Стратегия Синергия Сигурност

Моите уважения към Вашия опит в областта на националната сигурност и професионализма Ви, но позволете ми да изкажа и своето мнение, по повод Вашата публикация. Преди няколко години, Вие самият бяхте мой преподавател в Университет по библиотекознание и информационни технологии и ме вдъхновихте, така както много други преподаватели, доказани специалисти в областта на националната сигурност, направиха след Вас. За съжаление не мога да се съглася с изказаните от Вас аргументи, защото звучат повече като легенди и предания, отколкото като факти.
По същество, според моите виждания и малкия, но смятам съдържателен опит, според мен изписаните от Вас аргументите са абсолютно неоснователни, тъй като когато става въпрос за научни изследвания или трудове, един кандидат за образователна и научна степан, или академично звание, винаги ще се уповава на опита и областта, в която е специалист. Неговите изводи и приноси ще бъдат именно на базата на специалността му. Никъде до сега не съм чула или видяла специалист в сферата на изкуството да напише дисертация в областта на физиката. Още повече, не мога да разбера защо се изказвате негативно по повод използването на областта, в която човек работи, тъй като смятам, че човек на подобна висока позиция е част от потенциала на поверената му институция и е допринесъл също толкова за развитието й, колкото и всеки един работещ в нея. Също така, за мен тази първа точка, показва една недостатъчна информираност и познаване на личностите, които споменавате в публикацията си. Преди всичко те са хора, които наравно с всеки друг са тръгнали от старт линията, за да стигнат до там, където са в момента. Също така, какво лошо има в това, човек на такава висока позиция да я затвърди и подкрепи с една по-сериозна стъпка от образователна гледна точка. Не трябва ли изискването що се отнася до образованието на заемащите подобни позиции, да е именно да имат поне ОНС „Доктор“?! Аз бих се чувствала по-сигурна, когато една титла в повече стои пред името на тези, които са част от управлението на България.
По точка две – Според статистика, чиито резултати бяха обявени на 13 януари 2014 (за повече информация: http://www.zemia-news.bg/index.php/balgariya-2/14439-%D1%83%D0%BD%D0%B8%...), както и по мое мнение, УниБИТ е най-бързо развиващия се, модерен и динамичен университет в България към 2014 година. За това допринася огромното усилие, старание, труд и мотивация на Ректора, както и на цялото Ръководство, което с много труд и желание, на базата на огромния си капацитет и опит, се опитват заедно да утвърдят името на Университета, да създадат нова, модерна атмосфера в образованието и да дадат най-доброто на обучаващите се в него. Това може би звучи като реклама, но бъдете сигурен че е абсолютно мое вътрешно убеждение, защото за годините, в които съм възпитаник на УниБИТ, видях огромния прогрес и желанието за повече и по-добро развитие. Не виждам защо трябва да бъде подозрително желанието на хората да учат в най-добрия университет към момента.

По точка три – Във всяка информационна карта на НАЦИД, която се попълва от вече придобилите образователната и научна степен, има поле в което автора на труда, може да даде своето позволение или непозволение за използването и достъпа до дисертационния му труд. Това няма нищо общо с каквито и да е процедури по засекретяване. Много са докторите, защитили в области, които нямат общо с националната сигурност и са заявили желание да не бъде даван достъп до техните разработки. За това, смятам, че тази точка е бълване на негативно отношение, което е породено от много други предпоставки, които нямат пряко отношение към проблема. Иначе, в подобни документи, никога не би било поставяно такова поле.

Като заключение, което е отправено не само към Вас, но и към всички, които следят Вашите публикации и са се изказали необмислено и доста остро - проблема с образованието в България е мащабен и доста сложен. За мен, това се дължи на, меко казано, манталитета на повечето млади, който ги прави мързеливи и който им дава основание да вярват, че всичко хубаво се получава даром. Липсва културата, интелигентността, възпитанието и достатъчните познания, които да ги отведат към прогреса. Никъде по света не съществува опция, която да дава основание да се смята, че просто да учиш в някой ВУЗ е предпоставка да завършиш и веднага да започнат да валят покани за работа на високо платени позиции. Без да бъдат положени допълнителни усилия, труд, старание, заинтересованост и демонстриране на знания и желание за развитие, без нематериална инвестиция, няма как очакванията за успех да бъдат оправдани. Всичко зависи от самата мотивация и реалните действия на обучаващия се. Не мога да разбера общото възприемане на тази идея, но може би това се дължи на факта, че проблемът с „калинките“ не се проявява само на по-високи равнища, ами е залегнал дълбоко в нашето ежедневие.
Не одобрявам, когато масово „затварянето на очите“ пред реалните проблеми на обществото е на заден план, а на преден стоят проблеми, които са плод на манипулация и жестоко изкривяване на истината.