- В това нещастно за отечеството време аз не мога да работя със спокоен дух върху моето съчинение.
Тит Лукреций Кар, "За природата на нещата".
Тит Лукреций Кар (99-55 г.) - значим древноримски философ и поет, материалист, със съчинението-поема "За природата на нещата" (De rerum natura) далеч изпреварил своето време.
Сходно с това на големия философ е положението на редица мои колеги, да не говорим за моето!
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За природата на нищетата
У нас не е престижно да си признаваш, че си привърженик на управляващата партия
Разсъждавам снощи на глас пред мой колега: при тази неизменна масова подкрепа за ГЕРБ толкова избори наред, защо аз - сред своите близки и роднини, приятели и познати, колеги и студенти, хора, с които ми се пресичат пътищата в науката и образованието и случайни минувачи, които ме заговарят - едни път не съм се натъкнал на човек, който да брани разпалено ГЕРБ така, както това правят хора на синята идея или - още повече по отношение на мен - електорални единици и осъзнати съмишленици на абсурдната за мен държава Позитания (защо е абсурдна мога да кажа, но не това днес е моята цел, само ще спомена например абсурда лъскави, загладени, преуспяващи и милионери в зелено лидери на тази партия да водят шествия срещу бедността, която изобщо не им е непозната и срещу корупцията,която им е отлично позната).
Преди и Сега: сравнения. Или за уродливостите на днешното време
Изминаха почти 30 години от началото на Прехода. Това е приблизително едно ново поколение. От научно-историческа гледна точка вече могат да се правят равносметки. Както и сравнения между преди и сега.
Макар че именно сравненията са изключително трудни. Защото държавата и обществото, принципите и нормите сега са коренно различни.
Оксиморони в царството на Винету
1.
От мястото на събитието:
В кварталния супермаркет пред мен върви майка на около 35 с детенце. То подсмърча и проплаква, а тя му чете морал - престани, излагаш ме пред хората, кой купува книга от магазин! Детенцето роптае - това не е книга, това е книжчицаааа! Майката - млъкни бе, ще ме изкараш извън кожата, не ме интересува какво е, няма да купуваме всякакви глупости тука!
За вас нека е празник, но за мен е делник
Честит празник на Българската армия, на националната отбрана, на системата ни за сигурност, на науката и образованието в тази жизнено важна област от държавността!
Казвам го от сърце! Но в същото време предпочитам да не празнувам днес, а да работя - над лекциите си, над учебниците си, над монографиите си, над идеите си.
