От самото начало на първия му мандат (през който бях негов секретар по националната сигурност), аз се опитвах - сравнително неуспешно и относително безполезно - да обърна с лице президента Първанов към хората с увреждания. Бях воден от мисълта, че отношението към тези хора е един от най-точните измерители дали и доколко нашето общество се е европеизирало; дали и доколко то съзнава, че това са огромен брой хора, чиито знания, енергия, характер и амбиции не се използват ефективно и пълноценно от него; дали и доколко тези хора заслужават нашето уважително и подкрепящо ги внимание... или те за нас са досадна и затормозяваща съзнанието ни общност от инвалиди, сиреч някакви си невалидни и изискващи само обременителни разходи същества.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
10 черти на властника с хиперего и грандомания
1. Определен нарцисизъм [любов към себе си, възхищение към себе си, егоцентризъм];
2. Нужда да бъде обичан и да прелъстява;
3. Тенденция към естровертност, дори към хистрионизъм [личностно разстройство, при което постоянно се търси или изисква подкрепа, одобрение, похвали и център на внимание];
4. Добра параноидна основа [страдащ от параноя, обсебен от страхове, аномално страхлив];
5. Малко мегаломания [мания за величие, прекомерно самочувствие];
6. Щипка психопатия [дълбоко психическо разстройство];
7. Съвест с променлива геометрия;
8. Определена доза агресивност;
9. Достатъчна способност да се прикрива и да лъже;
10. Стремеж към свръхактивност и изключителна работоспособност.
Паскал дьо Сютер (1963), професор по психология.
19.04.2018 г.
Демокрацията е в опасност!
От ума ми с огромна тревога не излиза безумността на вчерашната показна акция с ареста на кмет(ицат)а на "Младост"...
Махаме това, че властта
в трите й не сдържащи и не контролиращи се една друга, а работещи в унисон и взаимно улесняващи се форми - изпълнителна, съдебна и законодателна,
се превърна в развъдник на зловеща корупция, а извършва като по сталинско време наказателна репресия по един отделно взет случай и като по гьобелски включва медии за масово ошашавяне...
Демокрацията е като бременността: или си, или не си
Наистина не разбирам вече мнозинството хора!
И то не донякъде - напълно не ги разбирам.
Въпросът не е имало ли е подкуп или не е имало. В демократичните държави това се доказва от компетентните институции за доказване и се наказва от компетентните институции за наказване.
Истински трагичното
Трагичното не е това, което хората на власт правят, колкото и страшно да започва да става напоследък.
Трагичното е, че обществото ни не иска да се раздели с илюзията, че живее при демокрация.
Да, някои демократични процедури се спазват. Но то е защото и докато чрез тях властта може да прави онова, което тя иска да прави.
