Повървяхме днес пеша доста време с мой приятел. Винаги съм предпочитал да общувам с хора, от които можеш да научиш нещо, да „купиш“ знание, идеи, мисли. И в математическите ми години най-добрият мой приятел бе изключителен математик, освен че беше (и е) невероятен човек.
Та приятелят, с който днес вървяхме и разговаряхме, който винаги е рязък, краен, прям и откровен, каза нещо в следния дух:
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Глас народен – бич Божи
Ако можеше да ни се случи това, което си пожелаваме!
Някога, някога, толкова някога, колкото 25 лета, аз също държах пламенни рачи на 30 км от София, убеждавах, агитирах, пробуждах, доказвах. Колко успях се вижда и е безпощадно ясно.
Но тогава един голям български художник, мой съгражданин (онзи ден видях негови картини в т.нар. Български Лувър) ми каза: Не се пАли, не се опитвай да им кажеш, че е по-хубаво да са свободни; остави ги да им се случи всичко онова, за което искат да гласуват! На българина му идва акълът само като си набута физиономията в л…ната!
Ама аз – не, та не…
Ципрас всъщност убива демокрацията
Умът ми не го побира как може някой да се възхищава на левичарския ултрапопулизъм на Ципрас! Но нека допуснем, че това е мой личен проблем, произтичащ от разбирането ми, че заемите трябва да се връщат, питото трябва да бъде платено, договорите трябва да се спазват, а сметките без кръчмар - да се наказват.
Чрез нетолерантност не можеш да ликвидираш нетолерантността
Очевидно това е въпрос на вътрешно устройство, на някаква вградена в мен система от ценности, но винаги смятам, че крайното, отиващото до края е нездравословно. Винаги смятам, че нямам правото ДА ПРИНУЖДАВАМ другите да търпят моите схващания. Да ги заявя – да, но да им ги навирам в очите с опасност да повредя зрението им – това не е за мен.
Евгений Примаков. In Memoriam
Починал е Евгений Примаков.
За руската политика и дипломация, разузнаване и наука той е голямо име, почти колос.
Аз имам личен спомен за него. Сега нямам под ръка моите записки, за да уточня коя точно година беше това - 1992 или 1993 г.
