clubz.bg/38952-vojnata_sreshtu_bylgarite_v_chujbina_veche_e_obqve....
  Съгласен съм със заглавието.
  Искам само да уточня следните четири неща.
  
  Първо, българският политически елит никога не е обичал българите в чужбина – и защото мисли като част от българите в България, че заминалите на Запад са нещо като предатели, изоставили страната в трудния момент; и защото не може да ги контролира и мами; и защото завижда на свободата, която струи от мнозина от тях; и защото той си мисли все още, че държавата е само физическо пространство, достигащо до границите й, а на разбира, че тя е все повече и духовно пространство и където има българи, милеещи за родината си, там има частица и от България.
  След края на тази бележка ще приведа част от статия „Националната сигурност и демографските проблеми на България“, написана от мен за сп. „Международни отношения“ в началото на 2006 г. В тази статия (има я на моя сайт в раздела „Научни публикации“) се съдържат и доста разсъждения за демографската ни криза/катастрофа, за които днес се пише като за откриването на Америка.
Българският елит е удивително клаустрофобичен, провинциален. Президентът Първанов преди време предпочете пингвините в Патагония пред българските общности в Южна Америка, над които прелетя в пингвинна посока. Президентът Плевнелиев в първата си и доста дълга реч пред Народното събрание като държавен глава не намери нито една дума за българите в чужбина, на които също бе държавен глава и мнозина от които гласуваха за него…
  
  Второ, аз и по-рано съм писал за това, изборният кодекс се вписва в логиката на законотворчеството на „ГЕРБ“ в двата последни парламента системно и систематично противопоставя българите в България на българите в чужбина. Това означава, освен всичко друго, че „ГЕРБ“ не мислят в категориите на националните интереси, не се идентифицират с българското общество, което все повече гледа децата и внуците си по скайпа, а са котерия, клика, която преследва лични и групови интереси, живее или се стреми да живее за себе си, за своя жизнен стандарт и банкови сметки, за своите държавни поръчки и изсмукване на еврофондове и не възнамерява да се връща след излизането от политиката обратно към българското общество и огромната част от нормалните, обикновени българи. Партийният елит на „ГЕРБ“ е скъсал с обикновения живот, прекъснал е пъпната си връв с обществото и ако още не живее в затворени квартали с ултрастандарт и ултрамерки за сигурност, то поне работи по въпроса така, че да може да живее там. За тях всичко, което не е в такива квартали е гето – българско гето, турско гето, циганско гето…
  
  Трето, управляващите (т.е. „ГЕРБ“) нямат идеология, в този смисъл те не са нито десни, нито леви, нито либерали, нито националисти, тяхната идеология е егоизмът, но егоизмът не е идеология, а нагон, когато се превърне в политика, той е онова, за което говорих – преследване на лични и групови интереси с цената на всичко и на всяка цена.
  Но заради конюнктурата в парламента, „ГЕРБ“ се нуждаят от патрЕотите и затова се поведоха по техния шовинистичен, намирисващ на нацизъм патрЕотизъм.
  ПатрЕотите не са патриоти, не са и националисти.
  Патриотът иска народът му да живее добре сред другите добре живеещи народи.
  Националистът иска народът му да живее добре дори ако трябва това да е за сметка на другите народи.
  ПатрЕотът иска той да живее добре, като се мисли за патриот и се прави на националист.
  В този смисъл патрЕотизмът е по-опасен от последната мутация на атакизма. Атакистите, не знам доколко ги има, като взеха максимума (в материално отношение) от идеите на родолюбието, превърнати в цинична разменна монета срещу гласовете на будалите сред избирателите, просто прегърнаха православния „уахабизъм“ и панславянския великорусизъм и все по-трудно някой ще им се върже на този тюрлю гювеч. На патрЕотите са се маскирали на патриоти и се борят неистово за остатъчните проценти на будалите сред избирателите.
  Друг път ще поясня своята теза за избирателите-будалите като контратеза на будните избиратели.
  С патерицата на патрЕотите „ГЕРБ“ зави в посока, от която даже способният да се завърта около оста си със скорост 90 градуса в секунда техен лидер трудно ще ги върне обратно. Да се смразиш с децата и внуците на голяма част от българите, с тези, които ние с просълзени очи гледаме по скайпа всяка вечер, това е такова сдиране и падане на маските, че „ГЕРБ“ вече като че ли ще остане с убеждението, че самото му лице е маска…
  
  И четвърто (то за мен, макар и в зародиш все още, е най-страшното), независимо от огромните грешки и глупости, направени от управляващите с Изборния кодекс, както и независимо, че президентът може да наложи своето частично и временно отлагателно вето, а също и независимо, че Конституционният съд за разпори, не се съмнявам, всички прогнили конци, с които бе закърпен този кодекс, ние можем, според скромното ми и никого не ангажиращо мнение, да направим един много тъжен и много тежък извод:
  През последните две седмици властимащите ни казаха и показаха нещо убийствено ясно и неподлежащо на никакви съмнения като тяхно дългосрочно намерение –
  Те ни дадоха да се разбере, че за тях вече какво мисли обществото не е особено важно. С това нанесоха смъртна обида на демокрацията, защото най-важното в демокрацията е това – какво мисли обществото. Другото име на демокрацията е сверяване на часовниците на властта с това – какво мисли обществото.
  Властимащите у нас вече пет пари не дават за това какво мисли обществото. Ето защо те си решават проблема със самовъзпроизвеждането им във властта като
  - промиват мозъците на хората и с това манипулират, затрудняват, предпоставят и блокират мисловния им процес, така че обществото да не може да мисли или да мисли само това, което те искат то да мисли;
  - отвращават хората от демокрацията, така че на тях да не им пука за нея и затова и да не се затрудняват да мислят за нея;
  - правят всевъзможни прегради и препятствия на хората да гласуват, за да ги отблъснат от гласуване, доколкото гласуването е висшата форма (поне на теория) на мисленето пир демокрацията;
  - създават условия, чрез които да отнемат правото на хората да гласуват – нещо, което с изключение на някои групи хора (изпращани след това в концлагери и-или газови камери) не са включвали като посегателства срещу конституциите (дори формалните конституции) нито фашизмът, нито нацизмът, нито сталинизмът, нито социализмът…
  
  *****
  Ето откъс от споменатата моя статия:
  Държавата не е вече само територия, материално пространство, а и култура, духовно пространство. Наранената идентичност може да избие в съпротива, тя може също да превърне държавата в най-обикновена територия, населена от спасяващи се поединично (и навън) индивиди.
  Правилно отбелязват някои автори – ние броим в статистиките само родените българчета в България. Но в днешно време из целия свят се раждат българчета и мястото на раждането, както и гражданството, което те придобиват там не могат да пречат да ги смятаме наши деца.
  Трябва да променим отношението си към всички българи в чужбина, да разширяваме духовното пространство на България и утвърждаваме позитивния образ на родината ни . Вместо това нашите медии се ровят в черната хроника на Запад, за да открият там някой българин-бандит или българка-проститутка и да го вкарат веднага мазохистично на първа страница, което създава внушението у нас, а и на Запад, че едва ли не там всеки българин е престъпник, а всяка българка - проститутка: това е крещящо и несправедливо разминаване с истината. Необходимо е да пропагандираме позитивното, успешния пример на българи в чужбина.
  Ние не познаваме тези българи. Няма култура на отношение към тях. Трябва да им покажем, че България остава и за тях майка, а не мащеха. Част от народа разчита на помощта, идваща от тях, в икономиката ни се вливат големи парични суми.   Така цели прослойки тук ще се вслушват в тях и ще моделират визията си под тяхно влияние, ще гледат другояче на нашата политика. А това ще променя и нейните цели и приоритети. И емигрантите, които засега са социално, икономическо, демографско и генерационно явление; един ден ще станат политически феномен - от хора, които носят България в себе си, а не гледат на нея само като на място за добър бизнес. Да строим мостове към тях и ги приобщаваме.
  За да дадем качествено ново измерение на българската идентичност - в духа на глобализираното време и над териториалната ограниченост.
  
  29.04.2016 г.