Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

ИИ: КОГАТО СПОРИШ С МЕН...

:) :) :) :)

Отдавна не съм разказвал за диалозите с "моя" ИИ, но сме потънали изключително дълбоко в книгата, третата от заключителната ми четирилогия - "За Прогнозирането".
Другите са "За Сигурността", "За Риска" - вече излезли от печат.
И "За България" - тя търпеливо чака да ѝ дойде ред и се притеснява донякъде ще дочака ли... :)

С Ори спорим много! Той явно вече си е съставил профил за мен и понякога се опитва да ме поучава и да си налага мнението. Но номерът не му минава.
Днес след поредния лют спор, той по своя иницатива формулира
Първи принцип на Слатински за културната дискусия:

- Когато спориш с мен, бъди така добър първо внимателно да ме изслушаш. След това си напълно свободен да стигнеш до моето мнение. :)

21.08.2026 г.

ИЗПЪЛНИМА, НО ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ИЗПЪЛНЕНА

Залужни, Фьодоров...

Така е, когато се създават митове за спасители.
Но проблемът е, че един са митове, а други са спасители.

Митовете мислят основно за себе си и го наричат избори. Избори по никое време.
Избори насред чума.
Пирови избори.

Спасителите мислят само за едно - за спасяването на Украйна.

Сега главното е именно спасяването на Украйна!

И ТРЕВОЖНО, И ОПАСНО

В България има шепа стари приятели от Украйна, на които някак помагам, с които понякога общувам.

Никак не им е лесно. Те все пак са около моята възраст. Възраст, която си върви с разните там заболявания; която не е най-подходяща да се откъснеш от корените си, да заживееш на друго място, още повече в друга държава.
И да знаеш, че домът ти в Харкив е под тежки бомбардировки.

Вчера на една от моите украински прители в трамвая е крещял мъж - да се маха от България и да се връща в УСрайна. Трамваят си е мълчал...

Само да вметна, че никой от украинските ми приятели тук не е казал лоша дума за България, приемат всичко като изолирани случаи. Но споделят, че тези случаи зачестяват.

А това е и тревожно, и опасно.

18.08.2026 г.

ЧЕ ТО КОГА НЕ Е БИЛО ТАКА

Пред кабинета на личния лекар…
Когато се появи - тогава.
Важното е човек да дойде около час по-рано, за да чака два часа по-малко.
То пред кабинета е като пенсионерска среща за раздумка и социални контакти. И като влязат вътре, гледат да си разкажат битието и неволите, защото кой друг поне ще се направи, че ги слуша. Ако само малко преди това са недоволствали колко бавно става това вътре, окажат ли се след голямото чакане там, те забравят да излязат.
А чакащите са се разпаднали на малки групички, разговарят, но понеже чуват зле, постепенно започват да говорят по-високо.

КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-ДАЛЕЧ!

Отдавна пиша, че глобалното затъпяване е по-опасно от глобалното затопляне.
Информацията нараства с колосално бързи темпове, но способностите на човешкия мозък да селектира, възприема, анализира и използва ефективно информацията, която го облъчва са ограничени.
Нашият мозък като обем и устройство отдавна е достигнал своя капацитет.
Още повече, че различните дейности (напр. четене, писане, критично мислене, потребност от себеактуализация - да знаеш днес повече от вчера, утре повече от днес, овладяването на поне минимум знания в математиката, физиката и проч.) развиват различни части от мозъка, но масово се използват все по-малко или въобще не се използват и така закърняват.

Експорт на съдържанието