Изнудването, на което Европа е подложена от левичарската дружинка на Ципрас може да се превърне в европейска трагедия и затова е логична повишената ми активност чрез статуси по темата във Фейсбук.
Тук привеждам своите 8 последни коментари на стената ми в тази социална мрежа.
Статус 1
"Варуфакис се връща в Тексас да преподава икономика".
Как така? Къде е националното достойнство, къде е патриотизмът, къде е твърдето OXI на Запада, на изедниците и експлоататорите!? И то в щата на петрола, на най-крупните маагнати, на фамилия Буш...
Защо не в Атина или дори в Спарта, храбри ми спартанецо!?
Но ние това го знаем, защото и други у нас и в Евразия го практикуват - за своя народ ограничения, оскъдица, падане на жизнения стандарт и конски дози националистични анаболи и шовинистични стероиди, а за тях самите - бизнес, кариера, деца, имущество, имоти, акции - в леговищата на дивия капитализъм...
Статус 2
Да го кажа безпощадно ясно по повод на моя статус за "колегата"-професор Варуфакис:
Аз смятам за безкрайно подло и гадно да стовариш върху своите сънародници адски, колосални трудности и после, вместо да споделяш тези трудности, се спасяваш с бягство, за да продължиш високия си жизнен стандарт именно при онези, срещу които систематично си настройвал своите сънародници!
То от мен не излезе политик, това е ясно, но след като съм чувствал личната си вина за това, което се е случило във, със и на България, принципно съм отказвал всякакви предложения за това да стана някъде посланик или представител в някоя международна организация, а съм останал в България - за добро или лошо.
Така разбирам нещата и затова написах совя злобничко-ироничен статус по адрес на "колегата"-професор.
Трябваше да остане в Атина или Спарта, да тегли по 60-50-40 евро и да живее както всички OXI-ати...
Статус 3
Веднъж казвам на мой приятел, че за жалост в началото на Прехода такива като мен се втурнаха и юрнаха в политиката без да сме прочели 100-те най-важни политически книги. А той ми отговори, че ако ги бяхме прочели, за нищо на света не бихме се захванали и занимавали с политика.
През изминалия четвърт век се нагледах на политици по света, край нас и у нас, които гледат на демокрацията, икономиката, финансите, културата като на нова и скъпа играчка. Първо й се радват известно време, после гледат да я разглобят да видят какво има вътре, а сетне я захвърлят, губят интерес към нея и започват да търсят други играчки – в бизнеса, в банковите сметки, в бордове и висши синекурни институции, в науката, в университетите...
А разглобената от тях играчка или се въргаля на парчета и ненужна, или някак набързо се сглобява криво ляво и така, че остават излишни части и чаркове, от други прииждащи политици и в този си осакатен и безобразен вид се пробутват на народа като жалко подобие на оригиналната играчка.
А народът като правило е лапни-шаран. Тъжно ми е да го казвам, но така излиза – в огромното мнозинство от случаите.
Статус 4
Преди няколко години мой приятел ми се похвали, че синът му заминал през лятото да бере ягоди във Великобритания, за да си спечели парички и да си плати таксата за следването у нас.
По-късно ми се оплака, че синът му каквото спечелил за 2 месеца го похарчил за няколко дни, докато обикалял из острова с компания. Приятелят ми го попитал – защо не си донесе спечелените пари, нали затова отиде? А синът му рекъл: За сметка на това пък събрах впечатления!
Когато дошло времето да се плаща таксата за годината, синът поискал пари от баща си. Приятелят ми обаче отговорил: Защо са ти пари, синко, ти имаш толкова много впечатления, вземи малко от тези впечатления и си плати таксата! Синът простенал: ама с впечатления такса не се плаща!!
Та така и с референдума – толкова много демокрация, да вземат малко от нея и да си платят дълговете гърците!
Та си спомних как друг мой приятел помагаше на една пернишка фондация да си попълни документите за някакъв конкурс. И после двете жени от фондацията като започнаха: Благодарим Ви, благодарим Ви, благодарим Ви!
А приятелят ми им рече: Драги госпожи, толкова благодаря е твърде много, 100 евро на първо време стигат!
И демократична Европа сега може да им рече на гърците: Драга госпожо, толкова демокрация е твърде много, 100 милиарда евро на първо време стигат!
Статус 5
Един наш площаден оратор, с чийто доноснически псевдоним сме адаши, предложи някога Избори до дупка!
Сега Гърция може да опита Референдуми до дупка!
На всяко предложение от Европа – което в края на краищата е за спасението на Гърция с европейските, т.е. и нашите пари – референдум! С яростен патриотизъм, с узо и сиртаки, със само „Панатинайкос“ и гръцка музика!
Така и ние в България ще се преброим колко сме останали тези, дето смятат:
Че договорите трябва да се спазват;
Че правилата трябва да се съблюдават и да не се променят по време на играта;
Че заемите трябва да се връщат, а не да се мисли, че най-добрият кредитор е мъртвият кредитор;
Че Европа е спасение за България, а не гаден експлоататор, развъдник на разврат и нещо, за чието пропадане трябва да стискаме палци;
Че Европа не е шведска маса, на която седиш, докато шведите не дойдат;
Че щом не си свиквал референдуми дали да вземаш милиарди в заем, не е много редно да свикваш референдуми дали да връщаш взетите милиарди;
Че съседите ни са мили, но не за сметка на нас, на нашето общество и нашите деца;
Че парите не са само източник на удоволствие, а и извор на мъки, ако не знаеш да се разпореждаш с тях както трябва.
Иначе е ясно – ципрасите са на всеки километър – от тук до края на света…
И е ясно, че ще става все по-трудно, защото светът се е побъркал. Допускам, че след като Путин и Гърция са повод на голяма част от нашето общество да злорадства по адрес на Европа, то скоро такъв повод ще стане и ИДИЛ – а ИДИЛ е нещо наистина страшно, много страшно.
Също така е ясно, че както и да се развие гръцката криза, ние българите ще сме все от неподходящата страна.
Да, аз съм за патриотизма!
Но за мен патриотизъм не е да си все за това, което прогонва децата ти от България.
За мен патриотизъм не е да гледаш непрекъснато в огледалото за обратно виждане.
За мен патриотизъм не е да съчетаваш ултралевичарски икономически и финансови възгледи с ултрадесни шовинистични и мразещи различността виждания.
За мен патриотизъм не е да вземеш едни мнооооого пари, да ги изядеш и после, с извинение, оригвайки се и хълцайки, да крещиш Няма да платим!
За мен патриотизъм е да си подредиш държавата така, че децата ни да остават тук, както и да не стигаш дотам, да взимаш кредити, а ако взимаш кредити, да ги инвестираш в модернизация на страната и в нейното бъдеще.
Статус 6
По повод на словото на председателя на парламентарната група на Либералния алианс в ЕП (АЛДЕ) Ги Верхофстад в Европейския парламент, получило чрез видеоклип изключително широко разпространение във Фейсбук.
http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2015/07/09/2569724_evrodeputat_kum_cipras_sprete_privilegiite_na/
Дааа.... Само че у нас върви всеобщо оципрасяване - сред обществото, а особено сред политиците, макар че засега съревнованието се печели от ББ.
Аз вече определено смятам, че като подкрепя такива антиевропейски политици, Гърция наистина е воденичен камък за ЕС. Като не иска да е в ЕС, защо я мъчим да бъде!
Когато има начало на гангрена, трябва да играе скалпелът. Иначе загива целият организъм.
Статус 7
„Атина е одобрила нов план и ще иска 50 млрд. евро заем“
А ако се намерят наивници от гнилата, проклета, тънеща в разврат Европа на „тези изнудващи негодници“ да им ги отпуснат, след известно време, като бъдат по същия начин опукани, изядени, профукани, пропилени, сигурно с патриотична страст и антиевропейска ненавист ще се свика следващ референдум, който да каже Няма да платим!
Не, разумните хора в Европа трябва да кажат твърдо Не на този откровен ципраски шантаж, на този отровен сиризовски рекет!
Гърция в момента страда от много тежка болест, която при хората е изключително рядка – организмът не е способен на чувства болка. Когато едно дете е сполетяно от такъв синдром, то е в постоянна опасност, защото болката е най-напред система за ранно сигнализиране, първи защитен механизъм за организма.
При дете с този синдром родителите трябва постоянно да го наблюдават, защото то може да си счупи нещо, без да чувства, може да се изгори без да усети, може да получи перитонит, без да разбере, то може да развие тумор в мозъка, без да го долови и т.н.
Така е днес и Гърция – тя е лишена от тази система за ранно сигнализиране и се е превърнала в най-големият враг на самата себе си!
Статус 8
Добре, поиграхме си на демокрация. Ципрас направи гърците луди - да си говорят сами. Това си е проблем на гърците. Щом искат подобен демагог да им е лидер, това е демокрацията, а и "демагог" това и означава - "народен водач".
Защо обаче Европа трябва да му позволява на Ципрас да я прави луда?
Трябва да има някаква санитарна хигиена на контактите. Не може всеки да влиза в подредената европейска къща и да се държи по подобен брутален и циничен начин, да лъже народа си и да мами Европа.
Щом е възможно гърците да гласуват за нещо и то само след 4 дни да се отменя на принципа Всяко чудо за три дни, то да им се предложи да помислят дали искат Ципрас да им е премиер, но да знаят, че докато той е премиер, контактите с него са невъзможни.
Това беше и е моето мнение - когато някой не играе по правилата, обижда с ругателства и почти псувни Европа, с него не трябва да се общува!
Европа не сме я намерили на пътя, тя е много по-скъпа и ценна от всеки устат нехранимайко!
Ако на тълпите, изживяващи се като народ не се даде отпор, те ще продължават да пращат в нормална Европа а-нормални, псевдо-нормални, анти-нормални и не-нормални свои демагози, сиреч народни водачи.
Демокрацията не е само процедури, тя е отговорност, тя е продукт на многовековни търсения и лутания, падания и ставания на същинската европейскост.
Европа има мисия, кауза. Европа трябва да си изработи механизми за опазване от зарази и отрови. Иначе ще загине под натиска на ципраси и сиризи.
Ами то и Хитлер дойде на власт с демократична процедура, значи ли, че възможни хитлерчета утре също ще се кипрят в Европейските институции и ще правят обръщения към Европейския парламент? Не може, също така бивши организирани престъпници, терористи, мутри и разбойници също да стават излъскани и сладкодумни европолитици, само защото народът си ги би избрал! Какъв народ, какви пет лева!
Крайно време е освен икономически, финансови и демократични критерии да се въведат и ценностни критерии. Европа трябва да има инстинкт за самосъхранение!














