Потънал съм в една наука, боря се с нея, с Рисковото общество и с "колегите" :) Фуко, Луман, Бек, Гидънс, макар те да са тежка категория, а аз – категория „перо“…
Сладко нещо е да правиш наука. Нищо, че по думите на един приятел, да правиш наука днес в България е като да отваряш сергия след разтурянето на събора. Но това е тема за друг разговор.
Всъщност, дали ситуацията в българската наука и висше образование е тема за друг разговор?
И защо да е тема за друг разговор?
Да ви кажа ли в какъв пореден абсурд съм вкаран?
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Ето това е, което имаме като общество
Република Остап-Бендерия
1.
Историята очевидно служи само за едно – да се игнорират нейните уроци.
Но нека сe опитаме да разлистим пожълтелите ѝ страници.
Етап 1: Олигарсите са доволни, че са предоставили властта на човек, който е изключително удобен на всички тях, няма нищо против те да са край масата и за всеки да има своя огромна порция от националното богатство, обилно полята с възможност да се чувстват реалните господари на държавата.
Беше по-страшно дори от смъртта!
"През 1937 – 1938 г. от общо 144 хиляди действащи офицери са уволнени около 33 хиляди, като 9500 от тях са арестувани, а близо 7000 са екзекутирани. От 767-те най-високопоставени командири са разстреляни или хвърлени в затвора 503-ма (според някои източници – над 600). Жертва на чистката стават 154-ма от 186–имата командири на дивизии, както и осем от деветимата адмирали, 13 от 15-имата армейски генерали и трима от петимата маршали. Има ли друга велика сила в историята, екзекутирала 90% от висшите си военни?"
Стивън Коткин, "Сталин", Том 2, "В очакване на Хитлер, 1929-1941"
Започва да става страшно
1.
На историческа вълна съм с книгите, които чета и навярно затова, макар да не гледам футболни мачове, прогнозирах (а то не бе и трудно), че срещу ЦСКА се готви план "Барбароса".
Ако пиша понякога за футбол, то е защото футболът ни е едно от най-уродливите лица на похитения с плячкаджийство Преход!
Вече не остана нищо свято, вече няма предел, който да не бъде преминат!
Всеки преход си има своето средновековие
Политическата ситуация в България се превърна във фабрика, която 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата произвежда скандали. Суровините за това производство са липсата на стратегическа визия и съвременно лидерство, откъснатостта на елита от реалните проблеми на обществото, местастазите на корупцията, парализата на съдебната система, загубата на управляемост на страната, господството на олигархията над медиите.
Случващото се в общественият ни живот прави средата на нашия живот жалка, уродлива, унила и безпросветно тъжна.
