Стратегия Синергия Сигурност

  Едно от преимуществата (но и недостатъците) на социалната мрежа Фейсбук е възможността да реагираш бързо на всяко събитие, с което поемаш всъщност и риска тази реакция да е повече емоционална, отколкото рационална.
  Текстовете по-долу са мои разсъждения от последните дни именно във Фейсбук. Те са лични споделяния, без претенции да носят някаква претенция за експертност и професионализъм, за политологически анализи и политически синтези.
  
  
  Наистина нещо в тази природа, не само енергията, не се унищожава и не се създава, само преминава от един вид в друг: ето, тефтерчето на Филип Златанов се загуби, но пък президентът се намери - на несъществуващ митинг на 10.11.89.
  Това обяснява защо ентропията ни (т.е. хаосът) нараства непрекъснато...
  Тефтерчето на Филип Златанов и десетоноемврийското дисидентство на президента, като перфектно знакови събития - едното за наглост, другото за шмекерлък - даващи точната диагноза на днешното българско състояние (или както би казал действителният наш политически дерибей - дередже)...
  
  
  Фейсбук е прелюбопитно място.
  Чета мнения на някои мои десни приятели за новото правителство и се чудя как рязко те взеха завоя. Само преди месец, даже преди седмица твърдяха едно, а сега - коренно противоположното... От острия им ляв завой гумите свистят и проглушават.
  Наистина ако някой ми беше казал преди месец, даже преди седмица, че РБ, които имат ясно мотивиран електорат, та дори и малък (относително), но съвсем съзнателно, а не първосигнално гласувал за тях, и които единствени говореха за принципи, стратегии, политики и ценности, ще са в едно правителство с хора на ТИМ, на СИК, на ДС, на Пеевски, на Ало, Ваньо, на контрабандни покровители, на крепители на демонстриращата нагъл отказ от правосъдие съдебна система, на Първанов, т.е. на осмивания от тях "Гоце" (с горчивия си личен опит това абсолютно, ама просто катастрофично не го разбирам!), щях да го сметна за циник, мошеник, дезинформатор, контрадезинформатор!
  А сега това вече е факт и те се кълнат в името на България.
Може би е прав някогашния пернишки зевзек Жуцата, като казваше: Не в името на България, а вимето на България...
  
  
  След като с идването си Симеон уби политиката, политическото, политическите дебати и програми, нито една партия не действаше като политическа лаборатория за идеи и като организация с ясни принципи. Станаха котерии, които нямат ценности, нямат принципи. И най-сетне се появи нещо, което декларираше връщането на политиката, което знае за какво е, какви принципи и ценности отстоява - не толкова РБ, колкото идеята "РБ". Нищо, че там беше и най-безпринципната от жените-политици - Кунева, нещо уродливо дори, но това е тема за друг разговор. И изведнъж всичко бе жертвано за пошлия съюз Борисов-Първанов - доброто и лошото (лошото и доброто) ченге на олигархията...
  
  
  В продължение на написаното по-горе:
  
  Реформаторите в правителството твърдят, че няма как, само така могат да направят реформи...
  Реформи с ТИМ, Пеевски, СИК, Първанов...
  Реформаторите в правителството ни убеждават, че те ще си правят реформите и така ще останат целите в бяло, независимо от ТИМ, Пеевски, СИК, Първанов...
  А аз си спомням една мисъл на Адам Михник:
  Когато мошеници и почтени хора са около помийната (той каза фекалната) яма и в ямата цопне камък, всички се омърсяват еднакво от нейното съдържание - и мошениците, и почтените хора. И стават неразличими едни от други.
  
  
  Родната интелигенция и отечествените интелектуалци продължават, според скромното ми мнение, да страдат от тежък петициен (от петиция) синдром. Сега будната им гражданска съвест се е насочила срещу повторното избиране на Вежди Рашидов за министър на културата.
  Аз също смятам, че това избиране е нравствен позор и политическо падение, връх на цинизма, символ на опростачването на обществените фигури и знак за най-ниска и най-низка точка на сриващата се институционална култура.
  Но далеч по-опасно за мен от повторното избиране на ВР за министър на културата е повторното избиране на ББ за министър-председател.
  ББ е причината, дълбоката причина за болестта, ВР е само повърхностен синдром за нея - цирей върху лицето, резултат от тежко вътрешно, органично заболяване.
  Само че повторното избиране на ББ вече бе прието, преглътнато, асимилирано и смляно, дори - в пристъп на остри пост-храносмилателни киселини - обявено за единствения шанс на страната ни.
  РБ-десните за втори път, пак при ББ, избраха сигурността пред свободата и този път направо легнаха като опитомени от него овчарки и каракачанки в краката му.
  Не разбирам как може да не те смущават ярките представители на силовите методи и СРС-та, милиционерщината и ченгесарството, контрабандата и ръчното управление на съдебната система, грубия, арогантен, просташки език и рекетът на средния и малкия бизнес, корупцията и присвояването на еврофондове - не просто демонстрирани от, а генетично присъщи на защитниците (и охранителите) на олигархията и статуквото, - а да се вдига кански вой и да се надава истеричен писък срещу един отделно взет и то не най-системно, структурно, стратегически и свързан със сигурността министър.
  Така само се имитира гражданска активност, симулира се политическа смелост, успокояват се смутени съвести и се слага "птичка" за заемането на още една прогресивна обществена позиция.
  Родната интелитгенция и отечествените интелектуалци за пореден път клатят брезичките и си въобразяват, че правят вятър.
  Резултатите от 10 ноември 1989 г. днес са и тяхна заслуга, и тяхна вина... Само че те са за себе си целите в бяло и самата невинност, света вода ненапита.
  И така - до следващата петиция..
  
  
  Даже не зная дали да кажа Започна се! или Продължава се!...
Кирил Ананиев остава заместник-министър на финансите.
Един от скелетите в гардероба на прехода, от вечните сенки, от призраците, бродещи във властта вече толкова години - несменяеми, неззависимо какво причиняват на държавата, обществото и гражданите...
Колко ли още подобни кадрови решения ни чакат, навярно обяснявани все със националните интереси, а на практика водещи до непоправими вреди на тези интереси?
  По заместник-министрите ще ги познаете!
  
  
  "Близнашки: Голямата чистка в администрацията предстои". (виж http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4419532).
  Минал съм през кадрова революция и знам колко рисковано е да се опияняваш от властта и да решаваш чужди съдби с един подпис, та дори и във времена на "незабавна смяна на системата" (1991-1992).
  А още по-страшно е да назначаваш хора по списък и още повече хора, за чиито действия после не можеш да носиш отговорност.
  Нещата са, признавам, много по-сложни и противоречиви, отколкто изглеждат от днешна дата и с днешния жизнен опит...
  Тогава бе адски трудно - и да действаш, воден от политическата целесъобразност, и да не действаш, възпиран от личната ти съвест.
  Вече не съм сигурен доколко в началото професионалистите на соц-а предадоха новите демократични сили и доколко новите демократични сили настроиха срещу себе си професионалистите на соц-а.
  Много деликатна и противоречива тема.
  Тук обаче мисълта ми е за друго - може ли в демократична държава един премиер, та дори и служебен, да използва думи като "чистка", които са присъщи на жестоки времена, на болшевишки манталитет, на тоталитарно мислене и брутална догматика; думи, които издават неизлекуван постталински рефлекс и-или комплекс.
  Но Близнашки вече си го каза: "Чичо Дачо, борбата продължава!".
  Впрочем, в първи курс във Факултета по математика и механика (1974) лекциите по История на БКП ми водеше именно чичо Дачо.   Тогава дисиденти не сме били, но той ни поразяваше със схоластиката, фанатизма, нетърпимостта към всичко неуспоредно на   
  
  Човек не може да разбира от всичко. Затова се порових най-прилежно днес из публикациите на нашата дясна, реформаторска, проправителствена и - дори - близка до моите виждания либерално-демократична общност: да видя как тя реагира на приетата от новото правителство послушно разработена от служебното правителство актуализация на бюджета.
  Все пак тази толкова активна с обществените си позиции прослойка хора надаваше глас за къде-къде по-малко важни неща отколкото днешното, най-ясно изражение на вида политика, който се води.
  Защото според скромните ми виждания и огромните ми притеснения, става дума за ляво преусърдие, раняващо тежко дясното предсърдие на политическия сектор; за огромен дефицит, за милиарди левове, които ще бъдат налети в пясъка на нашата финансова пустиня, за спасяване на КТБ с публични средства. Това е бюджет, сравним (на места по-добър с милиграм, на места с милиметър по-лош) с орешарския - нали е правен от все същия Кирил Ананиев, продължаващ заветите на Белчо Белчев и Андрей Луканов в тази деликатна област.
  В този бюджет не виждам политика, не виждам принципи, не виждам воля за промяна (допускам, че не разбирам от подобна фина и високонаучна материя), а само нови кредити и прехвърляне на бремето от много богатите прослойки и много неефективните дейности към обикновените хора и малкия и средния бизнес...
  Но както пее Висоцки: А в ответ - тишина.
  И понеже въпросните хора с иначе свърхактивни граждански позиции засега мълчат и не ме утешават, аз наистина не знам какво да мисля - дали това, което мисля или нещо по-спокойно, по-разумно, по-нормално и по-прогресивно.
  Но пък човекът на Пеевски с партизанското име "финансов министър" е доволен - вероятно се случва точно това, което такива като него искат. И точно това ме притеснява. Не като бивш активен политик, а като настоящ редови гражданин...
  
  
  На 23 октомври писах за новото правителство ПРАГ (ПФ, РБ, АБВ, ГЕРБ) - патриоти, реформатори, абевейци, герберци са в един и същи строй, заедно във труд и бой...
  Реформаторите накъдето са тръгнали днес, в 2014-а, аз отдавна, още през 2006-а се върнах оттам. Да бяха ме попитали да им кажа какво е това Първанов (и що означава АБВ)... И как той милее за националната сигурност и България. И какво петно в биографията остава от допира с него - така че 25 години отстоявани принципи, мисъл за националните интереси, абсолютна некорумпираност и честен труд не могат да се отмият напълно от него.
  Още нещо - съветникът си казва професионалното мнение, бори се за него... и е дотук (най-много после като мен да публикува в книга, даже две - какви позиции е отстоявал ). А те държава в катастрофа ще управляват, ще правят реформи, ще променят съдебната система, на половината конструирана от бившия ми най-висшестоящ-работодател...   При това именно с ГЕРБ, АБВ и ПФ!??!
  
  
  При толкова разнопосочни интереси, самият факт, че има нещо като програмна декларация на дясно-лявата, консервативно-социална, плоскоданъчно-прогресивна, анти-ДС-про-ДС четворна коалиция "ПРАГ" (ПФ, РБ, АБВ, ГЕРБ) е положителен факт.
  Тази програмна декларация трябва да се прочете по-внимателно, естествено, но веднага се набива на очи демодираният, поне в известна степен, език в областта на националната сигурност. Езикът днес в тази ключова система е различен, но добре, да кажем, че това не е наука, а управление, по-скоро нещо, което трябва да го има заради това, че е прието да го има.
  А и кой у нас чете подобни документи след като тонерът по тях изсъхне?
  Гражданската сигурност - като ключов и все по-ключов елемент от националната сигурност е маркирана бегло, несправедливо постно.
  Има цели фрази, които пораждат недоумение. Ето една от тях:
"Разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия и кризи."
  Това е все същата порочна практика от времето на Емел Етем-ген. Никола Колев-Георги Първанов - да не се изгражда ефективна система за гражданска сигурност, да се унищожава Гражданска защита (тук най-много усилия хвърлиха и безспорно преуспяха Емел Етем и Цветан Цветанов), а за всичко да опира пешкира и да отнася контрата армията, тя да вади кестените от огъня, да се разпъва на кръст и да върши цялата работа на държавата, само защото е единствената работеща и изпълняваща съвестно задълженията си структура (на която можеш да заповядаш, понякога с фелдфебелски манталитет), макар че това е нейна периферна, спомагателна функция.
  Но нека не придирям повече, по делата ще ги познаем...
  
  
  Като гледах тази сутрин вчерашни кадри със самодоволните, надути, разиграли лицемерен театър, политици, решили, че са спасители и манна небесна за страната ни, си помислих колко далеч е този панаир на суетата от истински стойностните разсъждения за човека, човешкото, човечността и човешкостта, съдържащи се в книгата, която в момента чета:
  "Защото най-сетне какво е човек във Вселената? Нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение с нищото, средина между всичко и нищо. Съвсем неспособен да разбере тия две крайности, целта на явленията и техните първоначала са за него непреодолимо скрити в непроницаем мрак; за него са еднакво непостижими и небитието, от което е възникнал, и безкраят, който го поглъща...
  Човек е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика. Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият. Но дори когато природата го смазва, човек пак ще надвишава онова, което го убива."
  Блез Паскал (1623-1662)
  
  6-12 ноември 2014 г.