Все съм си мислил, че систематични глупости може да говори и прави онзи, който е не просто глупав, а глупак. А когато човек е глупак, да перифразирам един съветски филм, то това е задълго, почти за цял живот.
Но в последно време, когато Властта (за да обхвана всички власти) постоянно ни сервира абсурди, граничещи с глупостта (или глупости, граничещи с абсурда), аз се замислям малко по-надълбоко.
Вярно е, че поради безумно снижения критерий за кадровия подбор (един от най-тежките грехове на Властта през последните десетина години), на високи позиции бяха изстреляни и персони, на чието лице е изписано, че не блестят с ум, да не говорим за интелект.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нежелание за промяна
Камбаната бие за теб
Гледайки какво причиняват на Десислава Иванчева, си казах - ако бях Оруел, щях да напиша страшна книга за България "2081".
От Оруел щях да взема само това с главните букви:
ВОЙНАТА Е МИР.
Войната с обществото.
СВОБОДАТА Е РОБСТВО.
Свободата при фейк-демокрацията
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА.
Невежеството на безконтролните.
Змия спасява риби от удавяне
Моите симпатии и съчувствия са изцяло на страната на родителите на децата с увреждания.
Не ми харесва това "с увреждания". Тези деца са само по-различни от гледна точка на това, което е прието за нормално. Но колко нормални хора у нас са всъщност деца на родители с ментални и ценностни увреждания!
Лошият политик и Добрият политик
Идеята не е моя. Видях статус на уважаван от мен ФБ-приятел, който изброява редица възможности като отговори на въпроса на човека първо лице, единствено число във властта - откъде да вземе пари, за да даде на родителите на децата с увреждания?
Това е много силна идея. Могат да бъдат подсказани множество решения на проблема, ако има отговорна, стратегираща, загрижена за оцеляването и развитието на обществото, не разходно, а инвестиционно мислеща власт. Нека му предложим. Защото сме в състояние да го направим!
Моят прочит на днешната ситуация
Четири мои тези за ситуацията в страната ни.
1. В България има вече антилиберално, антиевропейско, антитолерантно, антизападно, всъщност криейки се зад подобни анти-, едно ясно очертало се антидемократично (квалифицирано) мнозинство. То взе напълно уверено инициативата в своите ръце.
Деспотията на мнозинството е не по-малко опасна от тиранията на едно малцинство, което се опира на мълчанието на мнозинството.














