Стратегия Синергия Сигурност

  Има такава категория хора, които умират от желание да си намерят враг.   Този враг им дава енергия и хъс, той им служи за универсално обяснение за всички деструктивни последици, произтичащи от техните амбиции и решения.
  Това разсъждение е всъщност банално, доколкото всеки разумен човек отдавна си е направил подобен логичен извод и без да Хюм, Мил, Попър или Колмогоров.
  Ако аз пиша за проблема днес, то е защото понякога не си даваме сметка как неистовата потребност от враг може от увреждане на личностните ценностни системи да се превърне в настрой, в установка, в мотив, в злост у доста по-широки части от обществото - ако почвата за такива нарвствени малформации е благоприятна.
  Всичко може да се говори за преврата на 9 септември 1944 г. Но не могат да се оспорят огромните тълпи хора, искащи най-сурови присъди за т.нар. "врагове на народа".
  Преди време един съсед на село ми каза:
  "Ние бяхме като полудели, заразени от психоза, даже не ни караха да скандираме Смърт!, сами пишехме по стените и дуварите "Смърт на народните врагове! Много сме грешни пред такива като дедо Мите и бая Николая!".
  Да поясня - дедо Мите и бая Николая са от враговете на народа и мои прадядо и дядо.
  Не знам защо се досетих за тях точно на Димитровден. Вероятно защото и баща ми, светла му памет! (също дамгосан като внук и син на враг на народа) и моят син имат имен ден днес.
  Всъщност, досетих се - написах го и защото и сега има такива обладани от ненавист хора, които търсят "враг на народа", за да насочат колективната омраза към него и да "изперат" чрез него тежките последици от амбициите и решенията си.
  Нека не подценяваме тази, в огромна степен патологична страст и сласт да се дирят врагове. Тя от болни ценностни системи на отделни хора може да премине в масова психоза.   Особено когато почвата за това е благоприятна...
  26.10.2018 г.
  
  
  P.S. 1.
  Някога, някога, толкова някога, колкото 43 лета, бях писал някои шеговити неща в писма до мои приятели, войници в казармата. ВКР-то ги прочело. И решило да се проучи що за птица съм. От ДС поговорили и с нашите съседи - 7 души - във вход А на на улица "Искър" 7. Всички тези 7 човека били предупредени да мълчат и да не казват, че ДС е говорила с тях. А ДС тогава не беше безобидна работа.
  И знаете ли какво? Всички съседи до един, 7 различни човека, бяха намерили смелост и време да кажат на баща ми: Мите, от ДС ме викаха да питат за Николайчо!
  Всички до един! И партийни, и безпартийни!
  Това значи нещо! Във времето на всесилната ДС и масовото доносничество!!
  Сигурно е било и заради всеобщото уважение в нашия блок към баща ми; сигурно е било и защото заради успеха и математиката ми бях нещо като любимец на съседите ни. Но най-вече бе защото тези хора бяха човеци. Дори във времето на ДС и доносниците. А доносниците бяха тайни, скрити, неизвестни и анонимни.
  Аз не проявих интерес в Комисията по досиетата кой евентуално е правил доноси срещу нас. Не искам да се ровя в тези фекалии. Ето защо доскоро не бях виждал доносник!
  Но наскоро видях такъв! За жалост, роден след 1990 г. И за съжаление - горд с доносничеството си, афиширащ го и изобщо не го смятащ за морално укоримо, а за част от живота ни днес...
  Камо грядеши, България!?
   (А едно време ДС се бе убедила, че в писмата ми всичко е било младежки шеги и закачки и престана да се занимава с мен...)
  
  
  P.S. 2.
  В 280 съм, пътувам за лекции. Хваща ме за рамото приятел, колега и горе-долу другар по съдба. Пита ме как съм. Шегувам се като Йори - не много как. А по-сериозно обяснявам с неохота да не излезе като жалене и хленч как отново и отново разни хора така и не разбират, че колкото и пъти да хвърлят бумеранга по мен, той все се връща и ги удря по челата.
  Моят спътник ме срязва леко:
  - Какъв бумеранг бе братко? Това не е бумеранг, а мотика! Най-обикновена, проста мотика. Бумерангът е сложна работа - геометрия, форма, динамика, аеродинамика.   Не е за всички. А ние имаме работа с такива, дето все по един и същи начин настъпват една и съща мотика и тя ги удря по челата! Нямат капка фантазия, нямат грам въображение! Смятат, че като имат в ръцете властови чукове, то всички проблеми са им като пирони! Дето викат руснаците: Сила есть, ума не надо! Демек, власт имаме, акъл не ни е нужен! Погледни нагоре и наоколо - ще видиш множество чела в синини и цицини!   Толкова са им и уменията, и умовете! Затова не умеят да се учат от грешките и нищо умно не могат да направят като хората...
  
  
  P.S. 3.
  Пак ще напиша в края на деня нещо сантиментално и патетично, то явно е от егн-то:
  От книжарниците два обемисти, току-що излезли тома - на Хегел и на Бурдийо!
  Сетне лекции пред прекрасни млади хора - съхранили се незнайно как въпреки и напук на реалността!!
  И денят се преобръща. Излиза емоционално на плюс.
  Вътрешните гласове спорят безкомпромисно!
  Единият казва - много е хубаво, но много хубаво не е на хубаво!
  Другият отговаря - ама много си добър в това, в което си добър!
  Третият се включва - тъжно е, че тялото остарява много по-бързо от душата!
  А четвъртият тегли чертата - много е важно да си останеш такъв, какъвто си; тези, които не знаят колко благословена съдба е да си стойностен и посветен на своята мисия преподавател и учен, те винаги ще имат много време и енергия за злоби, зависти, омрази и подлости, затова не им обръщай внимание, не ги забелязвай: твоята наслада са книгите, твоята награда са прекрасните млади хора в аудиториите!