Зверското убийство в Русе ни даде - на толкова жестока цена - да се огледаме в огледалото на сегашното състояние на нашата страна.
И ние се огледахме - власт, гражданско общество, отделни индивиди.
Това, което ни показа огледалото - макар в различна степен - не е никак естетично и ние всички имаме повод за огромна тревога, нуждаем се от опомняне и освестяване.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Жесток повод да си дадем сметка, че нашето общество е много болно
Най-тежкият проблем на България
Внимание: Текстът е много дълъг и се опитва да обясни една от най-сериозните причини за несполуките на страната ни и нейното разнормализиране и деевропеизиране. Не е четиво за хора със слаби нерви и за такива, които имат по-важни задачи или - това е съвсем разбираемо - смятат, че са неясно с нещата и всичко според тях е далеч по-просто и много по-очевидно.
За "качеството" на недемократите
Един виден руски дисидент бе казал:
Качеството на демокрацията зависи от качеството на демократите.
А аз постоянно си мисля през последните години, че
Качеството на демокрацията зависи и от качеството на недемократите.
Демокрацията е единствена форма и единственото съдържание на сложната, самоорганизираща се, динамична и целепостигаща система, която може да бъде управлявана и от недемократи.
Контрол на контрола на контрола на контрола
"Възложихме контрол на контрола..."...
Честно казано, от гледна точка на съвременната Наука за сигурността, това е най-глупавата фраза, която може да се чуе. Тя е в разрез с днешните тенденции в управлението. Показва пълна безпомощност на мениджърското мислене и стои здраво закотвена в 20 век.
Боиш се, когато е страшно, а!?
Писал съм за новата книга „Skin in the Game” на Насим Талеб (онзи с черните лебеди) - буквално преведено название "Кожа в играта".
Идеята, накратко казано, е, че този, който може да взема решения, би трябвало да има някакъв залог в тях - материален или морален, т.е. да понесе наказание, щета, ущърб, укор, неуважение, ако решението му е лошо.














