Стратегия Синергия Сигурност

  Привеждам тук един мой коментар във Фейсбук по повод на статията на Евгений Дайнов: „Ще пребори ли разумът природата на управлението "Борисов 2"?“ - http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/04/20/2514772_shte_prebori_li_razumut...
  
  Напоследък престанах да коментирам това правителство. Защото няма какво да коментирам, а всичко, което мога да кажа като критика принципно, ще се припише като критикуване по принцип.
  Но тази статия с част от тезите си казва същото, което си мисля и аз.
  За мен когато изправено пред дилемата "С гражданите срещу мафията" или "С мафията срещу гражданите" правителството не прави избор, то не остава нещата да си продължават както досега. Когато не прави този избор, като се отказва да разреши за себе си тази дилема, правителството всъщност прави избор, то взема страна в дилемата - и този избор е срещу гражданите.
  Разбира се, авторът иска да каже добра дума за реформаторите. Но нека сложим ръка на сърцето си - тяхната енергия отива в говоренето, както парата отива в свирката.
  Не е променено абсолютно нищо.
  Защото макар и да не са марионетки като лично и ръчно управляваните от ББ негови министри, реформаторите в правителството са без подкрепа и без ресурси да променят каквото и да било, а докато говорят, все повече с напъване, с усещане, че не могат да променят каквото и да било, те изпускат дори контрола върху процесите в дейностите, които трябва да мениджират.
  Така е и в здравеопазването, така е и в съдебната система, така е в икономиката, така е в образованието, да не говорим в борбата с корупцията.   Отгоре приказки, отдолу продължава да се трупа хаос, анархия, безредие и гной.
  И всичко това е много логично, и аз мисля така, и ми се струва, че го прочитам между редовете, пък и в редовете на тази статия. Ние имаме премиер, които не иска никакви реформи и промени.
  Първо, защото не е реформатор, не е стратег, не е визионер, а е харизматик, интуитивен, конюнктурен, първосигнален импровизатор, симулатор и имитатор. Той и хабер си няма от модерни, съвременни управленски технологии в настъпилото глобализирано, постмодерно, мрежово и рисково общество.
  Второ, защото всяка реформа, всяка позитивна промяна влиза с неговия личен икономически, финансов, ментален и заповядващо-силов интерес.
  Трето, защото ако направи реформи и стартира пълноценни промени, той ще засегне мощни интереси, които му дърпат конците и от които го е страх, защото не е смел човек, даже повече прилича на страхлив управленец, на демагог и популист.
  Четвърто, така необходимите, неизбежно нужни реформи и промени в страната ни биха европеизирали, демократизирали, модернизирали и поумняли нашето общество, а в необходимо и достатъчно европеизирано, демократизирано, модернизирано и поумняло общество подобен тип премиер е абсолютно невъзможен. И то ще го отхвърли, засрамило се от себе си.
  
  20.04.2015 г.