Тези Етюди за Сигурността съдържат единствено резултати от научните ми виждания, изследвания, анализи и модели. С други думи, те представляват изложение на моите ГЛАВНИ приноси в Науката за Сигурността.
  
  ЕТЮД 6. ТИПОВЕ И ВИДОВЕ БЛАГА
  
  Приведени са две систематизации на благата – първата систематизация ги дели на блага от първи тип (това са ценностите) и блага от втори тип (обикновено наричани именно блага); а втората систематизация ги дели на блага от първи вид (делимите блага), блага от втори вид (неделимите блага) и блага от трети вид (синергетичните или умножаемите блага).
  
  На детайлен анализ на двете систематизации на благата е посветена следната моя монография:
  Николай Слатински. Сигурността – същност, смисъл и съдържание. София: Военно издателство, 2011.
  
  Българският учен Васил Проданов (1950) пише: „Националната сигурност е основно морално и политическо право на всяка държава, висше благо и цел, една от най-важните категории при вземането на политически решения” [1]. Както се вижда, той определя националната сигурност като висше благо.
  Нашите научни анализи също така неизменно са се водили от разбирането за сигурността като ценно, а още по-точно – като безценно благо. Всъщност, то и не би било възможно да се мисли за сигурността другояче.
  
  Да изясним най-напред какво ще разбираме под „благо”.
  За благото великият Аристотел (ок. 384 г.пр.Хр. – 322 г. пр.Хр.), следвайки гениалния си учител Платон (ок. 427 г. пр.Хр. – 347 г. пр.Хр.), казва: „Благо е това, към което се стреми всичко” (Bonum est, quod omnia optant), т.е. той разбира благото като цел на движението на стремежа [2]. А римският философ, теолог и държавен деец Аниций Боеций (ок. 480 – ок. 524) пише: „За благото правилно се мисли като за същина, сърцевина и причина на всичко желано. Изглежда в най-голяма степен се желае причината на онова, към което човек се стреми... Трябва да признаем, че целта на всички неща е благото” [3].
  Както обаче пояснява немският историк и писател Алберт Цимерман (1928 – 2017), според забележителния италиански католически теолог и философ Свети Тома Аквински (1225 – 1274), благото не трябва да се разглежда само като цел, каквото смислово съдържание то несъмнено притежава, но и като причина, „защото винаги когато се опитваме да схванем някое движение, ние питаме за неговата цел... Връзката между благо и стремеж трябва да бъде ясно премислена: нещо е благо, не защото е обект на стремеж, а е обект на стремеж, защото е благо” [4]. Цимерман привежда и мисълта на един от най-значимите философи на всички времена Имануел Кант (1724 – 1804), че благото „има отношение към способността за желание”, т.е. за Кант, аналогично на схващането на Св. Тома, „нещо е благо, доколкото е обект на способността за стремеж” [5].
  С други думи, разбирането, на което са подчинени разсъжденията в нашите изследвания е, че благата са едновременно дълбоките причини за пораждането на стремежи у индивида и обществото, както и съкровените цели на тези стремежи.
  
  Както сме анализирали и изяснявали нееднократно в нашите публикации, ценностите играят изключително важна роля за ефективното функциониране на една система. Те са спойката, слепващото вещество. Тяхната същност е синергетична (синергийна), т.е. може за яснота да се каже, че същността им е умножаема, което ще рече, че (разбира се, условно) когато ценностите се споделят между елементите на една система или между две системи, то, като правило, те не се „събират“ (3 + 3 = 6), а сякаш се „умножават“ (3 х 3 = 9).
  Една от най-характерните тенденции в националната, корпоративната и международната сигурност е нарастващото противоречие между йерархичните и мрежовите структури. Все по-честите и несъмнено неизбежни конфликти между тях са сред водещите конфликти на последните десетилетия (за подробен анализ на тези проблеми вж. нашата монография [6]).
  Тук, обаче, в контекста на въпроса за ценностите, ще отбележим само, че докато йерархиите разчитат на принудата по вертикала, мрежите разчитат на сътрудничеството по хоризонтала – и то може да бъде ефективно, преди всичко ако е синергетично (синергийно), с други думи – ако се базира на общи ценности, а чрез тях и на общи интереси. Ценностите са част (за това ще стане дума малко по-долу) от благата, които определят характера на една система, които осмислят нейното съществуване и предопределят целите и приоритетите на нейното развитие.
  
  Ще приведем тук две систематизации на благата:
  ⁕ Систематизация 1: Типове блага.
  ⁕ Систематизация 2: Видове блага.
  
  ⁕ Систематизация 1: Типове блага.
  Съгласно тази Систематизация, благата биват основно два типа:
  
  • Блага от първи тип – благата, които са вградени в системата (и я съхраняват).
  • Блага от втори тип – благата, които системата произвежда (и възпроизвежда).
  
  Това разделение на благата на два типа не е статично и определено веднъж завинаги.
  Системата може да произвежда едно благо, т.е. благо от втори тип и постепенно да го вгражда в себе си, така че то да се превърне в част от нея и следователно да стане благо от първи тип.
  Например, сигурността е благо от втори тип, което системата произвежда при своето функциониране, за да гарантира оцеляването и развитието си. Определяйки сигурността като екзистенциална за нейното съществуване, и, стремейки се в резултат на това към все по-голяма и все по-пълноценна сигурност, системата би могла да започне да произвежда за себе си (като холистично цяло) и за отделните свои елементи (като нейни редукционистични съставляващи) още сигурност – в колкото е възможно по-голямо количество и с доколкото е възможно по-оптимално качество. Тогава, от определен момент нататък, системата е в състояние да вгражда значителна част от произведената от нея сигурност в своя интегративен комплекс от ценности, т.е. в самата себе си, в своята същност и по този начин да превръща сигурността и в благо от първи тип.
  Аналогично, системата може да прецени, че едно вградено в нея базисно и интегративно благо, т.е. благо от първи тип е до такава степен фундаментално за нейното функциониране, че тя постепенно да започне да го произвежда и по този начин то да стане благо от втори тип.
  Например, солидарността е благо от първи тип, което е свързано неизменно със същността и структурата на системата. Определяйки солидарността като екзистенциална за нейното съществуване, и, стремейки се в резултат на това, към все по-голяма и все по-пълноценна солидарност, системата би могла да мобилизира максимално своите усилия и да започне да произвежда за себе си (като холистично цяло) и за отделните свои елементи (като нейни редукционистични съставляващи) още солидарност – в колкото е възможно по-голямо количество и с доколкото е възможно по-оптимално качество, превръщайки така солидарността и в благо от втори тип.
  Можем да обобщим горните разсъждения по следния начин:
  Успешно и устойчиво развиваща е именно системата, която, произвеждайки блага от втори тип, постепенно ги вгражда в своя интегративен комплекс от ценности, като така ги превръща и в блага от първи тип; а едновременно с това вградените в нейния интегративен комплекс от ценности блага от първи тип системата започва да ги произвежда, като така ги превръща и в блага от втори тип. В резултат на това се засилват както благата от първи тип, които още по-здраво свързват, слепват системата, така и благата от втори тип, за производството на които, в името на които системата съществува, оцелява и се развива.
  
  За да се пояснят допълнително тези разсъждения, да вземем като система едно задружно, безусловно свързано, взаимно подкрепящо се и целеустремено семейство. Нека да приемем, че благо от първи тип, т.е. слепващата и спояваща ценност за членовете на семейството, е обичта (тяхната любов един към друг); и че благо от втори тип, т.е. онова, което семейството произвежда при своето съществуване и развитие, е благосъстоянието (жизненият стандарт).
  Тогава, когато това семейство постигне по-голямо благосъстояние, например по-високи доходи, то може да не желае да „изяжда“ всичките тези по-високи доходи (за вещи, дрехи, коли, ресторанти, развлечения, екскурзии), а да реши ги вгради, така да се каже, в условията си на живот, в образованието на децата, в грижите за здравето, в посещаването на културни събития и др. и по този начин да си обезпечи по-добро качество на живота и по-качествена среда на живеене, по-широк хоризонт на целите и амбициите и по-висока взискателност към всеки член на семейството по-отделно и към семейството като цяло. Така на практика благосъстоянието от благо от втори тип, т.е. от благо, което семейството произвежда при своето съществуване и развитие, започва да се превръща и в ценност, която споява, слепва, прави по-единно и солидарно семейството, т.е. започва да се превръща и в благо от първи тип.
  И обратното, обичта, която е благо от първи тип и привързва и сплотява в обединено и общо цяло това семейство, може да нараства в семейството, благодарение на техните съвместни приоритети, стремежи, желания и усилия, като по този начин при своето съществуване и развитие семейството фактически произвежда още повече и по-силна обич помежду си и в така тази тяхна умножена и всеотдайна обич започва да се превръща и в благо от втори тип.
  Накратко, обичта поражда задружност, взаимно уважение и подкрепа, които позволяват да се „произведе“ по-голямо благосъстояние за семейството. От своя страна, по-голямото благосъстояние се вгражда в ценностната система и в съществуването и развитието на това семейство. По този начин нараства обичта в него, която укрепва неговата сплотеност, и то е в състояние още по-успешно и задружно да произвежда още по-голямо благосъстояние, така че децата в семейството се оказват на по-високо ниво като благополучие и съответно като перспективи.
  Ето как се завърта и се върти непрекъснато все този цикъл на нарастване:
  
  обич --> благосъстояние --> повече обич --> по-голямо благосъстояние --> още повече обич --> още по-голямо благосъстояние...
  
  При всички случаи обаче благата от първи тип са по-статични, установени, трайни и служещи в някаква, и то обикновено много съществена, степен като суровина за производствения процес на системата – процесът за производство в това число и на блага, но също така на цели, правила, смисли и способности. От своя страна благата от втори тип са по-динамични, развиващи се, обогатяващи се и явяващи се в някаква, и то обикновено много съществена степен, като непосредствен продукт от производствения процес на системата.
  Ние вече казахме, че ценностите са част от благата, но не пояснихме – коя част по-точно.
  Сега можем да уточним, че по своята същност и съдържание ценностите – това са благата от първи тип, т.е. благата, които са вградени в системата (и я съхраняват). Както беше пояснено чрез двата примера със солидарността (в системата) и обичта (в семейството), определена ценност може да се окаже от такова фундаментално значение за системата, че системата да започне да я произвежда и тогава тази ценност става същевременно и благо от втори тип.
  Ценностите са блага, но с тях не се изчерпват всички блага. Както бе посочено, благата са два типа – такива, които са вградени в системата (и я съхраняват); и такива, които системата произвежда (и възпроизвежда). А чрез примерите със сигурността (на системата) и благосъстоянието (на семейството) пояснихме, че благото втори тип може да се окаже от такова фундаментално значение за системата, че системата да започне да го вгражда в интегративния си комплекс от ценности и така то да стане същевременно и благо от първи тип.
  Няма спор, че използването на понятията „блага от първи тип“ и „блага от втори тип“ донякъде затруднява четенето, възприятието, мисленето и осмислянето. Именно поради тази причина обикновено благата от първи тип биват наричани „ценности“ (каквито те са), а благата от втори тип биват наричани просто „блага“. И ценностите („благата от първи тип“), и благата („благата от втори тип“) са като правило синергетични (синергийни) присъщности, понятия, величини.
  Връщайки се към приведените два примера (за системата и за семейството), ще поясним, че в тях солидарността и обичта са ценности, а сигурността и благосъстоянието са блага.
  
  И така, доколкото главната цел на съществуването и функционирането на всяка система (индивид, общност, общество, държава) е сигурността, то естествено тя, сигурността като благо не може да бъде друго, освен синергетично (синергийно) благо. Затова ще ѝ отделим внимание тъкмо в този неин СИНЕРГЕТИЧЕН (синергиен) смисъл: в смисъла ѝ на БЛАГО.
  
  ⁕ Систематизация 2: Видове блага.
  В този наш толкова удивителен свят дали по случайно стечение на обстоятелствата, дали по някаква неразгадана все още закономерност, дали по замисъл на някаква космическа цивилизация или по волята на някое висше същество, благата биват три вида.
  
  • Благата от първи вид са делимите (при споделяне) блага;
  Тези блага при споделяне намаляват. Материалните обекти са блага от този вид – ако отрежем някому от хляба си, за нас ще остане по-малко. Ако човек има две ризи и даде една на този, който няма, то тогава за самия него ще остане една риза [Йоан Кръстител: „Който има две ризи, нека даде на този, който няма” (Лука 3:11)]. Такова благо са също така парите.
  Именно поради това, че преобладаващото число блага в нашия свят са делими, е толкова трудно и красиво да се живее в него – защото при всяко споделяне на такова благо, то у нас намалява. Ако искаш да дадеш на другия, ти трябва да откъснеш част от това, което имаш, а значи и част от себе си – и да осъзнаваш, че даваш ли, то това което имаш ще намалява.
  Благата от първи вид са ограничени, изчерпаеми, унищожими. При тях човек не би могъл да раздава или потребява безкрай и безнаказано, колкото си иска и докогато си пожелае.
  
  • Благата от втори вид са неделимите (при споделяне) блага.
  Тези блага при споделяне не се променят. Такива блага са нематериалните блага, които се разпространяват по (чрез) материални носители. Към този вид могат да се причислят благата от когнитивния цикъл – благата, свързани с информацията, знанието, познанието, мъдростта. В процеса на споделянето им те си остават неизменно същите (не се променят).
  Когато човек споделя информация или знание с някого, то информацията или знанието, които притежава си остават същите. Това е изключително важно за човечеството! Колкото и факти, информация, знание, мъдрост да сподели един преподавател със своите студенти, той не рискува нищо, защото пак ще знае толкова, колкото е знаел и преди лекцията. Може да им „отреже” огромни порции от собственото си познание, но то у него няма да пострада.
  Нашият свят е така конструиран, че да бъде възможна комуникацията. Да си представим само за миг, че ако споделиш с някого своето знание, ти започваш да знаеш по-малко. Колко по-труден би бил обменът на информация, опит, технологии, открития между индивидите!
  Според германския социолог Никлас Луман (1927 – 1998) социалните системи като цяло се състоят не от хора, а от комуникации, „от придаващи смисъл комуникации – единствено от комуникации и от всички комуникации.“ Комуникацията е синтез на информация, изказване и разбиране и именно чрез и с нея информацията се предава в разбираема форма, а пък „системите се справят с несигурността, изграждайки от собствените си комуникации структури, които карат несигурността да изглежда сигурна или поне малко по-сигурна” [7].
  Ако информацията беше благо от първи вид, а не от втори вид, то тогава комуникацията между човешките същества, общностите от хора и обществата би била само повърхностна, съдържаща обмен на ненужни факти или неща, които споделящият би желал да забрави.
  
  • Благата от трети вид са умножаемите (при споделяне) блага.
  Тези блага при споделяне се умножават. „Умножават“, както пояснихме, е образно казано – за да се подчертае, че те при споделяне не се „събират“ (3 + 3 = 6), а сякаш се „умножават“ (3 х 3 = 9), т.е. получава се нова величина (стойност), която е много повече от механичния („аритметичния“) сбор на двете съставляващи. Именно затова благата от трети вид са синергетични блага. Такива блага са нематериалните блага, които се разпространяват по (чрез) нематериални носители.
  Благо от трети вид е и сигурността. Ако споделиш сигурността си с някой друг, то тя се увеличава.
  
  ▪ При благата от първи вид, от един гладен плюс още един гладен, могат да се получат двама гладни.
  ▪ При благата от втори вид, от един слабо информиран плюс още един слабо информиран, могат да се получат двама малко по-добре, но все още недостатъчно информирани.
  ▪ При благата от трети вид, от един в състояние на несигурност плюс още един в състояние на несигурност, могат да се получат двама в състояние на сигурност.
  
  В международните отношения споделянето на сигурност се нарича интеграция. Ето защо дали един интеграционен процес постига своите цели и дали обезпечава максимално пълно и оптимално равноправно членство се определя не от формалното увеличаване на броя на интегриращите се държави, а всъщност от това – дали се разширява пространството на сигурността, т.е. дали в резултат на този процес сигурността на системата за колективна сигурност и на отделните системи за национална сигурност на държавите-членки нараства.
  
  Благата от трети вид, умножаемите блага, както бе казано, са синергетични (синергийни) блага – при тях ефектът от споделянето им е много повече от техния механичен („аритметичен“) сбор. С други думи, тук говорим за умножаемост, синергетичност (синергийност) на сигурността.
  Ето защо е ясно колко голяма е ролята на синергетичните блага, тези, които на практика слепват елементите на системата в динамично, сложно, комплексно и интегративно цяло и оптимизират съществуването и развитието ѝ като целеполагащ и целепостигащ организъм.
  Когато елементите на една система (или на две системи) разменят помежду си дадено синергетично благо, дори външно (видимо) за системата (за двете системи) нищо да не се променя, вътре в системата (между двете системи) се произвежда допълнителна стойност, която не само укрепва сцеплението между елементите на системата (на двете системи), но укрепва и усилва производствения процес на блага в тази система (или в тези две системи).
  Пример (само за илюстрация) е вътрешногруповото разпределение на ресурси. Да вземем двама души в една група. Нека първо единият от тях дава на другия 100 лева за да посрещне той някаква неотложна необходимост. По-късно вторият връща на първия 100 лева и (може би) така му помога и той да посрещне някаква неотложна необходимост. Сумарният ефект от това вътре в групата е сякаш нулев – парите не са се променили като общо количество. Но не е така, ефектът изобщо не е нулев, защото се укрепва доверието между членовете на групата, расте чувството им за сплотеност, за надеждност във взаимоотношенията, за убеденост, че в групата те могат да разчитат един на друг в трудни моменти. Имаме позитивен макроефект от вътрешните микровзаимодействия! Това е всъщност една от формите на реципрочния алтруизъм. Реципрочният алтруизъм създава силни микроефекти, които се трансформират в значителен макроефект на кохезия, солидарност, единение, задружност и създаване на допълнителни възможности за оцеляване и развитие на групата.
  
  
  Накрая, едно лично и лирично отклонение:
  Някога, по времето на социализма, когато вертикалният растеж на хората от моето поколение бе възможен преди всичко чрез „влизане в Партията”, а това за мнозина бе или невъзможно да се осъществи, дори да го желаеха или пък изключено да се осъществи, защото те не го желаеха. Ето защо ни оставаше хоризонталният растеж – всеки „се разливаше” в някаква удовлетворяваща го посока – един пишеше стихове, друг покоряваше сърцата на момичетата, трети строеше вила, четвърти имаше „място“, където отглеждаше картофи или печеше ракия, пети колекционираше нещо.
  Аз се увличах по научната фантастика, дори имам публикуван разказ с названието „Вместо интервю”, с който участвах в конкурс на в. „Народна младеж” [8]. Споменавам това само във връзка с разглежданата в този Етюд систематизация на благата. Защото тогава бях замислил фантастична повест. Действието се развиваше на една планета, на която съществата бяха като облаци от някаква материя с информационно съдържание. А информацията там бе благо от първи вид, т.е. при споделяне тя намаляваше. Ето защо съществата на тази планета не комуникираха помежду си – та нали да споделиш с някого нещо, би означавало споделената информация невъзвратимо да премине от теб у него! Единственият обмен на информация бе между съществата „майки” и съществата „деца”. „Майката” споделяше наличната ѝ информация със своето „дете” и това бе нейната жизнена функция – щом споделеше цялата своя информация, тя „умираше”, изпразнена от информационно съдържание.
  В един момент обаче (все пак аз бях тогава на 23 години), две млади и влюбени едно в друго същества на планетата направиха удивително откритие – ако са винаги заедно и споделят информация помежду си, те няма да загубят никаква информация, а ще знаят два пъти повече! Едното същество (условно да го наречем) „Тя” ще знае всичко, което (условно да го наречем) „Той” ѝ разкаже, а „Той” ще знае всичко, което „Тя” му разкаже. Да, единият ще забрави споделеното, но то ще премине у другия. И нищо от това, което те знаят като двойка, няма да изчезне! Двамата откриха феномена на споделянето, на комуникирането. Важното бе да бъдат ВИНАГИ заедно и никога да не се разделят – в комуникационен план преди всичко. Постепенно към тях се присъединяваха и други същества. Обединени, единни, сплотени и взаимноподдържащи се, те можеха по между си да споделят всякаква информация без страх, че ще знаят по-малко след споделянето ѝ. Така дойде денят, в който на тази планета всичките предишни, некомуникиращи същества започнаха да комуникират помежду си. Важното бе да са обединени, единни, сплотени и взаимноподдържащи се!
  Солидарността и съвместността, задружността и заедността най-накрая бяха победили!
  
  
  Литература:
  1. Проданов, Васил. Вътрешната сигурност и националната държава. // Военен журнал, 1995, №. 2, с. 9.
  2. Цимерман, Алберт. Тома от Аквино. С.: Изток-Запад, 2004, с. 131.
  3. Боеций. Утешението на философията. С.: Изток-Запад, 2005, с. 82, 87.
  4. Цимерман, Алберт. Цит. съч., с. 132.
  5. Пак там, с. 135.
  6. Слатински. Николай. Сигурността – животът на Мрежата. С.: Военно издателство, 2014.
  7. Кинг, Майкъл, Крис Торнхил. Никлас Луман за правото и политиката. С.: Св. Климент Охридски, 2008, с. 8, 19, 40.
  8. Вж.: http://nslatinski.org/?q=bg/node/60.
  
  
  17.12.2022 г.