Уважавани от мен журналисти пишат, че това отразяването на катастрофата на магистрала „Тракия“ не е журналистика.
Съгласен съм с тях. Те знаят какво говорят.
За мен обаче проблемът е по-дълбок. И това, че това не е журналистика не трябва да измества вниманието от дълбоката същност на проблема.
А тя е, че това не е държава.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Това не е журналистика? Това не е държава!
Банкети и софри, каквито не е имало и при социализма...
На автобусната спирка забавя ход кола, вратата се отваря и някой ми подвиква поканващо – хайде, дорогой друг, мятай се!
Добър познат от едно време. Работи в административния отдел по снабдяването в държавна институция.
Викам му на шега – как си приятелю, как си, добре ли я караш?
Той – карам я, днес отново я карам колата, защото пак ще имаме до много късно мероприятие, омръзна ми вечер да давам пари за такси.
Какво мероприятие? – питам го.
Лъжливите овчарчета и подплашеното стадо
Когато премиерът на една страна системно и непрекъснато:
-- вещае страховити сценарии пред човечеството;
-- намеква за катастрофични развития на процесите в геополитиката;
-- говори с прекомерно разтревожен песимизъм за лошите дни, очакващи света, континента и региона;
-- прогнозира конфликти с висока интензивност между великите сили;
-- интересува се с показна загриженост за бомбоубежищата;
-- и се безпокои за пълчищата бежанци, които всеки момент могат да ни залеят...
За Мюнстер, тероризма и морала на експертите и "експертите"
Христос воскресе!
Днес е празник на надеждата, на оптимизма, на положителното мислене, на вярата в по-доброто.
Но е ден и за смирение на егото, защото можем да сравним делата си с Неговите, на Спасителя дела и да си дадем сметка колко мънички и обикновени сме в сравнение с Него, независимо какво ни подсказва неутолимото ни его.
Гнилият дъх на Държавна сигурност
Споделих с мой познат от Запада и познавач на България мислите си за случая "Юлия Кръстева" и за неподозирания унищожителен кръстосан огън, на който бях подложен и от ляво, и от дясно, и от хора от ДС, и от хора, ненавиждащи ДС, за мислите си във Фейсбук и на моя сайт "Шпионка, та дрънка!"...
Той ми каза:
- Ами то си е ясно, ДС омърси де що има свестни български творци, интелектуалци, почтени автори и мислещи личности в България, сега започва същото и с онези, които са се издигнали като имена извън нея! ДС няма да миряса, докато не остане едно чисто име сред българите в страната и чужбина!
