Съдбоносният въпрос за България е не Кой да ни управлява?, а Как да ни управлява?
Но нашето омаломощено и атомизирано общество се втренчва непрекъснато във въпроса Кой да ни управлява? И се върти омагьосано и апатично в кръг, даже не в кръг, а в свиваща се, насочена надолу спирала.
Защо властта показа такова хищно и алчно, ненаситно и корумпирано лице? Защото всички там са негодни или негодници? Не. Преди всичко защото тази власт няма мисия, визия, стратегия и компетенция.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Съдбоносният въпрос
Игрите на посредствеността
Някога, като пионерче, татко ме записа за тренировки при пернишкия шах-майстор Любен Пернишки. Разказвал съм тук за него - той много се радваше как играя и печеля детски турнири, но каза, че от мен шампион не ще се получи, защото нямам нужния за целта характер – става ми жал за онези, които побеждавам. Но това е тема за друг разговор.
Ни свян, ни срам, ни страх
1.
Ама и този човек свян няма - пред съвестта, срам няма - заради хората, страх няма - от Господ! Беше спипан в далавери, общественото мнение го перна през ръчичките, а той обикаля страната сякаш той е кандидат за ЕП, среща се с народа, гледа ги в очите и пет пари не дава за нищо! Ние такова чудо като политик не сме имали още!
Както пее Алла Пугачова: То ли ещё будет!
Чергата на България е пламнала
Написах това тук съвсем наскоро.
Когато чергата на държавата гори, тя се нуждае от пожарникар. Но не от пишман-пожарникар, а от държавник-пожарникар, от лидер, който разбира от управление на риска, ранно сигнализиране, превенция, диагностика на уязвимостите, стратегиране, кризисен мениджмънт, критично приоритизиране.
А това са висши умения, не пунта мара.
Какво да се прави, човекът смята, че нещата се решават с чук. А който мисли, че нещата се решават с чук, всички проблеми му се виждат като гвоздеи.
Пунта-марини ни работи
1.
Пунта мара не е да си подаде оставка през вратата, а да влезе през прозореца!
Пунта мара е да го спипат в абсолютно скарано с европейските ценности деяние, а ти да го сложиш да ти прави европейските избори!!!!














