Стратегия Синергия Сигурност

  Тези дни ми се наложи на два пъти да коментирам във ФБ езика и образоваността на властимащия.
  
  Коментар 1, 31 март:
  Политиците смятат, че като говорят просто, опростено, простовато, опростачено или просташки, то те използват езика на обикновения човечец и така едва ли не стават по-разбираеми.
  Но структурните лингвисти, лингвистите психолози, лингвистите в сигурността и антропологическите лингвисти - всеки по свой път и със свой инструментариум - са доказали, че между битието и езика, на който то се описва, разказва и реконструира, действа обратната връзка. Казано по-ясно, не само каквото ни е битието, такъв ни е езикът, но и какъъвто ни е езикът, такова ни е битието.
  Затова, в частност, когато един политик с ключова роля в държавата говори простовато, опростачено или направо просташки (кюфтаци, простаци, шестаци; размазвам ги от бой на изборите; българите са като моите кучета; хванали са ме за шлифера; гъръдите ми са големи, само за кърменето в мола не са ме питали), той не само слиза на езика на обикновения човек, както си мисли, защото в компанията, в която се е движил и в силовата групировка, с която си е вадил хляба, така говорят...
  Нищо подобно - като водеща фигура в държавата, той задава по този начин определена езикова рамка за цялото общество - в която то, обществото да осмисля и обяснява процесите. По този начин водещият политик легитимира чалгизацията, хамалщината, дебеловратието, некултурността в речника на обществото и ги превръща в основния арсенал от езикови средства, начини за оценяване на случващото се в страната и способи за изразяване на мислите.
  А това вече е свидетелство за катастрофа, за пошлост и арогантност, достигнали най-високите нива на държавното управление.
  
  Коментар 2, 3 април:
  Не, нямам намерението и желанието да коментирам упорито всяка медийна изява на ББ, в частност „кримско-добруджанската” негова излагация!
  Макар че в България има достатъчно умни хора, не само учени, преподаватели и експерти, които могат да анализират абсурдната, на нивото на профана некомпетентност, даже да не използвам тази дума, а необразованост, свещена простота, която прави незнаещия блажен и щастлив, лишен от съмнения и неизпитващ потребност от научаване, просвещаване, узнаване на важни неща и ключови въпроси – от политиката, историята, обществознанието...
  Тогава защо въобще се спирам тук на поредното абсурдно словоизлияние на първото лице в управлението на страната?
  Ами защото ББ не е единствен – да беше така, здраве да е! Малко ли каскети са се пробвали като властници върху България... Каскет повече, каскет по-малко...
  Само че войнстващата неграмотност, агресивната посредственост, арогантната парвенющина се мултиплицират, репродуцират, възпроизвеждат.
  Все по-често се натъквам на хора, на групи хора, на прослойки от хора, които „разсъждават” по същия начин – примитивно и преднамерено, безпардонно и без грам съмнение, по прости и елементарни схеми, чрез банални и повърхностни обяснителни шаблони. Те не се замислят колко малко знаят, а мразят знаещите повече. Парадират с неосведомеността си, щастливи са в ограничеността си, имат за всичко отговор и винаги някой друг им е виновен. На пръв поглед шокират с парвенющината си, но ако човек се взре в тях, ще види, че всъщност се държат като зомбирани.
  Ето тук се вижда с най-страшна сила липсата на лидери, водачи, просветен елит в България. Ако имаше лидери, водачи, просветен елит, вместо свещената простота, настанила се във висшите етажи на политиката, бизнеса, науката и културата, те щяха да разширяват и задълбочават мисленето на хората, щяха да им помагат да се надигат на пръсти, за да виждат какво има отвъд хоризонта на ежедневните грижи и тревоги, семпли радости и първични удоволствия, щяха да ги карат да осъзнават колко неблаговидно занятие е да профукваш живота си в безхаберие спрямо страната и обществото и колко нищожно е да унищожаваш ежедневно личността в себе си, само защото си разбрал или си предположил, че днес да си личност със собствено мислене и собствено чувство за достойнство е абсолютно безперспективно и е лукс, който не можеш да си позволиш.
  Отново и отново ще споделя убеждението си, че да – може властта да има понякога и верни решения за страната (аз съм готов да ги отбележа, стига някой ден да доживея да ги видя!), но далеч по-страшното е, че ние допуснахме свещената простота и парадиращото безкултурие да се настанят твърде високо в държавата ни и да държат контролния пакет акции от нейното бъдеще...