Стратегия Синергия Сигурност

  Действителността у нас е недействителна. Реша ли да перифразирам едно изказване за 60-те години на 20 век в САЩ, то ще прозвучи така след години: Ако имаш спомени за 10-те години на 21 век в България, значи не си живял по това време!
  Абсурдността на случващото се у нас няма как да бъде един ден възпроизведена в стройни спомени.
  Само тези няколко дни са достатъчни, за да осъзнаем колко необходимо е да си признаем, че България днес е една голяма и на практика невъзможна патолгия:
  - президентът не знае какво иска, но иска да го постигне;
  - премиерът е минал в нелегалност, но едва ли е в Симитли;
  - цялата почтеност на лидерката на БСП е станала на решето заради Решетников;

  Мой колега, професор от един университет ме помоли за по-старичка книга - било нужно да направи някои справки с цитатите.
  Аз го питам:
  - Как са при вас нещата, ти поне имаш ли с какво да се похвалиш, че аз като гледам май нямам, защото животът непрекъснато се оказва по-непредсказуем дори от най-развинтената фантазия и най-унилия реализъм.
  А той ми казва:
  - В нашия университет имаме един голям проблем и това е учебният процес.   Ако се освободим от него и го премахнем, тогава ще настане такъв живот! На началствата и администрацията така ще им олекне! Ще им остане време за всички други къде-къде по-важни неща - тържества и празнувания, церемонии и ритуали, процедури и проверки, съвети и събрания, високопарни отчети и всеотдайни натягания пред властта. За жалост, на всичкото това пречи учебният процес. Но да се надяваме, че няма да е задълго.   По въпроса се работи - отдавна и все по-успешно.
  
  08.12.2016 г.

  Не, не и не - мнозина сме далеч от това да казваме Аз нали ви казах, даже не сме мнозина, а сме мнозинство!
  Но аз не преставам да се удивявам и даже да се шокирам:
  1. Що за политици и вменяеми ли са те, тези, а по-скоро онези от властимащата половинка на РБ (не знам как са нещата във властнямащата половинка), щом могат да си въобразят, че могат да съставят правителство!?

  Това, което напоследък много силно е приковало мисълта ми е свързано с острата необходимост от обществена равносметка за тежките последствия най-вече от процесите след 2010 г. у нас. Да, и след 2000 г. И след 1990 г. Но главно след 2010 г.
  Ние живеем в царство на посредствеността, на простото и нерядко просташко мислене, на безпардонното и слабо грамотно управление на процеси на всички нива. Среднякът, илитератът, зле образованият, арогантен фелдфебел командори навсякъде. Той смята, че всичко му е ясно и да си началстващ е много лесно. Той централизира властовите ресурси, мрази знаещите и можещите, налага си фатмашки волята, затяга до пръсване дисциплината, мачка до унижение подчинените, гърчи се пред тези над него и дерибейства над тези под него.

  1.
  Това не е моят спорт.
  Това не е моят спортист.
  Но си мисля:
  И радостите ни са като стимулирани с допинг, а не от душа и сърце.
  И победите ни са като предплатени, а не с отплата за безспорната класа....
  И звездите ни са като от тимови групировки, а не от дрийм тимове.
  И празниците ни са като уредени без въображение, а не са еуфорийни тържества.