Стратегия Синергия Сигурност

  I have a Dream!
  И
  Аз имам Модел!
  Да, този Модел е спекулативен, хипотетичен, мисловен, теоретичен.
  Да, този Модел ми влияе на мисленето и аз неизбежно виждам нещата не такива, каквито са те, а такива, каквито ми ги показва моят Модел.
  Но аз имам Модел.
  Аз съм както всички вас – имам тревоги и страхове, имам деца, внуци и майка, имам проблеми с маските, които са малко зажми да те лажем, аз имам всичко, което има един средностатистически българин.
  Но освен това всичкото, аз имам Модел.
  Така че не ви говоря само през отдушника на притесненията и не ви натрапвам единствено моите принципи.
  А следя показанията на моя Модел.
  Пиша във Фейсбук постоянно не заради 80-100 likes (харесвания) повече, а заради 80-100 хиляди lives (живота), които могат да бъдат спасени.
  Моят Модел даде две вечери на малка надежда.
  Но сърцето ми се е свило и душата ми е изтръпнала.
  Защо?
  От една страна имаме две вечери на мъничка надежда.
  От друга страна започващите да проработват мерки са под огромна заплаха от самите нас!
  Защо?
  -- Да оставим за известно време неподготвеността на държавата. Когато аз 10 години писах, че в управлението има конска доза некомпетентност, арогантност, нарцисизъм и неукост, мнозина от четящите ме гласуваха за тези некомпетентни, арогантни, нарциситични и неуки властници. Но сега това са властниците, които имаме.
  -- Да оставим констатациите, че посрещнахме бедата със закъснение – такива като мен биеха камбаната, че при всяка беда от един момент се действа изпреварващо, сякаш бедата е вече дошла. Загубихме две седмици в бездействие. Извънредните мерки закъсняха с една седмица. Но вече има мерки, яки и здрави мерки. Сега дебатът не е за мерките, а за тяхното спазване!
  -- Да оставим за известно време възмущението, че властта спа и не зареди складовете с маски, защитни облекла, дезинфектанти, лекарства. Днсе важното е да притискаме властта да си размърдва все по-интензивно задниците и да запълва складовете с тези толкова важни спасителни и предпазващи средства.
  -- Да оставим също в покой и някои наши идеологически несъгласия. Отлично знам, че който жертва свобода в името на сигурност, накрая губи и двете. Но истина ви казвам – който жертва животи на хората в името на свободите на хората, накрая губи и животите на хората, и техните свободи. Нашите принципи, ценности, убеждения, политически позиции не са абсолютни, те са само относителни – те са като лекарството, при една доза са лекарство, при друга доза са смърт. Нашите принципи, ценности, убеждения, политически позиции трябва да станат съучастници в битката ни за живота на държавата, народа, обществото, гражданите, всеки един от нас. Тези наши принципи, ценности, убеждения, политически позиции трябва да ни помагат да се справим, трябва да проявят разбиране, да си притаят, ако е нужно за известно време, да ни влязат в положението.
  Защото без нас те са нищо. Когато нас няма да ни има те сами, тези наши принципи, ценности, убеждения, политически позиции са кръгла нула, ще си умрат безпризорни. Не е героизъм да си умреш само защото си станал жертва ва своите принципи, ценности, убеждения, политически позиции, само защото си ги издигнал в абсолют. Героизъм е да ги помниш, къташ, пазиш, пренесеш през кризата, за да са живи след нея, когато трябва отново да се върнеш към тях и да вярваш отново в тях.
  
  И така, тревогата ми е, че започналите да работят мерки са подложени на опасна ерозия от четири посоки.
  -- Първата посока е нашата недисциплинираност. Хора, мили хора, ние ще се изтребим сами, ние се държим не като противници на вируса, а като негова естествена хранителна среда. Няма да сме първият народ, загинал от собствената си глупост, но днес продължава ескалацията на самоубийствената ни глупост под формата и съдържанието на недисциплинираност.
  -- Втората посока идва откъм демократичния фундаментализъм. По-горе коментирах този проблем. Моля ви, демократични фундаменталисти, не е време за такова поведение. Пак казвам – който поставя свободата над живота, накрая губи и двете. Колкото по-рано проумеем това, толкова по-рано ще се върнем към демокрацията. Дилемата днес не е демокрация или недемокрация. Дилемата е колко от демокрацията да съхраним, че все пак да сме демокрация и колко от нея да пожертваме, за да можем после да се върнем към нея. Защото ако сляпата вяра в демокрацията, фанатичното нежелание да пожертваме малко от нея доведе до пълен разпад на обществото и превръщането ни в джунгла, ще умре окончателно и безвъзвратно и демокрацията.
  Какво предлагате – да сме демокрация, пък нека загинат 80 000? Да загинат в иемто на абсолютната демокрация ли? 80 000 – това са 50 000 от хората над 70 години, 15 000 от хората между 60 и 70 години (такива като мен), 10 000 от хората между 50 и 60 години, 5 000 от хората между 40 и 50 години!!!
  Ово йе демокрация!
  -- Третата посока са тревогите за икономиката. Разбира се, че икономиката страда. Но е абсолютно погрешно да мислим за кратковременните последствия от ограниченията и трудностите на икономиката сега, след като ако пламне колосално инфектиране на десетки хиляди, икономиката отива на кино. По-добре днес да стиккаме зъби, докато има полза от стискане на зъби, отколкото после да няма смисъл от нищо, от никакво стискане. Докато все още икономиката и финансите работят, има резерви и способности, е времето за ограниченията. Здравият организъм може да понесе известно недохранване, сетне болният и да го храниш, може да се окаже късно.   Отново казвам, сега е времето за лишения, защото имаме достатъчно или поне необходимото количество сили да ги понесем!
  -- Четвъртата посока е породена от изначалното ни, шопско, граовско, македонско, северняшко съмняване във всичко, във всеки и всякога, в извънредните мерки и тяхната ефективност, в смисъла от тях. Е па нЕма нещо, в което да не мога да се съмнИАвам! Такова животно като мерки нЕма! Когато се съмняваш в нещо, което трябва да правиш, ти го правиш през пръсти и така вървиш през просото. Премиерът говори за максимално оставане който може вкъщи, а негови министри, техни директори и подчинени, но с ръководни функции, принуждават хората си да ходят масово на работа, пълнят паркингите пред ведомствата си, дърпат дявола за опашката по най-тъп и безумен начин, макар същите тези хора да могат да работят дистанционно. Разберете, братя и сестри българи – ние не си играме на извънредни мерки, защото просто друго не можем да измислим. Извънредните мерки не са въпрос на Дали?, те са отговор - Задължително спазване. Те не са въпрос Не са ли прекалени?, те са отговор – Необходимо е да са още по-драстични и да се спазват още по-стриктно.
  Още малко и дори аз, който виждам чрез моя Модел позитивни сигнали, лъчи надежда, ще започна да се обезверявам. Защото моят Модел се опира и на предположението, че ние сме единен организъм, който иска да оцелее. Ние нямаме алтернатива, освен суровото, твърдо, безкомпромисно и ако трябва спрямо някои безумци и идиоти – жестоко спазване на още по-сурови, по-твърди, по-безкомпромисни и ако трябва заради някои безумци и идиоти – още по-жестоки мерки! Това дава шанс, то не е и чак пък толкова невъзможно – да удържим с такива мерки и такова тяхно прилагане един месец, за да им дадем възможност да се покажат – работят ли.
  Аз вярвам, че ще работят.
  И да се повторя от снощния статус. Моят Модел е в точка на бифуркация, в точка на появата на няколко разклонения, на няколко вероятни траектории, на няколко възможни сценария. Ако правилно и съвестно, умно и разумно сте разбрали написаното дотук, можем да тръгнем по най-щадящия път. Ако проявим колебание – поради недисциплинираност, поради съмнение в ефективността, поради неверие в смисъла, поради идеологически фанатизъм, - моят Модел предсказва и брутален вариант, за който не ми се мисли и не ми се говори.
  
  
  
  
  От моя близък в Перник:
  Днес очевидно повече хора навсякъде из улиците, виждат се групички, без маски, скучпени. Явно част от перничани се наизолираха, наиграха се на изолация и се връщат обратно в безхаберието...
  
  А България е един голям Перник - това го добавям аз...
  
  Не, част от нас няма да мирясат,докато не чуят - за едно денонощие в България 680 нови заразени и 44 починали!
  но тогава ще бъде късно, защото на следващия ден ще чуят нови 931 заразени и 78 починали!
  
  Опомнете се безхаберници, наивници, разхайтеници и просто идиоти!
  
  
  
  
  127 установените заразени тази привечер.
  Да добавим още 5 до утре сутринта.
  Не виждам всъщност смисъл да ви занимавам с моя модел, може би ще го направя сега за един от последните пъти.
  Броят на установените заразени върви между вчера очертаните от мен от днес нататък умерени (количествени) сценарии.
  Първият приема запазване на средната бройка на нарастване за денонощие - 12-14; вторият допуска повишаване, но също със сравнително постоянна бройка на денонощие - 15-25.
  Това, ако някой може да се радва, не са двата екстремни варианта със стремителен ръст, т.е. качествените (злокачествените) сценарии.
  
  Но аз започвам да губя смисъла от този мой математико-сигурностен анализ.
  
  Защо ли?
  Защото като общество се държим безобразно, идиотски, тъпо и самоубийствено!
  
  Мой близък ми писа, казах ви, че днес в Перник е по-оживено от вчера.
  Ето сега приятел, софиянец ми се обади - ходил и той до аптеката. И София пълна - паркове, градини, тротоари, седят си без маски по пейки, "рамо в рамо", пет пари не дават за извънредните мерки.
  
  Българите се наизвънредниха, наизолираха, всяко усилие за три дни и айде на ларгото, одма по стъргалото!
  Ритуално самоубийство!
  
  Така много скоро ще чуем - нови заразени 565, починали 90, на следващия ден - нови 890, починали 178, на третия ден нови 1025, починали 266, на четвъртия ден вече не броим заразените, защото нарастват главоломно, починалите са над 600, с цели 410 за денонощие.
  Но тогава ще бъде късно.
  
  
  
  
  Хайде - Италия, после Испания, сега Белгия се туткаха, не приемаха мерки, назлъндисваха се, пропиляха времето в дебилни терзания за демократични свободи. Една по една те разбират, че когато поставяш абсолютизирането на свободата над защитата на живота, накрая нямаш нито свобода, нито живот.
  Но ние, ние, както викаше баба Ванга, сме кучета за тепанье!
  Ние имаме мерки, но плюем на тях. Ние се правим на ербап, ние сме безполезни идиоти, които са решили да станат болни и част от тях мъртви!
  
  Само че вирусът не изяжда единствено безполезните идиоти, а всички останали, в това число и такива като нас, като мен.
  
  Дори най-жестоките мерки дават ефект след минимум 14-18 дни.
Италия днес, Испания днес, Германия днес, Белгия днес, Русия днес, България днес - това е следствие не от вчера, а отпреди 14-18 дни!
  Италия плаче, Испания се разплаква, Белгия ще се разплаче всеки момент заради поведението им допреди три седмици!
  
  Ние, ако не се опомним, след три седмици ще крещим от ужас, ще си късаме косите, но мандалото вече ще е хлопнало.
  
  Но ето Перник , ето София са безхаберни. а София е един по-голям Перник, а България е един най-голям Перник. Всички се държим безумно и нелепо.
  
  А моят Модел все още е в просто прекрасна в сравнение с това, което може да се развихри, фаза, надежда още има. Но всичко си зависи от нас. Ето защо нямам сили да се радвам за числата, те могат да донасят позитивни емоции само ако сме единен, солидарен, отговорен и дисциплиниран организъм, а не стадо, а не пасмина, а не тълпа, а не самоубийци, които отиват на заколение "рамо в рамо"!
  
  P.S. Освен емоционалната демотивация да правя изчисления заради безобразното ни обществено, общностно и индивидуално поведение, има и една рационална демотивация - това разпасано и алогично поведение внася толкова висока неопределеност, такъв взривяващ смисъла шум в изчисленията, че ги прави абсолютно безсмислени и безполезни!
  
  
  
  
  Вижте, аз ценя всяко споделено мнение, но не ми се спори, нямам нито време, нито сили! Нямам също патент върху истината. Само ще кажа, че моят модел следва математическите опити с малко да се "предугади" много. Давах май примера, когато с две извадки през няколко дни на малки броеве охлюви в една градина, се определя доста точно общият брой охлюви в градината.
  Аз нямам допълнителна информация. Толкова много изписах тези дни, така че не мога да обобщя всичко тук с няколко думи.
  Разбира се, говоря за официално установените заразени. С определена корекция до вчера с умножаване по 2.4 до 3.0, предполагах броя на реално заразените. Естествено, че допускам, че между броя на установените и реално заболелите има връзка, по-скоро зависимост.
  По моя модел вчера бе критична точка, по-скоро точка на бифуркация, точка на избор на нова траектория. Аз имам предположение за четирите възможни - две по-добри и две по-лоши - траектории, но са ми нужни за няколко дни данни, за да видя дали се следва някоя от тези траектории и коя е тя.
  Веднага ще кажа, че следващата критична точка е (около) 2 април, там, след нея вече са възможни и твърде лоши траектории (но и доста добри). Затова надбягването с времето ме стресира като гледам прояви на немарливо, идиотско поведение на доста хора. Днес е 20 март. По моя модел имаме значи 13 дни, през които трябва да направим и невъзможното, за да не допуснем остра ескалация.
  Ако продължавах да ви занимавам с модела си, то е защото случайно или не, той даваше добра количествена прогноза.
  Но на него не бива да се гледа като на количествена картина, а като на качествена. Например 125, 130, 135 ли са днес, това е все един и същи порядък. Утешителното е, че са намек за по-полегат ръст, т.е. по едната от моите две умерени траектории.
  Но ако ние се държим идиотски, ще създадем много високо ниво на риск! Идиотското поведение внася такава неопределеност в измеренията, която, както ви казах, ги прави абсолютно безполезни - все едно да напишем на 100 картончета числата от 1 до 100 за - да речем - 23 март и да дадем на един макак да изтегли едно от тези картончета.
  
  Пожелавайки ви приятна вечер и лека нощ, ще завърша с това - все още сме в по-щадящите траектории, но пеперудата на безумието, безотговорността, безхаберността и бездните всеки момент може да махне с крилата си и да предизвика торнадо!
  
  Ах, да, малко за релакс в тези напрегнати дни и нощи. Пожелах ви приятна вечер и лека нощ, но се досетих, че мой приятел се шегува, че не се пожелава приятна вечер и лека нощ, а лека вечер и приятна нощ!
  Така че засега - лека вечер!
  
  За малко поне оптимизъм и за подкрепа на това, в което съм убеден, че е начинът!!!
  Защото друг начин няма.
  Вижте точка 3!!!!
  
  Да, чета тук, във ФБ коментари срещу извънредните мерки, но те, за да не ми вдигат кръвното, ще са пряк повод за разприятеляване.
  Смятам да си спестя поне вируса на антилогиката, на отрицанието на главното и единственото, което не изисква нищо друго, просто дисциплина и съвест, разум и съзнание - силните мерки за контрол и изолация!
  
  Всяка подривна дейност спрямо извънредните мерки -
дали чрез масово струпване на хора по паркове, градини, тротоари, площади;
дали чрез словесни тиради против, ще предизвиква моето възмущение.
  Идиотството на множествата безгрижни тълпи не мога да спра, но нападките срещу извънредните мерки мога да си ги спестя - като изчезнат от моя ФБ.
  :
  3. Силните мерки за контрол и изолация, наложени от Китай, се отплащат. Вече няколко седмици броят на случаите, диагностицирани всеки ден, намалява.
  https://manchev.zbox7.eu/390516/?fbclid=IwAR3FBcVghF1MM_4hiyPBVlMKOzl8fNYRImvU-r4TdBh1DbAcXHBkMrd5vDc
  
  20.03.2020 г.