Вече няколко дни цялата политоложка и политолъжка гилдия ни облъчва с анализи за новината – Слави влиза в политиката и как той щял да стане ключов фактор, да преформатира политическото пространство...
Парадоксалното е, че това не е никаква новина. То бе предизвестено и ясно отдавна.
Аз не знам какви са шансовете на СТ.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Шоу и Политика
За езика на властта
Руснаците казват Дурной пример заразителен.
Лошият пример е заразяващ.
Отдавна съм писал - езикът на власта има свойството да се превръща в норма, в начин на говорене във и на управлението, в рамка и формат, в които обществото започва да обмисля и обговаря проблемите си, насъщните свои проблеми.
На дъното на дъното
Веселина Седларска е толкова силно и мислещо перо, че споделяйки тази нейна публикация, всъщност не добавям почти нищо като читатели - тя публиката си я има.
Но реших да споделя този неин анализ по две причини.
Първата е, че обичам да споделям неща, които бих написал и аз, само че не толкова добре.
Втората е, че тук е казано нещо, над което всички трябва да се замислим.
Триптих за абсурда, в който се превърнахме
1.
"Шефът на КПКОНПИ подаде оставка."
Това не е подаване на оставка. Подаване на оставка е да направиш това, когато те спипат в прегрешение. Даже в нормалните държави оставка се подава дори ако се хвърли сянка върху порядъчността ти - подаваш оставката и си изчистваш, ако можеш, името.
Даже тапирите и броненосците нямат такова дебелокожие, каквото някои мутации на ненормалността проявяват у нас.
Такава беше и такава си остана – реактивна, реагираща власт: Постфактум власт
Два парадокса на националната ни сигурност:
1. Колкото повече университети обучават студенти в различните области на националната сигурност и колкото повече книги излизат у нас в обхвата на националната сигурност, толкова по-малко знание за националната сигурност демонстрира властта!
2. Колкото повече стават хората във властта с дипломи за магистър и доктор в националната сигурност, толкова повече пада компетентността на властта в националната сигурност.
