В момента около 300 000 рашисти са в Украйна.
Още 100 000 (50 000 зле подготвени наборници) ще влязат през месец февруари.
И други 100 000 (75 000 наборници) ще нахлуят през март.
Общо агресорът има армия от 2 000 000. Тонове и тонове най-евтино пушечно месо. От началото на войната средно всеки ден са убивани по 300 рашистки солдати. Ежедневно рашистите губят средно по 300 души! Има отделни дни, когато са избивани по 1000 рашисти, сега избиват по минимум 500 на ден!
Предстоят два тежки месеца.
Западът трябва да престане да подава противоречиви сигнали. Да помогне със самолети, вертолети, далекобойни ракети, друго въоръжение и техника.
Жалко, много жалко, че когато преди два месеца украинските въоръжени сили бяха „подпукали“ рашистите (Харков, Херсон), Западът спря тяхното настъпление. Спря го с преки указания, с настоятелни съвети, уважителни молби, с рязко редуцирана за близо два месеца военна помощ – 3-4 пъти по-малка).
Това даде възможност на Путин да ускори масовата моГилизация.
Това позволи на агресора да си поеме глътка въздух.
Това помогна на рашистите да се прегрупират на по-защитими позиции (все пак те 8 години, докато Западът си играеше на Минск и Будапеща, изграждаха необезпокоявани устойчива военна инфраструктура в Донбас).
Това успокои паникьосаното рашистко общество, което не можеше да се опомни след серията тежки поражения.
Това секна бойния ентусиазъм на храбрите и биещи се с безпримерен героизъм украински борци.
Сега трябва с чудовищно напрежение украинските въоръжени сили да издържат тези два ужасни месеца – февруари и март и да го направят на много по-висока цена, отколкото щеше да бъде развитието ако стремителното придвижване на украинците не бе спряно от западната философия – да не се притиска Путин до стената и да му се даде възможност да съхрани лицето си.
И последно, на Запад сега се изсмукват от пръстите всякакви сценарии:
--- Как и Путин да спечели, и Украйна да спечели;
--- Как и Путин да не спечели и Украйна да не спечели;
--- Как и Путин да не загуби, и Украйна да не загуби;
--- Как и Путин да загуби, и Украйна да загуби.
Западът е полудял щом разсъждава над такива схоластики и, извинете за израза, стратегически идиотщини. Е
дна от причините е, че политиците на високи постове на Запад слушат дипломатите, политолозите и още по-лошо – историците.
Ние, българите се заглобихме в отношенията си с Македония, защото дадехме цялата власт на историците, а историците знаят само едно – да гледат в огледалото за обратно виждане, да се взират в историята и да не могат да мислят не исторически, а политически. Едно е това, което казва историята, друго е какви са днешните политически интереси. И няма знак за равенство между историческите факти някога и националните интереси сега.
Политиците трябва да слушат по-малко дипломатите, политолозите и историците. И трябва повече да слушат военните!
Войната е твърде сложно нещо, за да се остави на политиците!
Да, политиците казват коя война да се води.
Но военните казват как тази война да се спечели.
Ние (като Запад) имаме поколение политици, дипломати и политолози, историци, които свикнаха с мира и смятаха, че той е вечен. Мислеха само за дивидентите на мира. Загубиха инстинкти, рефлекси, смелости и решимости, разлениха се, отвикнаха да мислят стратегически. Мнозина се оядоха, решиха, че самити на върха, конференции, председателствая и говорилни – това е Голямата политика.
А голямата политика е тази, която дава отговор на предизвикателствата, управлява рисковете, контролира опасностите и противодейства на заплахите.
Голямата политика е тази, която осъществява стратегическо прогнозиране и сценарийно планиране.
Голямата политика е тази, която изучава целия спектър от „лебеди“ – не само белите и сивите, но и сребристите и особено - черните!
Голямата политика е тази, която се занимава не само с проблемите вчера и днес, а и с проблемите утре и особено – другиден.
За нашите военни не говоря (ще замълча, за да не издавам държавни тайни каква амрия имаме и с какви способности и мотивация тя разполага - тайни, които са известни на всеки „охранител“ на порталите на поделенията), говоря за натовските и европейскосъюзните – там има стратегически мислещи лидери.
Те извършват революцията във военното дело.
Те разработват новите подходи и модели (като мрежово-центтричната война, например).
Те четат невероятни лекции ( а не като един наш сбъркан дуче който смяташе, че висшата наука е да се знае наизуст структурата на НАТО – нещо, което и самата НАТО не може да запомни, защото постоянно се мени; впрочем този дуче сега вече прославя Русия).
Те постоянно говорят, че войната не е в миналото, че трябва да се поддържа надежда военна мощ, защото Западът има за противници деструктивни и бесни демони – Ислямска държава, Рашистка държава и много други. И някой трябва да воюва на бойното поле. И има каузи и мисии за които трябва да се сражаваме, от които не трябва да отстъпваме.
Западът има смели и светли военни.
Но няма смели и светли политически лидери. Всички или почти всички са умиротворители, всички или почти всички са чембърлейни и чембърлейнчета, всички или почти всички са бюрократи, всички или почти всички са изборни аристократи, възпроизвеждащи се във властта с все по-формалните процедури на демокрацията.
Колебаят се, туткат се, размотават се, хъкат-мъката и накрая – ще дойде Мъката!
Всички сценарии като онези по-горе са гола вода, са радомирска боза, са кокоша слепота, са политическа импотентност.
За Запада има само един сценарий:
--- И Путин да загуби, и Украйна да спечели!
И след като в тази кошмарна война сме оставили хладнокръвно и безсъвестно украинците да вадят западните кестени от огъня, то поне да им дадем всичко, от което те се нуждаят, за да спасят не само себе си, но и Запада.
Не го ли направи Западът – много му здраве и вечна му памет! Той ще заслужи съдбата си.
И двувековните пророчества за залеза на Запада ще станат най-сетне самосбъдващо се предсказание!
03.02.2023 г.
