15 април, 783 официално установени заразени.
Нарастването:
29 19 12 18 23 33 37
25 18 25 33 37 28 21
24 21 16 30 13 14 21
7 19 40 48
Все още не съм приключил модификацията на модела след вчерашната (14 април) негова трета критична точка. Но усилията ми засега подсказват това, за което и аз предупреждавах тия дни и което естествено можеше и без модели да се каже – тръгваме нагоре. Нагоре и все по-нагоре. Въпросът е не дали ще тръгнем нагоре, а колко стръмно ще е това нагоре. Но че новините няма да са добри, това за мен и моя модел е толкоз просто и логично. Уви...
За тръгването нагоре има различни причини.
Първата е, че се правят вече повече тестове и се получава по-точна представа какво се случва у нас.
Втората причина е, че и с идването на заразата в България, и през цялото време ние вървим с известно закъснение от 10-14 дни от повечето европейски държави (от тях се „изтеглят“ хора, при нас се „притеглят“, завръщат се, за тези хора има известно време да се проявят – при заразените – признаците, после известно време да се появят признаците – при заразените – на контактните с тях. Така че, повтарям, въпросът е не дали ще тръгнем нагоре, а с каква скорост, колко стръмна ще бъде графиката.
Третата причина е, че с всеки ден нататък ще излизат напред последиците от това, за което и аз алармирах – спадането на дисциплината. Дисциплината започна да спада
-- заради вещаенето срещу мерките от политици и политолози, чалга-политици и политически чалгари, медии и (някои) медици [най-вече сред апологетите на колективния имунитет – което на практика означава да пуснем бясното черно топче на рулетката на смъртта да се завърти и да отнесе 5-10% от нас към един по-добър свят, като тези медици не биха приели това да са и техните майки и бащи, братя и сестри, съпрузи и съпруги, синове и дъщери, а някои други… някак не ми се участва в подобен социалдарвинизъм];
-- заради характеропатиите ни като народ;
-- заради склонността ни да предраматизираме и ореваваме орталъка;
-- заради малките числа – ама какви такива мерки при толкова малко заразени и умрЕли!; макар че отговорът е очевАден – ами заради мерките са малки числата!!!!
Но чалга-логиката не прощава, тя е прилепчива като корона-вируса. Коронясахме чалгата, пуснахме я в политиката и през нейните нискочели аргументи осмисляме националното си битие и общественото си съзнание.
Четвъртата причина са гетата. Аз също през ден вопях – гетата, гетата, гетата, гетата!!!!
Гетата са една от най-големите ни уязвимости като държава.
А властта мобилизирала огромен ресурс за едно отделно село. Толкова за мен е нелепа тази война с вируса в едно отделно село!!! Сякаш за това село не могат да важат националните мерки…
То в дванадесетопръстника на държавния организъм ври и кипи от делене на клетки, а властта погнала деленето на клетки в кутрето на левия крак. Ами там белите кръвни телца сами могат да се справят с малко локално третиране… Дванадесетопръстникът – там е, където се решава битката с безумното делене на клетките. Макар че понякога си мисля, че не е в дванадесетопръстника, а в главата…
Така че – според мен – ние тръгваме нагоре. Такъв е железният закон на корона-вирусът.
Вместо осъзнаване на този факт и стратегиране под неговата сянка, ние пак, и пак, и пак, и пак виждаме нарцистична хвалипръчковщина – Аз ви пазя, Аз ви опазвам живота! Аз, Аз, Аз, Аз!!!!!!
До 8 март аурата Му ни пазеше и държеше вируса надалеч. Сега вече самият Той ни пази.
Пази ни не Той, а Държавата. Но явно Той смята, че Държавата – това е Той.
Дано не е така, дано не Той е Държавата. Защото Държава, която е Той, няма да може да ни опази. Както не ни опази от емиграцията, от огромното социално разделение, от корупцията, от опростачването…
Може да ни опази само Държавата, която сме Ние.
И каквито сме Ние, такава ще ни е Държавата. И така ще ни опази тя – от вируса. И от самите нас.
53 официално установени заразени за 24 часа от 17.00 до 17.00.
Абсолютен рекорд досега.
Ще видим утре сутрин какъв ще е рекордът за 24 часа от 8.00 до 8.00.
А какво очакваме? Пишат ми от едни китен провинциален град – „тук вече няма карантина, всеки се разхожда свободно, пазарува си за Великден, пълни си чантичките“.
Не е само там така. И други приятели в София и провинцията говорят за същото. Предпразнична превъзбуда. Тя ще ни излезе прекалено солено и прескъпо през носа.
Ние така наистина можем да си докараме онова, за което грачи грозно, зловещо Човекът Първо лице, Единствено число в държавата.
…
А аз а-ха и бях решил, че съм въвел информацията и ограничителите в моя модел, значи съм готов с неговата модификация, когато малко преди да изтрия морно чело, реших да видя как са сега пиковете. До критичната точка на модела от 14 април те бяха два – 26 април и 9 май.
Пресмятах, пресмятах. Да, първият пик си е тук, само с два дни изместване – 28 април. Но ми се губи вторият пик. Няма го!
Колебая се дали да не взема да продължа с четенето на книгите, които са на бюрото, пък утре на свежа глава да направя изчисленията отново. Все пак не се сдържам – я да попресмятам още малко, макар то да не е толкова малко.
И отново същото – вторият пик го няма! Няма го до 15 май, когато по заложения от мен модел за самооценка на точността, отново ще има критична точка на модела, сиреч точка на бифуркация.
Преглеждам въведените параметри и данни, повтарям изчисленията. Няма втори пик. Няма!
Какво означава това?
Съдейки по очертаните 4 траектории – две добри и две лоши, ние май за първи път няма да имаме синусоида на официалния брой на заразени, а, както писах сутринта, ще вървим нагоре. Този вървеж нагоре ще е по-малко или повече стръмен. Условно го наричам „геометрична прогресия“ (да не ми се сърдят математиците).
Преди да модифицирам модела, смятах, че вторият пик на 9 май означава, че:
До 26 април вървим стремително нагоре, по „геометрична прогресия“.
След 26 април и до 9 май вървим по-плавно нагоре, по „аритметична прогресия“.
След 9 май влизаме в третата фаза на българската епидемия - на относително хоризонтална крива, т.е. стабилизация (тя на практика е десетина дни поне – вижда се и от Южна Корея, Италия и като че Испания – като пулсации – ха малко нагоре и отчаяние, ха малко надолу и надежда).
А след някоя дата по-нататък – не мога от днес да кажа кога, би трябвало да навлезем в четвъртата фаза – на спад. Преди време рисувах графика като слон – тогава хоботът на слонът ще клюмне надолу.
Да, ама не…
Не го виждам вторият пик до 15 май…
Това според моя модел (ако той е поне малко достоверен), означава следното:
Ние вървим нагоре – „геометрично“. Аз съм очертал четири тенденции – две по-добри, две по-лоши. Но и четирите вървят стремително нагоре – едните по-умерено, другите по-неумерено. И така ще бъде до пика на 28 април (повтарям, че след модификацията на модела пикът се измести от 26 април на 28 април).
На 28 април има „превключване“ – от „геометрично“ вървене нагоре (стремително) към „аритметично“ вървене нагоре (плавно).
С други думи след 28 април продължаваме да вървим нагоре, но по-плавно – „аритметично“. Сиреч не 2 по 2 по 2 по 2, а 2 плюс 2 плюс 2 плюс 2…
Но поне до 15 май (според моя модел) пик няма, т.е. продължаваме да си вървим нагоре „аритметично“.
Нагторе, но „аритметично“.
Или „аритметично“, но нагоре.
Всичко зависи от гледната точка. Да, ще има нови и нови заразени, но с доста по-малки темпове. Да, ще има нови и нови починали, но не чак толкова много (иди го обяснявай на техните близки)…
След като мине 15 май, новата критична точка, ако сме живи и здрави, ще се опитам да определя кога е следващият пик на заразата.
Пак да кажа, този следващ пик ще бъде „превключване“ от вървенето нагоре („аритметично“) към стабилизацията.
Но засега това превключване е далеч напред във времето. И с поведението си като народ, ние още повече го отдалечаваме във времето.
16.04.2020 г.
