Стратегия Синергия Сигурност

  Нямам време за губене, та да слушам немощта на един мит, наречен д-р Николай Михайлов, сам паднал в жертва на собствената си сложност и престанал да се разбира, вероятно защото е безсилен да се самодиагностицира...
  Но понеже прехвърча пред погледа ми на екрана (неделя, рано сутрин, БТВ), изпитах удивление - как подменя фактите, за да защитят тезата му, а по-скоро, защото теза няма, ненависта му срещу протестите и геройската защита на Орешарски.
  То беше логично - когато човек зацикли в омраза срещу протестите, естествено стига до апотеоз на правителството Местан-Станишев!
  [Очаквам дори единствената все още „признавана” от такива като него (доскоро десни или поне анти-БСП) мантра – за престъплението срещу демокрацията, здравия разум и българското общество - назначаването на Дилян Пеевски за председател на ДАНС – и тя да започне да бъде омаловажавана, окарикатурявана, омаскарявана и отричана от тях с аргументи от типа - какво пък чак толкова??]
  Разбира се, че всеки има право да мисли и говори каквото си иска. Но за мен това участие на д-р Николай Михайлов е чита проба падение - трудно може да се намери разумно обяснение за тази парадираща реакционност, за това настървено оплюване на младите пртестиращи, за наглата спекулация, че протестите съзнателно обслужвали Борисов...
  Даже водещите изпитваха неудобство от тази му ниска и низка позиция и много точно разбиваха аргументите му на пух и прах...
  
  По повод на този мой коментар (направен на личната ми стена във Фейсбук) за утрешното поливане с омраза, което д-р Николай Михайлов направи по адрес на протестите и протестиращите, една Фейсбук-приятелка ме попита - а няма ли право д-р НМ на независимо мислене?
  
  Та тук изобщо не става дума за правото на независимо мислене, опазил ме Бог! Това си е негово безусловно право. Въпросът е обаче:
  
  Първо, дали това мислене е незвисимо и дали изобщо е независимо мислене, което категорично, системно, вече половин година не просто обслужва едната, при това властовата теза за протестите, но и го прави от позициите на човек, който, виждате ли, не е част от властовите пиар-и, т.е. като че ли представлява независима, анти-властова гледна точка - това придава много висока тежест на казаното от него и поставя казваното от него в съвсем различен контекст.
  Но д-р НМ не се разграничава от предишни - през изминалите години - свои позиции и излиза, че сегашната му е тяхно логично продължение, докато тя е тяхно отрицание, дори ги зачерква и се отказва от тях (затова едва ли има моралното право да иска да бъде подразбиран като изразител на "независима, анти-властова гледна точка").
  
  Второ, не можем да подценяваме претенциите на д-р НМ да представя (със съответните манипулативни хватки: специално поставен глас - както отбелязва мой ФБ-приятел - шамански претенции и психоаналитична, даже психиатрична злоупотреба) мисленето си като екстракт от сложен мисловен процес и нещо повече - като обществено представително и формиращо общественото мнение интелектуално назидание.
  
  Трето, публично изразеното мнение на такива като д-р НМ отдавна вече е част от друг жанр, то не е равно на лично мнение - както и аз ако се произнеса по въпроси на националната сигурност, няма да сметнат мнението ми за лично, а за експертно (затва системно отказвам да се изказвам по редица проблеми, по които не съм експерт, за да не подвеждам слушателя и читателя - той ще очаква експертно мнение, а не какво аз мисля като отделен, редови, импровизиращ гражданин).
  Ние сме публични фигури и д-р НМ носи качествено различна отговорност от някой д-р Михаил Николаев, защото говори като обществолог, а това придава различна тежест на казаното от него и го натоварва с различна отговорност.
  
  Четвърто, за мен независимо мислене, изразено като лично мнение и-или гражданска позиция имаме тогава, когато човек изразява това, което мисли искрено, почтено, открито и с пълно уважение към фактите, към реалността, действителността и обективността.
  Стряскащото, страшното, срамното в ескалиращите анти-протестни позиции на такива като д-р НМ е, че те извеждат мисленето си и го натрапват като мнение и позиция не от фактите, не от обективния анализ и не в резултат на задълбочено разсъждение, не от логиката на процесите, а от собствените си лични страдания, лични нагласи, лични комплекси, лични обиди, лични неудовлетворености и подбират само такива факти, които ги устройват, а за останалите важи принципа - ако фактите не ме устройват, толкова по-зле за тях.
  Т.е. предпоставя се една чисто субективна теза и доказателствата се събират само за да се докаже, по-скоро - за да се изкаже - именно, само и единствено тази теза.
  Докато сериозният мисловен, аналитичен процес е точно обратният - анализира се реалността, действителността, обективността и се изработва разбиране за нея.
  Когато това е направено по този начин, тогава имаме наистина независимо мислене, изразено като лично мнение и-или гражданска позиция.
  Когато обаче се прави това, което д-р НМ прави, имаме не независимо мислене, а откровен опит за манипулация, за натрапване върху общественото съзнание на щампи, клетки, решетки, като така то бива подвеждано, деформирано, мамено и обърквано. При това абсолютно съзнателно, което е още по-трагично, струва ми се и зловещо, затова и в линото си мнение употребих по повод на участието на д-р НМ в сутрешното ТВ-предаване думичката "падение".
  
  Николай Слатински
  23.12.2013 г.
  P.S.
  На мен ми е трудно да схвана начина, по който се подреждат мислите им - на такива като д-р НМ и множество други доскоро десни или поне не-БСП. Но знам, че е възможно да не разбирам неща, които иначе са напълно логични. И затова се опитвам непрекъснато да търся логиката. Но в случая не успявам да я намеря. Ала не смятам, че това е фатално.
  Ако нещо недоумявам, то е в четири аспекта:
  1, Такива като д-р НМ смятат ли, че в България има смисъл от протести срещу модела и неговите консуматори, дори при условие, че протестиращите не могат дададат 100% гаранция, че ще успеят да променят модела и да отстранят неговите консуматори?
  2. Кои са всъщост правите днес по отношение на раковото образувание, убиващо България- протестиращите или властимащите?
  3. Каква би била България в момента, ако нямаше протестиращи?
  4. Те какво предлагат - обществото да продължи да си трае, спотайва, примирява, само защото не им предлага естетични и деликатни протестиращи?