Стратегия Синергия Сигурност

  30 март, 379 официално установени заразени.
  Нарастването: 29 19 12 18 23 33 37 25 18 25
  
  Тези числа все повече са само някакви числа. Дано осъщесвяването на 1000 теста да ни даде по-точна картина. Макар че ако са върху конкретна група хора (например полицаи), те ще дадат „снимка“ за тази група хора и няма да бъдат представителна извадка за обществото. Не съм запознат в детайли с идеята. Не споря - по-добре нещо, отколкото нищо. Както казваше един близък, нещото е все пак нещо.
  Аз смятам, че по-точна картина би ни дало провеждането 4 пъти през 4 дена на по 4000 теста при това с максимален обхват на различните региони и различните прослойки.
  Но както казват руснаците – хотеть не вредно.
  
  За моя, така наречен математически модел.
  Малкият брой за трети ден поред на официално установените заразени даде шанс на първата от моите пет траектории, най-добрата. Тя предвиждаше за днес 370. Докато малко по-лошата от добрите, „победилата“ вчера втора траектория смяташе, че ще са 402.
  Според първата реалният брой заразени е 1232, а според втората – 1338.
  И при двете сме по-добре от тезата на ген. Мутафчийски – 2084 (т..е 5.5 пъти повече от установените заразени).
  Да не говорим за прокобите на вездесъщия Мангъров, който вече и от чешмата ми потича и който за огромна част от ФБ-приятелите ми кой знае защо е свещена крава.
  
  По въпроса за маските – личното ми мнение, а тук всичко е лично мое мнение.
  Имаме право да се сърдим и обиждаме на властта, че не взе мерки за масово притежаване на маски, можеше да ги раздава безплатно – например по 2 на човек, можеше да се продават на умерена цена. Но трябваше да се създадат условия всеки да има маски.
  Така е, кой ще спори. Всяко туткане на властта оскъпява цената, която ще платим като щети от вируса.
  Обаче едно не разбирам – негативизма спрямо маските. За мен трябва да се носят маски и там, където успяват в битката с вируса се носят маски. Разбира се, те успяват заради много други неща, но и заради маските. Така мисля аз и съм убеден, че този път мисля правилно.   Останалото е чесане на езиците, както се вика в Перник - Я Умрем да намЕрим мааанА!
  По-лошото от носенето на маските е ерозирането на извънредните мерки чрез бунта срещу маските. Защото насажда перверзната логика – задължителното носене на маските е част от извънредните мерки, носенето на маски е погрешно, ерго, извънредните мерки са погрешни!
  А всяка подривна дейност спрямо извънредните мерки, всяко демотивиране на хората да ги спазват ни води към Апенините. Или към Пиринеите…
  
  Приблизително такава е моята логика и за извънредните мерки като цяло. Едно, че те са единственото спасение, в което можем да участваме като обикновени хора. Но както и да се опасяваме, често с право, от техния икономически ефект, ако изпуснем вируса да се разбеснее, той ще ни съсипе икономиката много повече, а и като се разбеснее все едно ще утроим извънредните мерки, само че от много по-лоша позиция икономически, финансово, психологически и с изхабени човешки ресурси на хората от първата линия.
  Затова докато държавата е в някаква кондиция, да имаме строги, максимално строги извънредни мерки и да ги спазваме строго, максимално строго.
  
  За жалост, не всички министри и ръководители на институции и структури осъзнават мащабите на бедата. Някои от тях си измиват ръцете с решенията „горе“, други намират точно това абсолютно критично време да демонстрират твърда ръка и да показват кой кара влака в техните министерства, ведомства и институции. Мога още сега да ви кажа какво ще се случи във всяко едно подобно ведомство – ще се появяват първите заразени, ще пламне епидемията и тези ръководители все едно ще направят това, което трябва да направят, но цената ще бъде жестока. И тогава децата на жертвите от техните решения ще им държат сметка за погубеното здраве и отнетия живот на своите близки.
  Достатъчно е човек да проследи дебатите там, където епидемията вилнее, за да види проклятията, но със задна дата, към всеки ръководител, който в огнището на катастрофата дава воля не на разума, а на егото.
  Ние трябва да бъдем солидарни и единни в бедата, но само ако всички ни ни води разумът. А не едни да полагат максимални усилия да правят това, което трябва, а други да се стремят да правят онова, което им диктува опиянението от властта. И да го правят за сметка на онези, които зависят административно от тях.
  Изолацията е без алтернатива. В скоро време аз ще трябва да имам декларация, да пращам есемес, да минавам през троен кордон от полицаи, за да отида до аптеката за лекарство на майка ми, която е на 85 и аз я гледам при тази свирепа епидемия като писано яйце, за да я опазя от бедата.
  В същото време, ще дам пример със себе си.
  От вчера до 7 април включително (а в събота, 4 април имам 8 часа!), аз имам 37 часа лекции, които водя онлайн със студентите и се старая да ги чета на макс.
  Вече установих, че лекцията пред монитора, с невидими студенти и пренапрегнати от едновременното провеждане на учебен процес от много преподаватели комуникации – задръстване, пропадане, спиране, какво ли още не, - е много по-уморителна от лекцията в аудиторията; след 6 часа лекции като вчера, се чувствам преуморен, но както и да е.
  В същото време, в периода до 10 април нямам лекции на 8, 9 и 10 април. Като един от хората над 60 години, заедно с още някои категории хора с различни здравни и семейни проблеми, аз със заповед имам право да работя у дома, но за тези три дни трябва да си пусна – задължен съм със заповед – платен отпуск. Питам се – като съм платен отпуск значи ли, че не трябва да общувам със студенти и докторанти, значи ли, че не трябва да чета курсови и дипломни работи, значи ли, че не трябва да давам консултации, да съветвам обучаемите, да отговарям на 20 мейла от студенти минимум дневно, значи ли, че не трябва да готвя изпитни тестове, значи ли, че не трябва да чета научни книги, студии и статии?
  А когато ми свършат платените дни отпуск, какво – трябва да ходя на работа, да седя там пред компютъра и да чета лекции онлайн на студентите, които са си вкъщи… Младите хора, студентите са си вкъщи, а аз 64-годишният преподавател трябва с (гр)адския трянспорт (не само кола, книжска заради очни проблеми нямам) да пътувам от Люлин през половин София, да поемам риска да се заразя, за да седя не пред домашния лаптоп, а пред служебния компютър! Това е нелепо, това е опасно, това не е обосновано по никаква логика, това е хвърляне в лапите на заразата без какъвто и да било нормален смисъл.
  Но това е при мен, все е нещо. А нещото, както казахме, все пак е нещо. Ами колегите преподаватели, които са под 60 години!? Те също имат възрастни родители, но те имат и малки деца, семейства, при това по-многолюдни. Те ако не са платен отпуск, какво – ще ходят до второ пришествие на работа, за да правят там това, което правят и от дома. И като им свършат дните за отпуск? Колега ми каза вчера – отидох на работа, пуснах компа и водих лекции онлайн. Сиреч правил е абсолютно същото, което би правил и у дома. Само че с огромен риск за дравето и живота си. Това за мен е абсурд.
  Мога да дам пример и с други държавни и общински ниституции. С частни фирми, в които Биг Босът просто иска да бъде неговото, макар че точно за тези структури и фирми изобщо не е фатално откъде ще работи човекът.
  
  Да, стотици хиляди хора не могат да вършат своята работа от вкъщи. Но за голяма част от тях от държавата или от собственика са взети мерки със защитни средства (взети поне поне на теория – а, както се казва – на теория межуду теория и практика разлика няма, но на практика има). Но съседът, който ето сега поема пеш към метрото, за да ходи в едно ведомство, в която основно седи на бюрото пред служебния лаптоп, трябва да се опазва сам. Със собственоръчно направената маска и с … кожените зимни ръкавици!
  Аз не говоря тук само от личен интерес. Примерът със себе си, със съседа ги давам единствено за илюстрация как във времена, когато трябва с все сили да се минимизира рискът, ние нехаем за него. Ние правим грешни стъпки, вземаме грешни решения, заради които след 2 седмици можем – не дай Боже! - да си скубем косите.
  
  Днес не е време да даваме воля на своите слабости (его, желание за власт, безумна вяра в собствената си правота, убеденост, че на нас това няма да се случи, нарцисизъм, неумение да се оценяват уязвимостите и да се минимизират щетите от тях).
  Общество, което точно при тази пандемия е заложник на своите слабости и много държи да ги демонстрира публично, е слабо общество. Слабото общество много по-трудно ще се пребори с пандемията и ще плати заради слабостта си като общество много по-висока цена.
  Сега трябва да бъдем силни. Силни в солидарността си, в дисциплинираността си, в съзнателността си, в отговорността си. И най-вече с разума си.
  
  31.03.2020 г.