1.
Балонът се надува,
надувайте момчета,
да стане на парчета,
пууууук!
Това е весела политическа игра.
В нея участват 6-7 човека.
Наблюдават я 6-7 милиона.
Много разни неща видях досега през живота си.
Такива хаос и деморализация, униние и апатия не помня.
Народе????
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Надувайте, момчета!
Дори през късния соц подобен страх не е имало...
Преди десетина години прочетох и използвам в лекциите и научните си писания книгата на Frank Furedi:
“Culture of Fear Revisited. Risk-taking and the Morality of Low Expectation“,
[Културата на страха преразгледана. Поемането на риск и моралността на ниските очаквания]
Съвсем логично е когато изучаваш (не)сигурността и риска, да стигнеш до архиважния проблем за страха.
Сега чета съвсем новата книга на Фуреди:
"How Fear Works. Culture of Fear in the Twenty-First Century".
[Как страхът действа. Култура на страха през двадесет и първи век]
Тя е още по-стойностна и дава, и поражда много насоки на мисленето. Част от това, което се случва с и в Европа, с и в България като политически процеси може да се обясни чрез анализите в тази книга. Страхуващият се човек лесно става страхлив човечец, върху чиито страхове могат да паразитират и политици-популисти, и терористи. а не се знае кои са по-опасни в дългосрочен план...
Опомнете се - ще си изпуснем окончателно България
Масов взрив от коментари, че провалът с Търговския регистър е катасатрофа на държавата и държавността.
Според мен провалът с Търговския регистър е следствие от катастрофата на държавата и държавността.
Навсякъде брутални, алчни, хищни, некомпетентни, злонамерени хора, вредени и уредени, спуснати с парашути, оставени да безчинстват, включени в корупционни схеми...
Те мачкат всичко под тях и се унижават пред всичко над тях.
Злобеят, беснеят, рушат, провалят.
Колко още може, какво още може, защо още може!!??!!
Националистическа хемодиализа
За всяка социална система (човек, група от хора, организация, общност и общество, всъщност за практически всички сложни и самоорганизиращи се системи, които са устойчиви и способни да оцеляват и да се развиват) са присъщи осем базисни функции.
Видният американски социолог Толкът Парсънс (Talcott Parsons, 1902–1979) посочва най-напред 4 от тези базисни функции:
Адаптация,
Целепостигане (постигане на целите),
Интеграция и
Запазване (поддържане) на латентни модели
Те са всеобщо известни със знаменитата абревиатура AGIL.
Улица без изход, тупик, погрешен път в социалната ни еволюция
Една от главните теми, които занимават моето съзнание, когато мисля за тенденциите на случващото се в България, е тази за това, че у нас тече процес на ескалираща деморализация, а атмосферата в страната става все по-уродлива.
Не, това не е черногледство. Напротив, когато забележа нещо позитивно, някакво положително развитие или просто оптимистичен факт, аз реагирам с радост и желание да помогна на това нещо, на това развитие, на този факт да се умножат.
Пример - всеки кадърен млад човек в образованието и науката се превръща в моя слабост, в настойчива потребност да съм му полезен, да му дам всичко, което имам като знания и богат архив от информация и публикации по неговата тема.
