Днес започнах да чета това удивително произведение на Иван Илчев, още съм доста в началото, но само необходимостта да си готвя лекциите за утре ме кара да оставя първия том настрана.
За книгата ми "Рискът - новото име на Сигурността", млад доктор в нашата наука се пошегува, че в нейната библиотека само Библията е по-обемна от книгата ми.
Но какво са моите 860 страници (и 40 лева) пред 1450 страници (и 100 лева) на Иван Илчев!
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Иван Илчев, "Розата на Балканите", том 1 - "България до края на XIX век", том 2 - "България през ХХ век".
Прилепване към Статуквото
Моят прочит на процесите напоследък и ангажирането на някои иначе мислещи и разумни хора към Партията на властта, е следният:
У нас върви процес на прегрупиране (политическо и ментално) към разделение не по принципи и позиции, убеждения и ценности, а към разделение За и Против Статуквото. Вече бяха направени редица опити да се промени или отслаби Статуквото, но те всичките завършиха с неуспех. Това кара мнозина да се прехвърлят от страната на Статуквото. Те си казват - тези ще са още дълго, по-спокойно и печелившо е да минем към тях.
10 ноември промени живота на страната ни
10 ноември промени и моя живот!
Без да се замислям тогава се хвърлих в дълбоките води на опозиционните действия, започнах да издавам компютърно разпечатван и разлепван из града вестник "Съвест", който после стана и официален вестник на СДС-Перник, вероятно първият местен вестник на СДС в България. Веднъж, преди години, на изложба на самиздата в Народната библиотека, видях копие от "моя" компютърен вестник.
След изборите. Новото разделение
Чета шокирани коментари за изборите, търсене на врага с партиен билет, сумиране и изваждане на гласове, умножение и деление на емоции, интегриране и диференциране на потрес.
А за мен това бяха най-лесните за прогнозиране избори.
Дано се окажа опроверган, но като гледам индикациите, надали.
Трябва да си дадем сметка, че в България за последните 10 години партията на властта (и властта на партията) се сдоби с ясен и твърд, мотивиран и нахъсен гръбнак - администрацията на всички нива.
Именно затова смятах, че това са най-лесно предвидимите избори - те са за местна власт, те са за реална власт.
Този административен гръбнак се храни с държавно финансиране, обществени поръчки и еврофондове. Като умножим със семейството, родата, балдъзите и шуранайките, се получават едни категорични минимум 600 000 гласа - гарантирани, в кърпа вързани.
У нас само ругаят младите
След представянето на книгата „Рискът – новото име на Сигурността“ в Централния военен клуб, София, вечерта на 29 октомври, прибирайки се вкъщи, стана ясно, че един от присъстващите, мой много близък човек, си е загубил смартфона. Набрах номера - никой не се обади.
