В нормалната, ефективна, насочена към развитие, а не към оцеляване демократична държава изразходването на публичните финанси, на парите на данъкоплатците е прозрачен процес със стратегия, цели и приоритети, с отговорност и контрол, със сложна система на конкуренция и сътрудничество между онези, които се нуждаят от инвестиране в тях на тези финанси, на тези наши пари.
В България се прави нещо друго. Тук Човекът Първо лице, Единствено число в държавата еднолично решава на кого и колко да се даде за трибуна, тревно покритие, стадион, сауна и разхпладителни напитки… И като вземе това решение, отива искрено и лично да обере овациите на ощастливените от щедростта му.
Резултатът е ясно послание:
--- чия ръка, чий пръстен да се целува в знак на благодарност;
--- какъв е начинът – с папкане и слушкане - и теб да те огрее Неговата доброта (чрез публичните финанси, от парите на данъкоплатците);
--- защо няма да се радваш на същото финансово внимание – защото не внимаваш в картинката;
--- кой в тази държава държи и ножа, и хляба.
Но не е това само резултатът.
Резултатът също така е, че държавата ни не може да стане нормална, ефективна, насочена към развитие, а не към оцеляване и демократична...
В един руски сериал губернаторът колеше и бесеше, хвалеше и наказваше, въздигаше и сваляше, даваше и вземаше.
Син на негов приятел, върнал се от Харвард, му стана съътрудник с протекциите на таткото, видя какво се върши от губернатора и веднъж му каза – ама защо правите така, с подобно управлениеникога в нашата област нещата няма да се правят като в подредените държави – по правилен начин и в съответствие с обществените интереси?
А губернаторът държеше голяма филия претрупана с черен и червен хайвер едновременно и му отговори дъвчейки, докато зрънцата хайвер му падаха по брадата – кое тук е правилно и какъв тук е интересът определям Аз! Тук аз съм Законът, аз съм Редът, аз съм Съдът, аз съм Демокрацията! И комуто трябва съм дал колкото трябва, за да е така!!
29.02.2020 г.














