Стратегия Синергия Сигурност

  Преди няколко години ме покани мой приятел да видя защо нещо по сигурността не върви в тяхната фирма.
  Пишех си книгата и не ми беше до това, но нямаше как да му откажа.
  И що да видя...
  В отдела по сигурност - 7 човека, всичките по-възрастни от мен, работили в системата на сигурността или отбраната, пенсионирали се, взели си каквото им се полага за прослужени години като сравнително кръгла сума и започнали работа в този отдел - на принципа на връзките и тегленето един друг.

  Така и си върви управляването на България:
  Десетки пъти вече се прави грешка, понякога неволна, понякога умишлена. Мине ли номерът - ок, кьорав карти не играе. Не мине ли - ооопс, сори, бате, сбъркАх, ако има нещо - нема нищо!

  Ние навлизаме в такава фаза на развитие на страната и на постпреходното статукво, при която държавата съвсем открито е използвана за прокарване на волята и интересите на елитната прослойка и за отстраняване на обществото от възможността да влияе на вземаните решения. Държавата се превръща в много мощен инструмент за насилие, засега в относително меки форми, от страна на елитната прослойка над обикновените хора.
  Казвам насилие – а насилие ли е то?

  Като обикновен гражданин ми се налага да ходя из институции, на т.нар. културни събития, чрез градския транспорт, в ресторанти и по магазини. Като преподавател мога да наблюдавам какво правят колегите и как се държат студентите.
  Разбира се, че има много и много свестни и порядъчни, културни и възпитани хора.
  Но все по-силно впечатление ми прави една ескалираща тенденция - стремежът да не се спазват правилата, които се отнасят за всички и нормите, които важат за всички! Тази тенденция все по-силно се набива на очи, тя боде и вади очите с мащаба и размаха си.

  Каквото и да се говори и както и да се пее, че рожденият ден е веднъж в годината, идва време, когато колкото и весело да се празнува един рожден ден, в душата на човек не му е вече чак толкова весело. Защото годините се трупат и то все по-бързо.