31 март, 412 официално установени заразени.
Нарастването: 29 19 12 18 23 33 37 25 18 25 33
Постепенно, като започнат масовите тестирания, нещата ще започнат да преминават от спекулативни числа към малко или повече реално отговарящи на действителността.
Така или иначе, ето моят коментар за статистиката в съответствие с математическия ми модел.
Постепепното тръгване нагоре на установените заразени се превръща в „надпревара“ между моите втора и трета траектории. С по-прости думи – с по-лошата и най-лошата от добрите. Като третата траектория в същото време е и най-добрата от лошите. Т.е. моделът предупреждава, че ние сме напът да минем в зоната на здрача. В зоната на лошите, по-лошите и дано не! – най-лошите варианти.
Според този мой модел идва 2 април, това е критична точка, след която ако не всичко, то много, твърде много е възможно.
Ще кажа само, че ако това нарастване на официално установените продължи за днес и утре, ние ще сме в критичната точка на модела ми от неприятна, подсказваща опасни алтернативи позиция.
Така че моят модел крещи с цяло гърло:
Хора, бдете!
По моя модел, ако установените заразени, както казаха от щаба, са 412, то всички заразени са 1372. Според Мутафчийски са 2266. Ах, да – Мангъров говори за десетки и десетки пъти повече. Така че умножавайте 412 по колкото десетици искате – 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9…
Както каза ФБ-приятел, изглежда имаме вълновидно нарастване и спадане. Т.е. нещо като синусоида. Не знам дали е така, не мога да съм категоричен.
Нямам и достатъчно време да се ровя в дните назад, за да проверя тезата на друг ФБ-приятел, че синусоидата на броя на нарастващите установени заразени следва средната дневна (метеорологична) температура – т.е. вирусът стихва при по-топли дни и се разбеснява при по-студени дни.
Като превъртях, обаче, моите писания на сайта ми под заглавието Вирусът: Ден този и този, можах да се убедя за друга зависимост на синусоидната бесовщина на вируса – той следва реакциите на обществото – когато то се стряска и държи отговорно, след 14 дни като че ли синусоидата тръгва надолу, като започне тарикатщината и мрънкането, тя тръгва нагоре.
Дано не съм прав, но следете какво ще се случи след последните два дни прояви на безотговорност и масово мрънкане – гледайте за 13-14 април статистиката! И сравнете със статистиката от 10-11 април!!
Гяволъкът си има цена – сигурен съм – в брой заразени и в брой …. Няма да изпиша думата, няма да дърпам дявола за опашката – аз се боря с дявола, но съм безсилен пред гяволъка.
4 съображения:
Първо, когато пиша и привеждам аргументи от различен род и различни статуси в полза на необходимостта от строги извънредни мерки и стриктно спазване на извънредните мерки, мои ФБ-приятели ме нападат или поне критикуват. Бил съм обиждал една част от обществото, истеризирал съм и т.н., и т.п.
Господи, ама то е ясно като две и две четири, че извънредните мерки са без алтернатива! И аз не съм съгласен заради упоритостта, понякога – тъпата упоритост на рушащите доверието, същността, смисъла и съдържанието на извънредните мерки – да се подпали такъв огън в България, че и Нерон да завижда с все сила! Всеки, който върши диверсия по отношение на извънредните мерки и тяхното максимално отговорно спазване за мен (за мен!!) е един своеобразен Нерончо. И толкоз. И ок, ако всяко Неронченце си плати самО цената – със себе си, родителите си, децата си, това бих го разбрал - глупостта, дори с добри намерения си е глупост и за нея трябва да се плаща. Но не, Неронченченцата посягат на невинни хора, на децата на невинни хора, на родителите на невинни хора, на България.
Всяка лекция пред студентите (онлайн, имам 37 часа за 7 дни, а аз се готвя за всеки час лекция, за да не ме изяде рутината) завършвам с молбата:
Пазете себе си, пазете близките си хора – така пазите и България!
Второ, Властта не бива да допуска колебание, иди ми – дойди ми с извънредните мерки. По-лошото от заповедта за задължителното носене на маските е отмяната на тази заповед. Защото показва слабост, показва не-мислене, първосигнално лашкане и извинете – управленска немощ. Как се мотивира обществото да спазва извънредните мерки, след като част от тези мерки се вземат според това с кой крак (пръстите ми неволно допуснаха грешка по Фройд – с кой страх) е станала властта – става с левия крак, ще се носят маски, става с десния крак – няма да се носят маски. Всеки може да греши, но когато грешката е от некомпетенност, това не е грешка, това е престъпление!
Най-много беди винаги носят много загрижените дилетанти. Най-добре е компетентен и енергичен властник, най-лошото е некомпетентен и енергичен властник, действащ на принципа Луд умора няма. Животът ми мина в борби с хора, действащи на принципа Луд умора няма. Тия са такова зловредо племе, че нищо свястно от тях не може да се роди, а само рушат като същи херостратовци…
Да, да кажа отново и отново, дори от загриженост, но и президентът трябва да е много бдителен. Той също подава постоянно сигнали, които само повишават нивото на неспокойствие и отчаяние в обществото. Седем дни говореше за глада, който ни чака, сега подпява нова песен – за катастрофата, която е на хоризонта!
Писах вече тук – някои „нормални“ думи като притеснения на обществото, изричани от властници могат да се окажат думи-чудовища. Които думи - като се чуят, че ги произнасят - и набират мощ, власт, зла воля, разрушителна енергия и започват самостоятелен живот, стават другото име на живота.
Уважаеми г-н Президент, бъдете по-прецизен в думите, които изричате, защото те могат да се окажат думи-чудовища! Вие не сте просто разтревожен българин, Вие сте Държавният глава. А каквото е в главата на държавата, може да дойде до главата на хората в държавата. Много лесно и твърде леко…
А ако някой ме питаше за нещо, бих му препоръчал – пратете здравния министър вкъщи, той е на години, само се тормози и подлага на рискове, сложете там една Оправна млада жена-професионалист, а ако няма – то поне Оправен млад мъж. С делегиране на права, защото сега няма как да сменяме министри. Но нека най-важната система се управялав от Професионалист, който може да става два часа по-рано, за да е работният му ден от 26 часа!!!
Трето, най-сетне ще започне тестирането в по-широки мащаби. Все още крайно недостатъчно, но все пак започва. Тестирането на полицаите, а също така и на другите наши сестри и братя българи, които са на първа линия, е необходимо, то дори се забави. Огромната част от тези хора са герои! Мъничкото Но, от гледна точка на статистиката е, че тези тестирани хора не са представителна извадка за обществото, те са представителна извадка за хората на първа линия. Така ще разберем какво става с героичните наши сестри и братя, но все още няма да знаем какво се случва в целокупна България.
Забележете – формулировката е, че тези хора са ежедневно на работа. Рискована и опасна за тях работа.
Преди 5-6 години написах статия, че заради отделни полицаи не трябва да нападаме институцията „Полиция“ – а това правеха тогава разни властимащи. Не трябва да нападаме институцията „Полиция“, писах, защото друга си нямаме, тя е нашата надежда и опора. И ако в нея има и черни овце, то е най-вече заради властта, която изтезава полицията с безумни кадрови кадрили, с пренебрежение и неуважение, с политически намеси. Тогава един властник звъня на моя работодател (да го нарека така) – ама още ли този Слатински, дето пише тия неща, работи при вас? Е, работодателят ми тогава имаше гръбнак, та му отговори – Слатински си върши отлично пряката работа, студентите го ценят, колегите го уважават, а това, че си казва мнението – ами такъв е, това при него е непоправимо и нелечимо!
Имал съм и такива, така да се каже, работодатели…
Та полицаите ни „са ежедневно на работа“. Така е, свалям им шапка. Защото тяхната работа днес е ежедневен героизъм.
Искам да кажа обаче за мои колеги, преподаватели, които ежедневно са на работа, но без това да се налага – просто функция на грешно управленско решение и-или на сляпа воля. Те ходят на работа само за да пуснат служебния компютър и да провеждат лекции онлайн със студентите, които са си по домовете! Абсолютно същото те могат да правят и го правят у дома. Ето – аз го правя. И нищо – не настъпва краят на света! Тогава кажете ми поне един аргумент защо трябва колегите да правят същото - "на работа", само че да се бъхтат 1 час натам и 1 час насам из градския транпорт и да се излагат абсолютно излишно на висок риск? Няма нито един аргумент в полза на подобна заповед!
Днес, в Рисковото общество, образно казано, времето от напукването на язовирната стена до спукването й може да бъде нищожно. Днес вече не може да се действа реагиращо – като се появи пукнатина в стената, да я укрепваме. Не може да се действа и с превенция – като се появи малка пукнатинка, да не й позволим със спешни мерки да стане голяма Днес се действа про-активно, с ранно сигнализиране – да не позволим стената да се напука, защото напука ли се, тя много бързо може да се спука и да настане страшно наводнение.
Защо тогава с това ежедневно лашкане на колегите създаваме условие стената да се напука и бързо да се спука? Какво чакаме – някой колега – асистент, доцент, професор, само защото е под 60 години, да се зарази, да зарази още трима, те още по трима и да пламне всичко живо?
Да, стотици хиляди работят. Иначе ще спре България. Винаги има риск някой да се зарази. Но рискът трябва да се управлява с редица защитни, активни и проактивни мерки. Така е при рисковете – те се управляват. Обаче сам да се навираш в лапите на риска? Сам да навираш подчинените си, само защото са ти подчинени, в лапите на риска?! Това е абсурдно! Колкото по-малко хора се навират (са навирани) в лапите на риска, толкова по-малко ще се развържат ръцете на риска. Пак казвам – няма нито един разумен аргумент да караш десетки хора да бродят със свити сърца из София, да се добират на прибежки и пълезшком до работното си място, за да правят там абсолютно същото, което правят вкъщи. При това в дадения момент от дома си ще го правят много по-добре и по-спокойно, по-всеотдайно и по-професионално! А „на работа“ със свити сърца – ще го правят не толкова добре, а по-скоро – по-зле.
Та нима ако някой, не дай Боже, доцент на 59 години и 10 месеца (защото 60+ засега сме у дома) се зарази, ще се направи същото като за парламента? Ще бъдат подложени на тест всички професори, доценти, асистенти, хигиенистки (прекрасни и трудолюбиви жени – до една, до една!!!), всички добри и отзивчиви наши деловодителки, счетоводителки, бумаговодителки, съдбоводителки, всички други професионалисти в администрацията, всички охранители, всички работещи пенсионери и пенсионирани вече работещи, всички заместници на помощниците и помощници на заместниците?
Не, няма. Ние не сме парламентът. От личен опит знам, че парламентът за България е отзвук от Фермата на Оруел – в България всички сме равни, но някои (мнозина от тях са в парламента) са по-равни. Имаме над 400 установени заразени, но за само за един (цифром и словом един) от тях се дават пресконференции в 23.30. А за моята позната полицайка, за моя познат пожарникар, за моя познат жандармерист, за моя познат лекар не се дават пресконференции в 23.30. Те са едни от всички нас – равните, те не са от по-равните!
Четвърто, моля ви, ФБ-приятели, които всеки ден ми четат конско и слонско, които питат кога главата ми ще уври, които се чувстват задължени да спорят с мен!
Аз пиша и бриша, правя числово смятане и премятане не заради външи облаги – слава, популярност, знам ли какво още. Аз го правя от вътрешни подбуди. Държа да си кажа мнението – това е непоправимо и нелечимо. Аз си въобразявам, че мога да бъда полезен. Но никой не е длъжен и задължен да ме чете.
Не мога да водя диалог с всички – претоварен съм с часове, с подготовка за лекции, имам близки хора, за които се грижа, имам – преброих ги – 31 книги, които чакат да бъдат прочети и 7, които в момента чета. Аз съм един от вас. Равните. Само че с мъничка слабост – отвътре напира нещо да бъде казано и аз го казвам. Нищо повече от това. Никаква илюзия, че имам патент за Истината от последна инстанция.
И аз като вас се боря ежедневно с безумия и безумци. С постоянно променяни по време на играта правила. С трудностите на изолацията. С тревогите на страната.
Това е толкоз просто и логично…
България - Вирусът: Ден 25
Властта - дрън-дрън
Народът - мрън-мрън
Хайде и аз да се пошегувам (не зная кой е авторът):
COVID прочит на приказките
Извънредното положение в приказките:
Снежанка вече живее само с едно джудже, другите били контактни и ги затворили.
Вълкът записал седемте козлета като домашни любимци, за да ги разхожда, но всъщност тайно се презапасил с храна...
Червената шапчица вече не ходи до баба си, на бабата й носят храна до дома й.
Спящата красавица никой не я бара, даже от щаба я дали за пример за спазване на правилата.
Грозното патенце ще става все по-грозно - козметиците и фризьорите не работят.
Трите прасенца си остават вкъщи при майка им, ще строят къщи като отмине вируса.
Хензел и Гретел се загубили в гората, защото не ги пуснали да вървят заедно. Все пак извадили късмет - вещицата е от рисковата група.
Дядо вади ряпа само между 8,30ч. и 10,30ч.
По същото време и баба Мравка тича за храна, а щурецът е безработен - сватбите и семейни празненства са забранени.
Крали Марко го спрели на КПП-то, не приели отрязаната глава на ламята за декларация за преминаване и го върнали обратно.
Лъжливото овчарче го глобили 5000 лв за разпространяване на невярна информация, а в дядовата ръкавичка вече се влиза само по един.
Пепеляшка си загубила и втората обувка, докато бързала за брифинга.
В крайна сметка Малкият принц си е най-добре, защото той живее на друга планета.
01.04.2020 г.
