Заобиколен от изключителни книги - художествена литература и наука, постоянно мисля, че на мен най-малко ми прилича отново и отново да пиша за футбол - на мач не съм ходил от 100 години, а повече от 10 минути по телевизора не издържам дори на знаменателни международни мачове, защото ми е жал за времето - не ми остава много време за стойностни неща, за да го пилея за ритнитопковщина, дори от световно качество.
Но пиша пак и пак за българския футбол, защото тук не става дума за футбол, а за политика. Става дума за нещо адски опасно и грозно.
Преди време, заради една неясна дума, казана по адрес на един неясен субект, облеченс висок пост, аз, макар и публично лице, с някакъв авторитет, попаднах под ударите на машината, наречена Власт и със сетни сили и почти стигнал до ръба на компромиса, успях да се отърва от тази машина почти като вълка, който като попадне в капана си прегризва лапата в името на свободата и оцеляването.
Сега ЦСКА са под жестоките удари на властта - под ударите на двата субекта, които държат България в ръцете си и си играят със съдбата й.
Дори и четирите лапи да си прегризе ЦСКА, пак няма да се измъкне от капана. Пред очите ни се извършва показно убийство, мотивирано от политически, икономически, финансови и примитивни запалянковски интереси.
И всички други привърженици на други клубове, дори уж иначе принципните демократи сред тях, наблюдават как с тъп трион се реже главата на един отбор с име и традиция, как се късат с нагорещени щипци меса от него, как му се прерязват вени и артерии. И всичко това се прави методично, системно, злобно и ожесточено.
Но дори иначе принципните демократи не протестират. Те са постигнали исторически компромис със съвестта си. Те очевидно и при демокрацията са се водили не от принципи и убеждения, а от запалянковски страсти.
Възмутените цесекари няма защо да се гневят на т.нар. БФС – това там са жалки корупционери, пошли безделници, алчни сребролюбци и тотални некадърници. Това там са машИ, инструменти, щипци, секири.
Протестите трябва да се насочат към истинските унищожители на ЦСКА, а това са политически лица с икономическа власт, всъщност може да се каже – икономически лица с политическа власт. Това са истиниските собственици на държавата и на един клуб, наречен „вечен враг“.
Унищожаването на ЦСКА не е въпрос на дългове и кредити. Ако беше така, у нас щеше да има 2-3 клуба и 3-4 фирми. Унищожаването на ЦСКА е политически въпрос. Това е политически проблем, защото се извършва от политици, чрез държавни институции, с държавната репресивна машина и с притежаваните от тези политици структури, медии и власт.
Само заслепени от запалянковщина хора не виждат как едно ново, уродливо лице на властта у нас вече не се свени да действа и да унищожава конкуренти по безмилостен начин – независимо дали тези конкуренти са бизнеси, високотехнологични компании, фирми, крупни собственици, медии или футболни отбори.
Това уродливо лице на новата власт в България тепърва започва да действа. И ние сме длъжни да внимаваме, защото може да стане като с онези мълчаливци някога в Германия – мълчаха, мълчаха, мълчаха, а когато дойде и техният ред, нямаше вече кой да ги защити. Защото бе станало много късно. Непоправимо и необратимо късно…
08.08.2015 г.














