Стратегия Синергия Сигурност

  1.
  Някога в древен Рим се е казвало Dura lex, sed lex, Суров, Строг закон, но закон, а у нас се ползва често и Лош закон, но закон.
  Трябва да се уточни, обаче, че в Древен Рим интересите на Рим са стояли над интересите на неговите граждани и затова понякога един закон, който е бил в интерес на Рим е можело да влезе в противоречие с нечий личен, частен или общностен интерес. Но нищо не е можело да се направи - законът е трябвало да бъде спазван, независимо, че е строг, суров, лош или просто неизгоден някому.
  
  Видният съвременен френски философ Андре Конт-Спонвил (1952 г.) пише:
  "В деня, когато законността ще замести морала, а демокрацията - съвестта, когато правата (в юридически смисъл) заместят задълженията, няма повече да има нито морал, нито съвест, нито задължения. И това ще е спокойното, комфортното и демократичното царство на легалиста-мръсник... Законното не е еквивалентно на доброто. Незаконното не значи зло. Когато се забрави тази разлика и се задоволим само със спазването на законността, когато съобразяването с демокрацията замести моралното съзнание, изпадаме в ситуацията на демократично варварство."
  
  Постепенно ние като общество попаднахме в капана, който сами - с нашето действие и бездействие - си заложихме. И този капан щракна окончателно с едно от най-големите престъпления срещу демокрацията с помощта на формално демократичните средства - харизването на онези олигархични милиони. За тези 30 години е доста трудно да се намери някой подобен формално законен и морално престъпен акт! Това е безумно падение, което нашето общество пасивно съзерцава...
  
  Излиза, че България вече се превръща - в духа на цитираното по-горе от Андре Конт-Спонвил, - в демократично варварство, в което царства легалиста-мръсник.
  Сега нищо не пречи на олигархията и нейните властови марионетки да продължат в този дух. Олигархията си поръчва Закон или Решение на Народното събрание, нейните марионетки го прокарват, простото мнозинство в парламента го гласува и това става Закон по всички канони и шаблони на формалната демокрация, но все пак демокрация.
  Защото ние казваме Демокрация, ама формална!, а Олигархията и нейните марионетки казват Формална, ама демокрация!
  И след като Законът, така да се каже, е законен според формалната демокрация, влиза в сила онова Лош закон, но закон.. или Прокорупционен закон, но закон ... Или антинационален закон, но закон... Или абсолютно некаконен закон, но закон...
  Във формалната демокрация макар и формално приет, законът е закон. И трябва да се спазва. Олигархът може да си прибере обратно тия милиони. Е, предполагам, че богатите също плачат и той ще трябва да се разплати с част от тази сума, за да има подобен Лош закон, но закон.
  
  Капанът е щракнал. Може вече да се приемат колкото си искате такива закони.   Защото приемащите ги виждат, че обществото пасивно съзерцава случващото се.
  Някой ще каже - какво да се прави, капанът щракна, хвана ни, острите му клинове, железните му зъбци се забиха до кост и каквото и да направиш, при всяко помръдване тези клинове, тези зъбци ни се забиват още по-надълбоко...
  Ами знае се какво да се прави. Вълкът като се хване по подобен начин в капана, си прегризва лапата. Висока е цената, но няма друг начин да оцелее.
  Въпросът тук е само един:
  А дали българското общество иска да оцелее?
  21.07.2018 г.
  
  
  2.
  Масова антонтодоровизация...
  Най-мръснишкото информиране - да викнеш Елате, тук има помийна яма! и когато всички се съберат да я видят, да хвърлиш грамаден камък в нея.
  Най-опасното манипулиране - истината, само истината, винаги истината, но никога цялата истина.
  Най-противното пиарстване - да говориш не това, което трябва, а онова, което босът ти нареди да говориш.
  Най-бруталното пропагандиране - да се хвалиш с успехи за неща, извършването на които е твое служебно задължение, а провалите, резултат от това как изпълняваш тези си служебни задължения, да прехвърляш на международното положение, природните явления, опонентите в политиката и враговете на народа...
  22.07.2018 г.
  
  
  3.
  Политиката винаги е неразривно свързана с Историята. Отговорните политици (а не само болезнено амбициозните) неизменно разсъждават над въпроса как ще бъдат запомнени в бъдещето, с какво ще останат в историческите анали.
  Някога, през 1992-1993 г. един заместник-министър пращаше в Комисията по национална сигурност становища по законопроекти, които бяха пълни с правописни грешки и експертни недомислия. Казах му тогава - моля те, не подписвай подобни неграмотни документи, утре изследователите ще се ровят в архивите и ще си казват - Господи, какви дебили са ни управлявали!
  Като съм слушал понякога на КСНС при президента Първанов как някои министри говорят нелепици, ми е минавала същата мисъл за оцеенките на историците...
  Но думата ми е за друго. Не ми го побира ума колко безгрижни са днешните управляващи спрямо паметта, която ще оставят в Историята. Все пак почти десетилетие са на власт.
  Има притча за един паша, който много се грижел за правоверните, построил им училище, джамия, улици, водопровод и канализация, но веднъж неволно се изпуснал пред всички и издал неприличен звук.
  Минали много години, внукът му минал по тези места и разпитвал хората помнят ли кой им е построил всичките тези неща - училище, джамия, улици, водопровод и канализация. Не, не помнели. Тогава той им казал за дядо си пашата, описал го. Те се плеснали по челата и викнали в един глас - Ааааа, онзи паша, дето се изпусна веднъж пред всички!?!?
  Та така и у нас. Може би след време хората няма да си спомнят какво в наши дни се е все пак направило, що-годе построило, криво-ляво асфалтирало, как е минало някакво европредседателство. Но като им опишеш кои са били на власт, те ще се плеснат по челата и ще викнат в един глас - Ааааа, онези ли управници, дето не обърнаха внимание на родителите на деца с увреждания, а харизаха близо 60 милиона на един олигарх!?!?
  23.07.2018 г.
  
  
  4.
  - Парата на демокрацията отиде в свирката на домускрацията.
  Мисъл на мой приятел
  
  
  5.
  Хубаво е, макар и късно, нали казват по-добре късно, отколкото никога, да се опровергава наличието на лобизъм в приетия закон. Но аз не чух засега нито едно обяснение изобщо за смисъла на гласуваното. Ей така - с думи прости и ясни да ни кажат какво друго, освен лобизъм е това, което е прието...
  Някога, още на няколко седмици като секретар на президента Първанов, един сериозен бизнесмен ме помоли за помощ - с мъничка поправчица в закона, да се промени годината, от или по-точно до която държавата поема нанесените от приватизираното от него предприятие екологичните щети. Ще спечелим много пари, казваше ми той. И ти няма да се оплачеш! После си пиши книгите и нЕмай грижа за нищо докато си жив!
  Аз му казах, че с такива неща не съм се занимавал и няма да се занимавам. Понеже телефонът му (едричък тогава) беше на масата в кафенето "Археологията", аз, начетен шпионски романи, подозирах, че ме записва. Затова освен ясно артикулирания твърд мой отказ да се занимавам с това, добавих "за записа", че никога няма да си позволя да подведа своя президент с такива деяния, които ако бъдат извършени от мен, няма да се каже, че ги е сторил бившият депутат НС, а ще напишат и вдигнат вой до небесата, че ги е издействал секретарят по националната сигурност на президента, НС.
  Веднъж по-късно срещнах мой приятел, перничанин, който най-вероятно бе направил връзката на този бизнесмен с мен. Та бизнесменът му казал - аз нямам проблеми да си намеря съответния човек, който ще ми помогне да прокараме през парламента тази поправчицаа, но понеже уважавам НС, щеше ми се той да вземе хубавите парички!
  Исках да кажа, че подобни поправчици в законите не са от днес и дори не са от вчера... Аз не съм им намерил досега друго обяснение, освен откровен и съзнателен лобизъм срещу "хубави парички"...
24.07.2018 г.
  
  
  6.
  Помислих си - щом у нас всичко се повтаря с такава циклична упоритост, то вместо да сядам и да пиша свои мнения за случващото се, да взема просто да качвам текстове, които вече съм писал при абсолютно аналогична ситуация, когато ни е пробутван абсолютно същия семпъл и банален, сякаш обществото ни се състои от невменяеми или бавно развиващи се хора, номер?
  Така ще спестя време и при това ще съм си казал на глас виждането за положението в Отечеството ни любезно.
  Ето сега - пълен копи-пейст на предишен мой статус:
  Така и си върви управляването на България:
  Десетки пъти вече се прави грешка, понякога неволна, понякога умишлена. Мине ли номерът - ок, кьорав карти не играе. Не мине ли - ооопс, сори, бате, сбъркАх, ако има нещо - нема нищо!
  Представете си аз да преподавам така. Или още по-сериозно - лекарят да лекува така. Или ватманът да кара трамвая така. Или архитектът да проектира така...
  А в най-висшата дейност - тази, която засяга всички ни и последиците за обществото са най-сериозни, оказва се, че може!
  Защо са тези размножили се като гъби след дъжд държавни институции, агенции, съвети, служби, структури, органи? Там анализ на въздействието, оценка на риска, диагностика на уязвимостите, прогнозиране на последиците не се ли прави?
  Или казано по пернишки - така си ма'ат?
  Тогава какъв е смисълът да се преподава сигурност, управление, мениджмънт, планиране, изследване на операциите, вземане на решения?
  Любителство, издигнато в култура на употреба на властта; лобизъм, превърнат в начин на злоупотреба с властта; импровизации, взети на въоръжение в разбирането на властта; кокоша слепота, втъкана в осъщесвяването на властта.
  Или както ми каза колега-преподавател в провинциален университет - истинско чудо е, че България някак се справя, след като всичко виси на косъм и зависи от това с кой крак сутринта е станал един или друг висш, по-висш и по-по-най-висш политик?!
  Аз му отговорих - а представи си какво чудо би била България, ако се управляваше с интелект, със стратегия, с талант и способност да се надигаш на пръсти и да виждаш какво се крие все още зад хоризонта!?
  25.07.2018 г.
  
  
  7.
  Руснаците казват: Сила есть, ума не надо.
  Т.е. като имаш сила, ум не не ти е нужен.
  
  Амриканците казват: Когато държиш в ръката си голям чук, всички проблеми ти се виждат като гвоздеи.
  
  И едните, и другите са прави, съдейки по това как в последно време властимащите у нас решават да "отиграват" ситуациите в родната действителност.
  
  Толкова ли няма кой да им прочете поне няколко странички от Теорията на хаоса?
  В тази Теория малки въздействия могат да имат големи последици. Когато пеперудата помахва с крилца на едно място, а предизвиква торнадо на съвсем друго място. Когато една капка може да прелее чашата. Когато едно малко камъче може да обърне колата...
  
  А ако имаше кой да им прочете тези няколко странички от Теорията на хаоса, той щеше да каже на властимащите, че тази Теория върви ръка за ръка с една друга - Теорията на катастрофите.
  В Теорията на катастрофите постепенното, плавно количествено изменение на параметрите, от които една система зависи, могат да доведат то стремително, рязко качествено изменение на тази система.
  Приблизително като летенето към пропаст. като че ли пропастта те хипнотизира, опиянява, замайва, притегля: колкото по-близо си до нея, толкова по-бързо летиш към нея.
  И тогава ще влезе в сила вечният анекдот на нашия Преход - при миналия мандат достигнахме до ръба на пропастта, но при този направихме решителна крачка напред...
  26.07.2018 г.