Продължавам тук и на лични, по мейла и на сайта си да получавам всякакви агитации за кандидати за президенти без абсолютно никакъв друг шанс, освен да чопнат някой и друг половин процент от подкрепата за единствения кандидат-продемократ с различни от нулата шансове да бъде избран. Както и за нови сдружения, общности, организации, партии все с продемократични заявления и намерения.
Направо ми иде да погледна политическия каредра - да не би да е 18 май?! Такова наивно и нарцистично, по кокоши сляпо и по маркототевски неадекватно осемнадесетомайско поведение!
В началото на кампанията написах тук утопично:
- Ако думите ми имаха поне малко влияние, бих призовал всички не-рашисти у нас да се обединят и да надскочат ниските ни ментални ръстове и да се мобилизираме за президентските избори.
Бих призовал всички не-рашистки кандидати да оттеглят кандидатурите си и да се обединят зад избора на Андрей Гюров!
Бих призовал никой не-рашист да не размива гласове.
Бих призовал всеки не-рашист да стъпи върху гърлото на собственото си его.
Къде ти! Нищо подобно.
Глухота и слепота...
А прорашистката власт се е устремила към смазваща победа. Тя не иска "просто" да спечели изборите. Тя иска да ги спечели още на първия тур.
Но нашите ситни и дребни като камилчета политикани си играят на политика сякаш изборите са си все така преходни, поредни; сякаш са политическа игра.
Не, те са рубеж, те са рубикон.
След тях, ако всичко свърши на първия тур, страната ни ще бъде друга. Не, че няма да бъде такава и ако прорашистката кандидатка спечели на втори тур. Но ако тя направи това на първи тур, тежко и горко на България, а още повече тежко и горко на продемократите.
Идва реваншизъм - като озъбено свирепо куче. И ще бъде - както казват в Перник - наше чудо, та ничие.
Кръгът на властта ще бъде затворен - ТЕ ще са на власт и цялата власт ще бъде тяхна. Те ще са Властта.
-- Имат ли си силови институции за сигурност и отбрана пропити и прогнили от прорашистка вярност? Имат си. Там трещи и гърми от прорашизъм.
-- Имат ли си покорни и покорени медии? Имат си. А и пред очите ни вече редица медии и доскоро видни журналисти се предлагат и подлагат на тази настъпваща към гърлото на България власт.
-- Имат ли си професори, доценти и асистенти на които името им е легион? Имат си. И те ще обяняват от зори, от зори, от зори до късна вечер какво ни чака и как няма да ни се размине.
-- Имат ли си прорашистко мълчаливо мнозинство сред народа ни, което в един момент не просто ще заговори, а ще закрещи в тяхна подкрепа, ще гони из улиците и ще пребива зад ъглите продемократи, ще прави митинги за съд над народните врагове и не просто ще свали маските си, но и ще снеме задръжките си.
А нашите политикани с осемнадесетомайски първосигнални щения са глухи и слепи за това.
Раберете:
Сега не е въпросът Той ли Е или не съвсем Е Той?
Проблемът е друг. Проблемът е, че е само Той и само той има шанс да отиде на втори тур, пък там каквото сабя покаже.
Задачата ни е само една. Да се мобилизира всичко проевропейско и антирашистко в името на тази единствена реална и реалистична задача.
Да стигнем до втори тур.
Иначе, жална ни майка.
Ако на мен не вярвате, разлистете старниците на двата излезли тома за Народния съд. Има ги качени и на файлове. Изтеглете ги и поне ги пробягайте с поглед.
Аз чакам следващия том. Там, когато стане дума за Дупница, ще бъде споменат и моят прадядо. Враг на народа, осъден. Пребит и тормозен до последно.
Прадядо ми знаеше колко бързо се случват трагичните неща в България. Без да е чел Хемингуей, ги описваше по хемингуейски - първо постепенно, после изведнъж.
Впрочем, даже не ми трябва да гледам политическия календар. Знам коя дата сме - 18 май.
Така е в България.
Днес е 18 май, а утре е вече 9 септември.
10.10.2026 г.
