Стратегия Синергия Сигурност

  25 март, 243 официално установени заразени.
  Нарастването: 29 19 12 18 23
  Първата моя траектория, по-добрата от добрите вече може да бъде отписана. Тя се надяваше на 212.
  Втората, по-лошата от добрите, и третата, по-добрата от лошите, все още според моите прогнози са доста над това число – 278 и 287 в сравнение с 243.
  Но сякаш се набелязва, па макар и от по-ниска кота, набиране на сила на по-логичната сякаш трета траектория, по-добрата от лошите.
  Ако втората траектория предполага сравнително устойчив брой на нарастващите всеки ден, третата траектория предвижда нарастване всеки ден, при което броят на нарастване се умножава всеки ден с приблизително едно и също частично стабилизирано число-
  Добрата новина е, че все още сме далеч от ескалацията на четвъртата, по-лошата от лошите и направо разбиваща траектория, където всеки ден броят на нарастване с умножава по 1.8.
  Но има първи признак на тревога – моята трета траектория предполагаше, че всеки ден ще умножаваме броя на нарастващите по 1.2, а тук има някакъв намек дали не започва да си пробива път малко по-голям множител, доколко
  18:12=1.5
  23:18=1.3
  1.3 е близо до прогнозираните от мен 1.2, но 1.5, макар да не е 1.8, не е и 1.2.
  Трябват още данни, но нещата намирисват на, намекват за ускоряване.
  Всъщност, това го допусках, когато казвах, че има смисъл да ви занимавам с модела си до 27 март. Защото после ще има фактори, които нито мога да отчета, нито мога да си изясня как те влият на процесите.
  За мен е ясно едно – ако в моя модел има грам истина, дори да не е количествена, а приблизително качествена, критичната дата е 2 април. Тогава ще видим първите белези как влияе „турситическото наследство“ и завръщането на българите от чужбина, доколко всеобхватни са извънредните мерки и доколко ефективно те се спазват.
  Но понеже липсват реални данни, а и моят модел започва да изчерпва смисленото си значение, мога да кажа в заключение следните четири неща.
  1. Все още минаваме тънко, но това не бива да приспива вниманието ни, защото дори тази бегла картина крие и мънички предупредителни сигнали за евентуални по-тревожни развития.
  2. До 2 април не бива да се правят генерални изводи, след 2 април би могло в течение на няколко дни да получим поне частична представа какво става в България.
  3. Извънредните мерки дават ефект, въпросът не е Дали, а Колко; ето защо е нужно извънредните мерки да бъдат спазвани още по-строго, още по-категорично и затова вчера бях руган, мразен и блокиран (а и аз ги блокирах) от онези, които подриват мерките, демотивират хората в усилията да ги спазват, рушат обществената ни мобилизация по отношение на извънредните мерки и си играят с огъня безумно опасно, като така могат окончателно и безвъзвратно да подпалят чергата на България.
  4. Не съм наясно способна ли е държавата ни да се вземе в ръце и да започне тестове, тестове, тестове и още веднъж тестове, защото само така тя ще може по-точно да измери „нивото на река Дунав в сантиметри“. А е много добре известно, че ако нещо не можеш да го измериш сравнително точно, то ти не можеш да го управляваш относително добре.
  
  
  
  
  Италия:
  Починали - 793 650 602 743 683 662
  Стабилизира се трайно броят на новите заразени.
  
  Очакването за колебание - нагоре-надолу - около 25 март като че ли "работи"; предполагам, надявам се и вярвам, че след още 1-2-3 дни колебание, кривата ще тръгне надолу.
  
  Мерките сработват след 14-18 дни...
  
  Четири неща не мога да си обясня:
  
  1. Нима не разбират някои хора сред коментиращите моите статуси, че извънредните мерки са необходимото условие и то зависи от нас, а останалото е достатъчното условие и то зависи от властта?! Извънредните мерки нямат алтернатива!
  
  2. Нима не разбират също така някои хора от коментиращите, че аз отлично схващам непълнотата на информацията, та постоянно го изтъкват? То ако имаше пълна информация нямаше да се нарича прогноза, а констатация. Математиката се опитва с недостатъчно знание да получи някакво познание, да снеме и дешифрира неопределеността.
  
  3. Нима не си дават сметка всички официални и неофициални прогнозиращи и особено официалните такива, че към дадения момент НЕ МОЖЕ да се направи достоверна прогноза за това кога ще бъде пикът у нас, та вещаят ужасен Великден и залитат в крайности? Аз също мога да изкажа свое предположение, при това за три варианта с определена вероятност - по-малка, средна, по-голяма, но това е като макак да изтегли едно от дадените му листчета. Ако 10 аналитици назоват 10 дати, вероятно е някой да е най-близо до верния отговор, но това е резултат от случайност! Единственото, което може да се прави е да се очертават траектории на нарастване (нещо, подобно на това, което правя аз), за да се хване зад количествената картина някаква качествена оценка и то главно с една цел - да се направи сравнително достоверен извод достатъчно пълни ли са извънредните мерки и достатъчно пълноценно ли се спазват. Аз твърдя, че до 2 април, когато моят модел има критична точка, всякакви прогнози са не просто спекулативни, т.е. базирани на непълни и противоречиви предположения, но и чиста проба спекулации.
  
  4. Нима не разбират от Съвета и Щаба, че са като орел, рак и щука? Това не е добра култура на взаимодействие. Да, в спора се ражда истината, но те трябва да спорят помежду си и по-малко публично. Защо? Защото когато спорят експерти по този начин, при това експерти, на които е поверена съдбата на стотици хиляди хора, се случват следните неща -
  1. обществото не може поради некомпетентност да бъде арбитър в техния спор и затова е пасивен и още по-дезориентиран, ням свидетел на спора;
  2. спорът поражда съмнения за лобистки интереси и-или други задни мисли и егоистични и-или честолюбиви мотиви;
  3. споренето по този начин, със стигащи до фалцет гласове, показва слабост, разкоординираност, конфронтация и хлъзгане от отостояване на принципни позиции, към отстояване на позици по принцип, т.е. втвърдяване на всеки към това, което вече е казал и вътрешна му убеденост, че само това, което той е казал е вярното;
  4. когато такива важни структури, заети с анализ и управление на извънредната пандемична ситуация се дърлят с прекалена страст и ставаща агресивна жар, това може само да допринесе за хаоса, анархията, апатията и аномията сред обикновените хора.
  
  
  26.03.2020 г.