Стратегия Синергия Сигурност

  Макар от 30 години (след Демокрацията) да съм в бурните води на Науката за сигурността, не мога да забравя първата си научна любов - математиката (от времето преди Демокрацията; по българските канони и закони съм кандидат на математическите науки).
Затова във всички последни свои монографии по сигурността давам и математически приложения.
  
  А понеже ме интересуват сложните, динамични, самоорганизиращи се системи, да го кажа така - вълнували са ме критичните точки, turning points, tipping points, точки на бифуркация, сиреч на избор от няколко траектории - от най-лошата до най-добрата. В такива системи при такива точки може да се извършва превключване от нормалното (камбановидно) разпределение към степенното (да го кажа за простота - експоненциално), бясно разпределение.
  
  И ако лишените от воля, интелект, целеполагане, целепостигане и инстинкт за самосъхранение системи попаднат ли в лапите на експонентата могат да нарастват неудържимо, то разумните системи, каквато може да бъде обществото, са способни с решителни мерки да превключат обратно от степенното бясно разпределение към нормалното, подлежащо на контрол разпределение.
  
  Тъй-като се интересувам винаги от тези критични точки, аз следя и моделите за развитие на епидемиите.
  Не искам да ви разказвам например за модилите S-I-R и S-C-I-R.
  Но с отчитане на редица обстоятелства и правене на някои предположения, аз си изработих преди сигурно 3 седмици мой, модифициран техен модел.
  
  Подпомогнат бях и от прекрасната научно-популярна книга, излязла неотдавна (до короната) книга на
  Кит Йейтс със стряскащото днес название
  "Математика на живот и смърт".
  Глава 7 в нея е перфектно и свръхактуално посветена на тежките епидемии.
  Да не ви отвличам вниманието, но там ще видите, наапример, че епидемиите с по-ниска смъртност се разпространяват по-бързо - така компенсират по-ниската си смъртност - с повече изложени на тях, с повече заразени.
  
  Основните мерки, която се препоръчват от математиката за бързо разпространяващи се епидемии са:
  1. карантината;
  2. изолацията на заразените;
  3. ограничаване на възможните контакти, чрез които да стане заразяването;
  4. строг контрол.
  
  Мили сестри и братя българи!
  Като не вярвате на логиката, на здравия разум, на солидарността, на отговорността, повярвайте на Математиката!
  Математиката е вълшебна наука, която може с малко Знание да постига много Познание!
  
  
  
  
  Аз рано-рано си дадох сметка, че в математиката не мога да бъда сред най-добрите в България и затова сграбчих с нокти и зъби дадения ми внезапно шанс да премина в лоното на Науката за сигурността, в която станах един от най-добрите в България.
  Но човечеството не е измислило нищо по-велико от Математиката.
  И от откривателите на ваксини и лекарства срещу злите епидемии.
  Най-много животи са спасени от математиците и откривателите на ваксини, на лекарства!!!
  
  Горните четири мерки са задължителното, необходимото, главното условие - условието sine qua non!
  
  Да, важни са и скринингът, и защитните средства, и еластичността на икономиката, и стабилността на финансите, и психологическата подкрепа за хората, и болничните легла.
  Но те се борят основно с вече разпространяващата се гадна зараза.
  Горните мерки, въведени както трябва и още по-добре от както трябва, спазвани строго и още по-строго от строгото, ограничават заразата и могат да ѝ строшат зъбът, отровния ѝ змийски зъб!
  Много необходимо е като тръгнат стотиците заболели медиците да са супер екипирани - мои най-близки и любими хора са медици, на първа линия.
  Но още по-необходимо е с горните четири мерки да не позволим медиците да получат заради простотията и недисциплинираността ни тези стотици и стотици заболели!
  Сега в Италия викат и страдат - ах, защо си играйкахме мачове на пълни стадиони!
  А руснаците казват - Хорошая мысля приходи опосля.
  
  Първата битка със заразата не е медицинска, медицината идва след това. Първата битка е социална, социумна, социетална, обществена!
  
  Медицината и медиците ни ще направят всичко, което е необходимо! Но те се занимават с болесто-лекуване!
  Ние като общество, като граждани, като народ, като държава всички сме в борбата за болесто-предпазване!
  
  Математиката описва - виж книгата на Йейтс - едно сакрално число при епидемиите - R с индекс е. Извънредните и жестоко, брутално, репресивно, тотално налагани и прилагани мерки могат да направят това число по-малко от 1 и епидемията да затихне. Епидемията затихва, спихва се като не получава достатъчно количество хора за заразяване!!
  Някои иронизират моите статуси, моите апели за мерки на макс. Но само така ще ограничим онези, които могат да се заразят, само така ще можем да намалим числото R с индекс е - под 1.
  
  Слушайте математиката! Тя ви дава надежда, тя ви предлага решение!
  
  Тя не е панацея. Но тя е синтез на наука, разум, знание и човеколюбие!
  
  Но математиката бие камбаната: "Степента, в която карантината е успешна, зависи от това кога се достига максимална заразност"!
  Времето цъка, трябва да обезвредим бомбата преди на циферблата за времето за реакция се появи 00:00!
  
  Друг път ще ви разказвам какво пише в книгата на Йейтс за така дискутирания групов имунитет.
  Сега само едно ще кажа - преди да имаме групов имунитет срещу този вирус, ние трябва да придобием групов имунитет, обществен имунитет, държавен имунитет, български имунитет срещу масовата глупост, масовата безотговорност, масовата разпасаност, масовата идиотия!
  
  Не придобием ли този български имунитет, всички ще съгрешим и всички вкупом ненужни ще станем.
  
  
  
  
  До критичната точка на 19 март по моя модел, забелязвах нещо, което ме караше да се замисля – през последните 2-3 дни до 19 (включително) март, броят на официално установените заразени започна да се държи някак твърде възпитано, моят модел даваше по-големи числа.
  Постепенно си изясних проблема – аз отчитах обявените официално установени вечерта, но окончателно за деня картината ставаше ясна на следващата сутрин. Ето, снощи казаха, например, 127, а днес окончателният брой за вчера е 142.
  Така нещата за мен си дойдоха на мястото.
  Пред мен е моята таблица с четирите варианта (два по-умерени и два обезпокоителни).
  Не нагласям нищо, защото това е тъпо. Аз не правя моите изчисления за слава, а за ранно сигнализиране и превенция.
  По първия, най-умерен вариант имаме макар и случайно, но съвпадение – моят модел предвижда по тази траектория, по този сценарий 142 заразени!
  
  Но, е твърде рано да се каже дали това е водещата траектория, дали това е водещият сценарий.
  Защото другите три ще се развиват по-бързо, но за един ден след първата критична точка, която при моя модел бе на 19 март, те не се отличават чак толкова много – другите три сценария варират между 144 и 153.
  Като видим 24-и сутринта данните, т.е. окончателните данни за 23-и март, ще можем с по-голяма относителна точност да кажем по коя траектория тръгват нещата.
  
  Съвпадението на официално установените с прогнозата на първия сценарий не ме успокоява. Нямам данни, но вътрешното ми убеждение е, че този първи сценарий може би е изпуснат – главно заради нашата недисциплинираност и проспиването на времето от властта с туткането с мерките.
  
  Сега, продължавайки да се надявам сляпо да вървим по първия сценарий, аз вече мисля:
  --- дали ще успеем с много яростни мерки и много твърда дисциплина да са „залепим“ за втория сценарий – сравнително монотонно нарастване с приблизително един и същи брой на ден;
  --- дали ще тръгнем по третия, ескалиращ, но по-търпимо ескалиращ сценарий – когато официално заразените през съответния ден са нараснали с поносимо повече от нарастването през предния ден;
  --- или ще тръгнем по екстремния сценарий, при който с всеки ден доста тревожно нараства броят на установените заразени.
  
  Когато на 28-и сутринта видим как са нещата на 27-и, тогава вече или ще се потвърди „напипания“ на 24-и вариант, или моите сценарии ще се окажат нататък безпредметни и аз ще престана да ги разглеждам, защото вече не показват и на 0.1% реалната картина.
  
  По четирите варианта на изчисленията ми, на 27-и март (т.е. с обявяването на 28-и март сутринта) се очакват следните официално установени заразени:
  Вариант 1 (най-умерен, подозирам изпуснат вече) – 226.
  Вариант 2 (в него ми е надеждата) – 313.
  Вариант 3 (той е най-добър от лошите, на всяка цена ако първите два се провалят, поне него да „хванем“, но нататък той ще започне по-сериозно да изпреварва втория) – 335.
  Вариант 4 (това е краят на моите варианти, защото те вече няма да дават нищо поради екстремна ескалация) – 1897.
  
  В заключение, все същото – жестоки мерки с жестоко съблюдаване. Ние сме все още в зоната на светлината в тунела, но ако не се вземем в ръце, не е изключено да се плъзнем в зоната на здрача!!!!
  Както се казваше някога с един политически слоган:
  Заедно можем повече!
  Можем повече от това, което правим досега заедно.
  
  
  
  
  Към моите ФБ-приятели:
  Аз се опитвам да казвам нещо от гледна точка на математическата вирусология.
  Не си падам по психоделичната конспирология....
  Ако може не губете енергия, воля, нерви и мозъчни клетки за нея!
  
  
  
  
  Чета на уважаван сайт как комунизмът бил се завърнал като извънредно положение.
  Понеже помня комунизма и понеже всичко, което волно или неволно подрива адската необходимост от най-хард въвеждани и най-хард провеждани извънредни мерки ме възмущава до дъното на душата, за мен това – извинете ме – е голяма тъпотия!
  Оставете – ако можех да помоля – идеологическите псевдоаналогии!
  Има една Лема в Сигурността – различните общества в сходни условия на много висока несигурност реагират по сходен начин.
  Висока ли е несигурността? Висока е. Какъв комунизъм, какви пет лева, какъв затвор!?
  Все едно при Фукушима да се бяха опънали японците – майната ви влатимащи копелдаци, не ни ограничавайте законните свободи, ние искаме свободон да си ходим където си искаме!
  Всяка извънредност е ограничение, а не хепънинг. Тя затова е извън-редност, защото се променя редът, излиза се от него, извън него.
  Мой приятел се шегува заради заседналия живот вкъщи и опасността да надебелее -
  Better fat than dead!
  Така и разумният човек, разумното общество:
  По-добре жив, отколкото демократичен фундаменталист, демоуахабист!
  Да, крайно е. Но помислете – когато майката иска да спаси детето си, тя най-напред за демократичните си свободи ли мисли!?
  Когато детето има шарка нали не е фатално да му нарушим правата и да го затворим вкъщи?
  Не съм видял майките на деца с шарка да скандират в нета – искаме децата ни да са равни на другите деца и заедно с тях да ходят на детска градина!!!!
  Животът е first!
  
  Ах, да, хайде да попитаме днес Италия, моята любима Италия, утре Испания, на следващия ден Франция, на по-следващия Белгия – дали днес свободите са това, което единствено и най-вече ги вълнува.
  Не!
  Категорично Не!
  Вълнува ги да ги има като общества и след вируса.
  И ще ги има. И ще са демократични общества.
  Защото с кървава цена са платили осъзнаването, че
  Животът е first!
  Без него всичко друго губи значение…
  
  
  
  
  Към този момент, 21-и март, привечер – 163 души.
  Може да станат и 180, и 190 докато ги обявят утре сутрин.
  Това означава, че ние сме се простили с най-умерения вариант от четирите, подсказвани от моя модел и вече сме напът, започваме да изпускаме и втория умерен вариант, нищо чудно още утре сутрин да се окажем в първия, по-бавно ескалиращ, но ескалиращ вариант!
  Нека видим, все още има надежда за втория по-умерен.
  Но след него умерени варианти няма!
  
  Вярно е, че днес картината показва наслоение от поне 6-7 дни, но можем да направим извода, че ние, българите, се държим безхаберно спрямо извънредните мерки.
  Капакът на скороварката може и да не издържи, чувате ли как тя започва да свисти?
  Направих „конферентна връзка“ с няколко души от приятелския ми кръг. Ето част от разговора.
  
  Първо, единият от тях е минал с колата из София – при паметника с шмайзера – купища момчета карат скейтове, в градинката при Стамболов – доста младежи, по Царя - групички, на ларгото – немалко младежи.
  Младите (особено много младите) хора мислят, че си е тяхно право какво да правят с живота си, те са част от поколение, в което има много себичност, фокусираност върху личното, селфи-отношение към нещата, стремеж към неограничени преживявания.
  Но те не живеят сами или на двойки – те са все още част от семейства и дори разширени семейства. Ще си предават вируса, може би и без да го усетят, а оттам на родителите, на бабите и дядовците!
  Как да им обясним, че така не бива, че ще ни докарат италианския вариант!?
  
  Второ, дошъл си е синът на друг приятел през Германия със самолет. В самолетите – масово завръщане на наши студенти, служители, работници, бачкатори, джебчии, лека женска кавалерия.
  Онези от тях, които се отправят към гетата са бомби със закъснител. Гетата могат да пламнат със страшна сила.
  Как да направим така, че да не ни докарат италианския вариант?!
  
  Трето, има огромен брой пенсионери – сами, необгрижени, няма кой да им пазарува, те не могат да носят по много, затова излизат по-често, а и са бедни и болни. Не само са жестоко застрашени, но и са ходещи разпространители на заразата.
  Как да им помогнем, за да не ни докарат италианския вариант?!
  
  Четвърто, разнебитеността на здравната ни система – неподготвеност за заразата отвсякъде и откъм всичко; значителна част от и без това недостигащите лекари са застаряващи и самите те са в рисковата група (на Запад често лекарите след 50, дето се казва, се махат и го удрят на живот, а при нас лекарите на 50 са още с много дълъг път в медицината); страшно много хора у нас са с влошен здравен статус и всякакви заболявания, плюс абсолютна масовост на пушачите, плюс занемарена грижа за здравето – всичкото това и не само това - са легиони от проблеми.
  Как да минимизираме риска то да ни докара италианския вариант?!
  
  Италия кога започна – 31 януари. У нас започна на 8 март. Между Италия и България разликата е 37 дни. Ако някой може да каже как беше Италия с официално установените заразени преди 37 дни – някъде около 14 февруари!?
  
  Нужно е шоково опомняне!
  Още не е късно!
  Но постепенно и даже не много постепенно може да стане късно! Твърде късно!
  Загрижеността ни българска, солидарността ни българска, разумността ни българска, отговорността ни българска не дават резултат.
  10% от нас, българите се държат адски безотговорно и заради тези 10% ще пострадаме жестоко всички!
  Ние сме заложници на 10% безотговорни, безхаберни, безумни и безсъвестни хора!
  10% ни тласкат към италианския вариант!
  Трябва да им дадем отпор. Иначе 10% ще завлекат всичките 100% в бездната…
  
  
  
  
  Четири изречения за лека нощ.
  1. Вместо да си мерим демократичностите и да откриваме топлата вода, колелото и Америка едновременно, нека да видим добрите практики, единствените успешни практики – в Китай и Южна Корея. Последователно, твърдо, безкомпромисно и солидарно прилагане на извънредните мерки.
  2. Ако, както предполагах и както ми се иска, към 25 март върлуващата бесовщина на вируса в Италия започне лека-полека да се укротява, да се спихва леко поне, за да обърне тенденцията, ще получим още едно доказателство (макар и на кървава цена), че колкото по-малко телеса даваме на вируса, толкова по-малко телеса поразява той.
  3. Трябва да се сплотим, да се организираме, да си помогнем сами, да осъзнаем, че животът и здравето ни са в нашите ръце и да помагаме на контролиращите органи в стриктното спазване на мерките, за да не дадем на идиотските 10% от нас да ни завлекат всички 100% в бездната и италианският сценарий да се окаже за страната ни нещо като елементарна частица в сравнение с българския сценарий. Това означава пълна и адекватна информация към отговорните фактори за всички безумни събирания на големи групи хора; това означава призив към родителите да ги държат вкъщи и да не не позволяват на собствените им деца да се носят на тълпи и хепънинги из улиците и площадите и по този начин да разболяват самите тях и да убиват техните родители. Това означава индивидуална хигиена в поведението ни с категоричен отказ да се скупчваме там, където има вече няколко души. Това означава да обясняваме чрез медии, чрез социални мрежи, чрез лични контакти и знам ли още какви методи и средства на всеки и на всички, че извънредните мерки са единственият начин да избегнем италианския или по-страшен от италианския вариант.
Малко дни ни остават до избухването на българския вулкан „Безумий“.
  4. Ако можем всички ние – на индивидуално, групово, общностно, обществено и национално равнище да си наложим МОРАТОРИУМ за 3 седмици върху всички
вещания, криптоанализи, психоделични конспирологии, псевдодемократични фундаментализми, първосигнални съмнения, откровени избивания на комплекси, фобии, мании, обсесии, натрапвания на страхове,
  които ерозират извънредните мерки, подценяват смисъла и полезността на извънредните мерки и по този начин демотивират за тяхното спазване, подкопават тяхната решителност, разрушават тяхната всеобхватност и взривяват всичко, което извънредните мерки могат да направят за укротяването на готовата да се спусне по най-стремителния експоненциален ръст епидемия в България.
  
  Да помълчим 21 дни!
  21 дни да стискаме зъби и палци. Нима това е толкова трудно, когато въпросът е Да бъдем или Да не бъдем!?
  
  P.S. От този статус нататък минавам в монологичен режим – няма да отговарям на коментарите под написаното от мен. Нито имам сили, нито ми остана желание да споря и говоря за очевидни, за очевадни неща! Аз не пиша с никаква корист, отвътре ми иде желанието да помогна на българите и България ако мога, защото е грехота ако мога, а не го направя. Не се знае дали мога. Но ако не опитам, как ще зная дали съм могъл. Правя каквото трябва и се моля Богу горещо това да ми се зачете от Него - за моите най-близки хора преди всичко, а след това ако може и за мен.
  Руснаците казват – Береженного Бог бережет. Сиреч който се пази и Господ го пази.
  А аз казвам – Когато един народ иска да се самонакаже по най-тежкия начин, в обществения му мозък се раждат абсурдни и идиотски съмнения относно единственото, което той трябва да направи, за да се спаси и така всъщност той отказва да се спаси. А после, когато му дойде акълът и да иска да се спаси, вече не може да се спаси…
  
  21.03.2020 г.