Стратегия Синергия Сигурност

  1.
  Аз съм на лекции. В междучасието чета два есемеса:
  Приятел от София: Върви се към разгром!
  Позната от провинцията: Това ще е неочаквано размазване...
  Може би наистина има анти-ББ бунт! А това значи, че рационално и ирационално, логично и алогично се сливат в едно. Ефектът Черен лебед се реализира в земетръсна степен и носи възможно най-черният кошмар за самозабравилата се Партия на властта...

  1.
  Утрото било по-мъдро от вечерта!?
  Моето утро разсъждава като моята вечер:
  Или Позитания, или Ипония?
  Не, не, не и не!
  Не Или, Или! Нито, Нито!
  
  
  2.
  И какво излиза от безпристрастната публика:
  По-слабият кандидат победи по-силния!? Значи толкова му е силата на по-силния. Значи той изглежда по-силен само на фона на по-слабия, но ако го хванат натясно, съвсем не изглежда толкова силен, защото не е искрен, не е истински, не е автономен, защото не е последователен, защото още не е станал политик, а вече е усвоил политическите номера - същите, които така омръзнаха на целокупното ни общество.

  1.
  Вчера между лекциите приятел-социолог или поне преподаващ социология, ми говореше много разпалено и уверено, че след деня на първия тур рейтингът на ББ започва да пада стремително, край, процесът е тръгнал, това е лавина!
  Може би и заради това ББ вечерта "по телевизията" бе толкова плачлив, хленчещ, слаб и безпомощен. Твърде артистично, даже сам не вярващ си, падащ за дузпа, която той, естествено, да бие – да го съжалят хората, да им трепне сърцето, да съчувстват на слабия, на безпомощния и така с милозливо, сълзливо лице да ги накара някак да го подкрепят, дори с цената на своето унижение. Физиономията му бе почти като Тодор Живков на оня пленум.

  Не съм специалист по САЩ и в общи линии следях президентската надпревара през последните месеци малко или много периферно. Не искам, също така, да приличам на онези, които винаги имат готови отговори за всичко и по всеки повод.
  Ще кажа само, че мен отдавна ме вълнува един процес, който набира сила. Впрочем, аз писах за него и по повод на нашите президентски избори онзи ден или може би дори вчера (дните се сляха в една стресираща поредица, та не ми се спомня кога точно го писах).

  Науката отдавна го е установила, казала, записала и го преподава в първи курс:
  Колкото по-голяма е една харизма, когато е неподплатена с лични и управленски достойнства и е куха отвътре, а отвън е само една лъскава опаковка (може и целофан),
  толкова по-жалък, нелеп и смешен е нейният притежател, когато тя се изчерпи и започне да работи срещу него.
  Най-болезнено и унизително е падането и падението на харизматичните личности, които не притежават нищо друго, освен своята харизма.
  
  09.11.2016 г.