Наричат го проблем с водата, но бедата, която сполетя Перник не е проблем, тя е тежък проблем, тя има измеренията на надигаща се катастрофа. При това тази беда не се отнася само до Перник, а е спомен от близкото бъдеще за много други наши населени места...
Перничани страдат, но те биха страдали още повече, ако знаеха и научат, че са дезинформирани. Защото тежкият проблем с водата в Перник е изключително тежък проблем, много по-тежък от това, което им се казва. Той е началото на проблема, а не неговият финален етап.
На България не ѝ пука за този проблем.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Само едно не разбирам
Те ще ни досъсипят
deja vu
1995 г. Клара Маринова (БСП): Картата на България е червена.
2019 г. Менда Стоянова (ГЕРБ): Картата на България е синя.
Помним какво се случи само 1 година след изявлението на Клара Маринова.
В ГЕРБ очевидно не помнят. Те разбраха, че са демократи едва преди десетина години.
Баластът
А дали обясненията за нашите провали като държава, общество и граждани да не са чак толкова в полето на социалните науки, а да са много по-простички?
Предполагам един аспект на обясненията е "скрит" и в това, което видях преди малко.
В кварталния супермаркет има и каса, която ти дава бърза писта - до 6 продукта.
Нареждам се там, защото съм взел две неща и бързам.
Пред мен има само трима души.
Загрижили ми се пост-фактум…
21 век, завършва второто десетилетие от него...
Светът, Европа, нашият регион, България – всички вече навлязоха в Рисковото общество, в Обществото на рисковете.
Това е общество на неизвестните неизвестни, на черните лебеди (събития, които отникъде не следват, но като се случат, последиците от тях са огромни).
Дори редовите студенти знаят, че в такова общество, в тази динамична и сложна ситуация с висока степен на неопределеност и с постоянно производство на рискове, вече не може да се залага на реагиране, на реактивно действие (когато се разрази бедата).
Така е лесно да се управлява
Тези дни студент ме попита защо във властта има толкова много хора, които парадират с лошото си възпитание, демонстрират ограничено мислене и ни навират в очите съмнителното свое образование? Защо не се дава път на знаещите и можещите, високо образованите и креативно мислещи хора?
Днес срещнах този цитат:
"И наистина, кажете ни, молиме ви се, каква кариера може да има един образован и развит човек у нас?".
Христо Ботев














