Стратегия Синергия Сигурност

  26 март, 276 официално установени заразени.
  Нарастването: 29 19 12 18 23 33
  
  Първата моя траектория, по-добрата от добрите вече не съществува, 276 е много повече от 226.
  Втората, по-лошата от добрите, и третата, по-добрата от лошите, все още според моите прогнози са над това число 276 – 313 и 335.
  Втората траектория предвиждаше сравнително стабилно число на нарастване, гравитиращо около 25.
  Третата траектория предвиждаше ежедневно нарастване на новите установени заразени с 1.2 пъти в сравнение с предния ден.
  Ето какво имаме последните дни:
  18:12 = 1.5
  23:18 = 1.28
  33:23 = 1.43.
  
  Ще се повторя от вчера сутринта - изглежда третата траектория постепенно започва да взима връх над втората.
  Втората, да го кажа пак, беше по-лошата от добрите – все пак от добрите.
  Третата е по-добрата от лошите – но от лошите.
  
  Като че ли тръгваме нагоре. Ето защо писах, каквото писах за 27 март, който е днес и утре сутрин ще видим какво ще ни донесе той.
  
  Толкова с числата. Дотук с числата.
  Вече бях казал, че най-вероятно след утрешния ден няма да ви занимавам с моите числа.
  В модела ми има заложена самооценка на верността. И по тази самооценка се получаваше, че след 27 март хипотетичната вярност на моя модел с вероятност над 50% ще падне под 50%.
  С други думи, по-вероятното вече ще бъде дори моделът ми да показва някаква точност на оценките, това, тази точност да я има, ще падне под 50%.
  Ето защо дори да съм бил (ако съм бил) относително близък досега до реалната картина, след 27 март с доста голяма вероятност няма да съм.
  Поради това се губи смисълът да пиша тук за своите изчисления.
  Аз тези 2-3 дни работя върху корекция на модела ми и на четирите траектории, отчитайки станала на всички ни известна информация.
  И ще го правя в домашно-лабораторни условия до 2 април, когато е втората след 19 март критична точка на моя модел.
  След 2 април с огромна вероятност моят модел ще падне като достоверност (хипотетична достоверност) под 10%. И ако аз не измисля нещо радикално на фона на радикално променена информираност на властта и обществото за ставащото, просто ще спра. Всичко си има предел и в момента, в който математиката се спихне до невъзможност да уважава своите изчисления, всичко става баене на напушени от страх или нашмъркани от грандоманщина лъжепророци.
  
  Слушам, премиерът говори за някакви 1000 теста. Това е убийствено малко! Да, по-добре 1000 от хич, но все пак, но все пак. Това ли може държавата ни на 19-я ден от установяването на заразата в България!!!!????
  Вярно е, че е по-добре да си богат и щастлив отколкото да си беден и нещастен, затова не ми се говорят баналности на пожелателното и положителното мислене, но пре все това да кажа, че според мен за да разберем къде сме и да измерим бедата (а ако нещо не може да се измери, не може ефективно да му се противодейства, контролира и управлява), ние трябва да правим 4 пъти през 4 дни по 4000 теста с максимален обхват на региони и прослойки. Иначе ще действаме малко или много слепешката.
  
  Пак да кажа, до 27 март по моя модел броят на установените заразени дава определена достоверна информация за положението в страната (с умножаване по 3 при мен, по 5.5 при Мутафчийски – за „пресмятане“ на всички заразени). Но след 27 март този брой започва да говори все по-малко и малко. И ще престане (пак по моя модел) да говори каквото и да било и затова ще бъде все едно дали ще се съобщава или не, след 2 април…
  
  В заключение малко за Италия и България, доколкото ставащото в Италия е много важно предупреждение за България и има ненулева вероятност Италия да се окаже спомен от бъдещето за България.
  
  Първо, Северна Италия убедително доказва, че извънредните мерки след 14-18 дни започват да дават резултат и този резултат ще се почувства – предполагам, надявам се, вярвам и се моля – някъде между 21-24 ден.
  
  Второ, Италия показва, че подценяването на вируса с всеки 3 дни вдига цената с една трета, всяко туткане, всяко съмнение в мерките, всяко отнасяне през пръсти към мерките, всяка подривна дейност спрямо мерките се плаща по-скъпо и по-скъпо, вместо, да кажем, починалите да са 300, те са 400, вместо да са 600 те са 800…
  
  Трето, От примера на Италия се вижда, че държавата, националната държава трябва да се разглежда в битката с вируса като едно цяло, заразата се разпълзява от север на юг, от запад към изток, от центъра към периферията, от по-богатите към по-бедните региони. Не може всяка част да се бори сама и да си казваме – ама ние не сме Северна Италия, нито ама ние не сме София! Кошмарна заблуда!! Битката с вируса е общонационалон усилие, образно, силно метафорично казано (пу, пу, пу пу!!!!!) дори моето село Стоб може да взриви националното усилие за Стоп! на заразата! Така е в силно извънредни ситуации – пеперудата може да бъде голяма колкото София, може да бъде мъничка, колкото Мелник, но помаха ли с крила и току виж, тръгнало торнадото!
  
  Четвърто, ширят се опасенията за Южна Италия – там и стандартът на живот не е като на Север, и социалната система е по-тънка, и здравната система е по-крехка, и дисциплината е по-ефимерна. Моля се за Южна Италия, не само защото там е градът моя слабост – Неапол (който ме познава отблизо, знае, че много често слушам неаполитанска музика, а Неапол, Соренто, Везувий, Помпей) – това са символи, знаци, които кой знае как са станали частици от моята човешка идентичност). Моля се и защото вихърът там може да бъде толкова лош и дори още по-лош, отколкото на Север. Но се моля и защото България има същите и дори още по-големи уязвимости. Гетата, гетата, гетата, гетата! Битката за опазването на изригване на вулкана Безумий в гетата е битка и отвътре в гетата, и отвън гетата, това е битка на всички ни – ние всички сме в една лодка – и български българи, и български турци, и български арменци, и български евреи, и български рускоезични, и български роми! Или лодката ни с всички нас ще отиде до другия бряг на оцеляването и развитието, или ще се обърне в дълбоките води и всеки ще се спасява както може.
  Ах, да не забравям и социално слабите и самотните възрастни извън гетата. Гледам ги през прозореца на моята „блестяща изолация“ – пъплят с бастунчето, няма кой чаша студена вода да им даде, децата и внуците са в чужбина, не са като мен при майка ми, лека-полека отиват до аптеката, до магазина, а понеже са слаби и немощни, не могат да си купят повечко неща, значи утре пак. Днес хляб от по-евтинкия, утре сиренце от най-евтинкото. Пъплят насам-натам и хем се превръщат в неизбежни жертви на вируса, хем докато той ги смачка, са ходещи навсякъде негови разпространители…
  
  
  
  
  Борис Джонсън се е заразил.
  Вижда се, че вирусът не подбира - и топ-политици, и топ-бизнесмени, и топ-аристократи, и топ-спортисти!
  Този вирус е перверзно егалитарен и демократичен. Пред заразяването с него всички са равни.
  Друг е въпросът, че някои са равни, а други по-равни в медицинските грижи.
  Но поне става ясно, че всички сме в кюпа.
  Отдавна не ни се беше случвало нещо, което да ни убеди, че всички сме човеци, и че всякоя възраст, класа, пол, занятье (ще добавя раса, ориентация, ум и красота)
  не е гарантирана и ще трябва да вземе участие в това предприятье - борбата и победата над вируса!
  
  
  
  
  "Италия съобщи за още 969 починали от Ковид-19. Това е най-големият брой смъртни случаи за един ден."
  Лоша новина! Очевидно стискането на зъби и палци трябва да продължи. Дано това да е пикът. Не знам дали не е защото тръгва, както се опасяват мнозина и както се тревожа и аз, на юг! Ако е така, необходимо е да се изчака още 5-6 дни, за да има стабилизация на тази бесовщина...
  
  
  
  
  Две неща само:
  
  1. Попадна ми "по телевизията" дългата, километрична опашка сутрин Перник-София.
  Мой близък, за да лекува болни и тежко болни, вчера е пътувал за работа 3 часа, днес 2.
  Както казва един колега:
  Оргатизацията прави Организацията!
  Но в тази връзка, докато аз си седя вкъщи и чета лекции (старая се да го правя на макс), докато мнозина от нас си седят вкъщи (и така трябва), приятели ми разказват с възхита за полицаите, които проверяват именно тази дълга опашка и които нямат вина за лошата организация на Организацията "България" - вчера вятърът ще повдигне колите, а те са на бойния си пост с обледенели лица, сред тях са и две жени - вършат си работата като герои! Кой казва, че няма герои!?   Ето тези жени и колегите им падат от умора, но наистина са на бойния си пост - премръзнали, преуморени, претоварени, на предела.
  И понеже цитирам колеги, друг колега казва:
  Много пъти героите трябва да са такива, заради лошата уредба на държавата, фирмата, общността, живота. Така искам да не се налага да има герои!
  
  2. Борис Джонсън сега апелира - седете си вкъщи! А защо бе черен лебеде с риж перчем не говореше това докато бедата не дойде и при теб!? Нали беше за общ имунитет!? Да не забравя и още по-опасния черен лебед с риж перчем - Тръмп, който продължава да не разбира какво се случва и да ръси такива нелепици, че ми иде да зачеркна от фамилията му, изписана на български, буквите р и м...
  Вярно е, че вирусът е жесток, вярно е, че съм емоционално пренавит след тъжната новина за близо 1000 починали в Италия, но не мога да не кажа:
  Цената заради вируса е висока, но тя стана с пъти по-висока заради тази вълна от мегаломани, циклофреници, популисти, некомпетентни, алчни, корупмирани и всъщност безчувствени към обикновените хора (и смятащи ги за тор за великите им високопарни изсилвания) политици, които ни заляха повсеместно през последните 4-5 години!
  
  
  
  
  Едни мои спорни разсъждения...
  
  Хубаво е, прекрасно е, че по-заможните българи – бизнесмени, спортисти, започнаха да правят дарения в помощ на борбата с корона-вирусът.
  Аз преди доста време се запитах на глас защо по целия свят богати хора оказват значима финансова помощ в тежката битка с напастта, а у нас е пълна нула на подкрепата?.
  Но, имам едно мъничко Но!
  Когато наскоро един бизнесмен предложи дарение за болница с условието това дарение, ако се наложи, да бъде използвано с приоритет от негови служители, се надигна вой до небето. И с право.
  Но сега Голям спортист дарява болницата в Хасково. А голям олигарх-изедник – болницата в Разград.
  И това се смята за нормално.
  Пак казвам – чудесно е, че даряват. Ала има елемент на същото условие, като на печалния бизнесмен.
  Всеки да си дарява своя град. Хем прекрасно, хем така правеше Пенчо Кубадински и кой ли още не – за своя град. Имаше за Правец, нямаше за Перник.
  Нима Перник по-малко се нуждае от Разград и Хасково?
     Не може ли да има база данни от какво се нуждаят във войната на живот и смърт болниците в България и даренията да отчитат тези нужди?
  Да се следи къде вече удря жестоко вирусът – там да се насочват медицинската апаратура и другите жизнено важни неща с предимство…
  Иначе, пак ще кажа, например Перник е дал и големи поети, и големи артисти, и големи художници, и големи учени, и големи икономисти. Но днес си няма Големия Гришо, нито големия олигарх-изедник. Значи е заслужил повече от Хасково и Разград да страда ли?
  Завършвам с това, че една министърка преди време много искаше „Албена“ да си стане самодостатъчна, „да не носи на плещите си България“. Аз ѝ казах – нека първо да пресметнем стоманата, другите метали, енергията, силикозата, туберкулозата, циментът, работната ръка, построила „Албена“ и ще се окаже, че голям процент от „Албена“ е построен от … Перник. Да направим тогава компания „Албена – Перник“, да се отделим от България и да си делим печалбите, майната им на Дупница и Кюстендил, на Силистра и Ямбол!!
  Да, ама не, държавата не е фирма, където като едно звено е нерентабилно, просто го закриваш. Държавата е единно цяло, не можеш да кажеш – писна ми от Перник, само агонизира, да го дадем на Сърбия или Северна Македония, да престане да ни тежи! Държавата е майка на всички в държавата. И не бива Перник да страда точно днес, защото - виждате ли - той си няма Големия Гришо или големия олигарх-изедник…
  
  27.03.2020 г.