1.
Науката (Теорията на системите) отдавна го е доказала:
Промениш ли нещо, променяш всичко!
Промениш ли неправилно, даже грешно нещо, променяш неправилно, даже грешно всичко!
Пипаш където не трябва и както не трябва и после на съвсем неочаквани места по съвсем непредвидим начин се проявяват дефекти, започват разпади, тръгват разрушения, вървят разсипии.
Даже ти се струва нелогично, алогично, че ти си се набъркал в един процес, а пък то е избило в на пръв поглед не свързан с него процес.
Но защо цитирам науката, та то народът го е казал:
Де го чукаш, де се пука!
Ето това се случва постоянно и навсякъде в Отечеството ни любезно, уморих се да го наблюдавам къде ли не, колко ли не, как ли не:
Чукнали и понякога уж леко тук, а то се пукнало и то доста силно там!
Но на тези, които смятат, че всичко им е ясно и като имат компетенциите, вече притежават и компетентностите, не им пука.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Пипнеш ли нещо, пипаш всичко!
За интелигентността на управляващите и управляваните
Днес, гледайки едни снимки на нелепи хора с дрехи на калинкови точки, се досетих за мисъл на мой приятел от ранните СДС-години, която звучи горе-долу така:
"Катастрофата в България ще настъпи, когато средната интелигентност на управляващите стане по-малка (по-ниска) от средната интелигентност на управляваните."
Оксиморон, в който всичко е възможно
Демокрацията наистина е велико нещо!
Тя е помислила за всичко, защото е резултат от сложно и доста противоречиво, ту напред, ту назад, развитие.
Синтезирала е колосален опит - личен, групов, общностен, обществен.
Всеки, който в демокрация е тръгнал срещу нея, неизменно си счупва главата... Или обществото плаща непосилно висока цена, че е допуснало това.
Демокрацията създава отдушници на напрежението, канали за двупосочна комуникация отгоре-надолу и отдолу-нагоре.
Големият наивник
1.
Преди дни цитирах във Фейсбук един твърде оптимистичен sms, изпратен от мой приятел, в неговия характерен лаконичен стил:
Мирише на оставки. А може би и на Оставка!
А той изпрати този свой sms, в отговор на тъжния ми статус във Фейсбук:
Балонът се надува,
надувайте момчета,
да стане на парчета,
пууууук!
Това е весела политическа игра.
В нея участват 6-7 човека.
Наблюдават я 6-7 милиона.
Много разни неща видях досега през живота си.
Такива хаос и деморализация, униние и апатия не помня.
Народе????
Пък може и да е по-интелигентно следващото управление
Ох, често казано, въобще не бих се интересувал от политика, от това, което се случва у нас. Каква е всъщност моята вина, че сме народ от мазохисти! Може и да имам вина, но не е голяма, пък и толкова години вече я изкупвам...
А и времето така бързо изтича, без да се съобразява, че душата остарява много по-бавно от тялото и още много неща иска да преживее, да види, да прочете, да напише!
И защо да ми е толкова важно кой ще управлява, как ще управлява, защо ще управлява, докога ще управлява!? Не остана време човек да се вълнува за абсурди, идиотщини, глупотевини и некомпетентности…
