Тези дни студент ме попита защо във властта има толкова много хора, които парадират с лошото си възпитание, демонстрират ограничено мислене и ни навират в очите съмнителното свое образование? Защо не се дава път на знаещите и можещите, високо образованите и креативно мислещи хора?
Днес срещнах този цитат:
"И наистина, кажете ни, молиме ви се, каква кариера може да има един образован и развит човек у нас?".
Христо Ботев
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Така е лесно да се управлява
Несправедливо и дресирано общество
1968 г.
-- Европа е залята от вълни от протести.
-- Чехите (и словаците) се вдигат на "нежна" революция.
-- България е най-спокойната държава в Европа, хората са доволни от своя соц.
2019 г.
-- Светът е поле на постоянни протести, хората в редица държави са с единия крак поне на площадите. Ако доскоро протестите бяха последното нещо, което се опитва в усилията за промяна, сега те са вече първото средство.
-- Стотици хиляди чехи се вдигат на протест.
-- (едва) Стотици българи намират време и мотивация да излязат на протест. Нищо, че държавата е първа по всички негативни и последна по всички позитивни показатели в Европа; че корупцията се е превърнала в национално бедствие; че съдебната система демонстрира брутален отказ от правосъдие; че ни управляват некомпетентно и без каквато и да било стратегия; че властта създава паралелна реалност и вече кара хората да живеят по правилата на тази реалност. Явно хората са доволни от Статуквото, блатото, застоя, безпътицата на своя постпреход.
"Психология на глупостта" под редакцията на Жан-Франсоа Мармион
Една - как да я определя... Една елегантна книга. Чете се леко, а съдържа есета на мъдри учени от различен род и сой за глупостта.
За Ефекта на Дънинг и Крюгер съм писал и аз - и във Фейсбук, и на своя сайт, и в последната си книга "Рискът - новото име на Сигурността". Един от елементите на този Ефект е следният - некомпетентните хора надценяват нивото си на компетентност, те не могат да осъзнаят колко много са некомпетентни.
Никола Гратери, Антонио Никазо, "Тайната история на Ндрангета"
"Мафията, която тихомълком израсна и се превърна в една от най-мощните на света".
Вчера мой колега от един университет предложи да си побъбрим в ресторантче. Казах му, че имам да готвя лекции за следващия ден. Той ме изслуша почти шокирано: А нима и без да се готвиш не можеш да направиш страхотни лекции?
Обясних му, че да - мога и без да се готвя да си прочета лекциите, но се стремя да актуализирам това, за което говоря, най-вече за да избягам от изкушенията на рутината.
Джаред Даймънд, "Катаклизъм. Преломни моменти за държавите в криза".
Този, който е чел вече излезлите у нас други книги на Джаред Даймънд, няма да пропусне да прочете и тази.
Жалко, че вълненията около Грета отнеха толкова емоции на мнозина и им загубиха прекалено много време - вместо това можеше да се прочете още нещо, например "Катаклизъм" на Даймънд. И особено последните стотина страници от нея.
