Наистина смятам, че проблемът на България е и поколенчески.
Моето поколение е увредено именно като поколение. Нищо, че в него има много и при това свестни хора. Но като поколение, пак да кажа, то е увредено. И не напразно профука толкова бездарно Прехода, за да стигнем до сегашното ниво на управление и управляващи, което в моята душа поражда чувството за срам, огромен срам, национален срам.
Навсякъде наблюдавам тази увреденост. А особено огорчителна е тя сред най-образованата - поне на теория - част от обществото.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Увреденото мое поколение
Бокова в ООН – като измъчено 0:0 у дома след 1:1 на чужд терен
Някога, някога, толкова някога, колкото 13 лета, в Съвета за сигурност на ООН американският държавен секретар (сиреч министър на външните работи) Колин Пауъл обширно, задълбочено, обилно и напоително обясняваше на цялото прогресивно човечество (защото заседанието се предаваше „по телевизията”) как в Ирак има оръжия за масово поразяване. След продължителната му презентация с кадри, клипове, схеми, чертежи и декласифициране на класифицирана информация, се разгоря остра дискусия.
При тази дискусия всеки един от присъстващите на заседанието представители на страните-членки на СС на ООН ... извади от вътрешния джоб на сакото си предварително подготвен текст и го прочете едно към едно.
Време е за виртуално Априлско въстание. Следващият април е чак след една година
Само два, както и да го гледаме, доста незначителни детайла на фона на всичко, което се случва в страната ни, на фона на все по-ускореното затъване в блатото на духовната нищета, под властта на тоталната посредственост, при развихрилата се управленска некомпетентност на всички нива и сред войнстващата простотия, превземаща България с безкомпромисна грубост.
- Цензурата на карикатурите на един творец с обществена позиция (може ли изобщо някой да е творец без обществена позиция?) след обаждане „отгоре“, от първо лице единствено число;
Десетте Божи заповеди за политика-демократ
Сега вече това не прави никакво впечатление на обществото, даже то е на принципа Колкото повече, толкова повече. Но някога, в младостта на демокрацията, ние си позволявахме наивността, химерата, илюзията и лукса да вярваме в такива неща:
Десетте Божи заповеди за политика-демократ
1. Политикът-демократ не може да бъде лъжец. Изобличат ли го в лъжа, той подава оставка.
За обидата на много мои десни приятели
Обидата на много мои приятели във Фeйсбук е разбираема, те болезнено преживяват превръщането на хора от това, което някога беше РБ (т.е. на хора, за които са гласували) и стана ПБ, перфораторски блок - в подлоги
Но понеже идеята "РБ" не от днес е мъртва и не от днес се въргаля на пода като парчета от прочетен вестник, това, което се случва днес от страна на станалите подлоги хора си е дело на някакви отделни персони, продали се или за нещо лично, користно, келепирско, или от глупост, на каквато са способни само присламчили се към десните идеи политици, с извинение, доколкото са политици, а не самозвани и безпринципни среболюбци.
Отдавна съм забелязал – във всяка партия, която се разболява тежко и дори необратимо, рано или късно се появяват шепа хора с манталитет на подлоги и користолюбци от най-низка порода, сякаш болният организъм на партията секретира подобна гнилота, подобна гной. Те могат да минат безпринципно към представяща се за етнопартия група по корупционни интереси, могат да станат алчната за власт и участваща във властта част от нещо, което иначе твърди, че е в опозиция.
Пак, обаче, ще кажа - това са отделни персони - или просто користолюбиви, или – нека поне някак оправдая поне някои от тях - откровено глупави в хитростта си на сврака с двата крака.














