По повод на личното мнение на д-р Николай Михайлов за протестите и протестиращите: няма нищо лично, всичко е просто ... принципи

  Нямам време за губене, та да слушам немощта на един мит, наречен д-р Николай Михайлов, сам паднал в жертва на собствената си сложност и престанал да се разбира, вероятно защото е безсилен да се самодиагностицира...
  Но понеже прехвърча пред погледа ми на екрана (неделя, рано сутрин, БТВ), изпитах удивление - как подменя фактите, за да защитят тезата му, а по-скоро, защото теза няма, ненависта му срещу протестите и геройската защита на Орешарски.
  То беше логично - когато човек зацикли в омраза срещу протестите, естествено стига до апотеоз на правителството Местан-Станишев!
  [Очаквам дори единствената все още „признавана” от такива като него (доскоро десни или поне анти-БСП) мантра – за престъплението срещу демокрацията, здравия разум и българското общество - назначаването на Дилян Пеевски за председател на ДАНС – и тя да започне да бъде омаловажавана, окарикатурявана, омаскарявана и отричана от тях с аргументи от типа - какво пък чак толкова??]
  Разбира се, че всеки има право да мисли и говори каквото си иска. Но за мен това участие на д-р Николай Михайлов е чита проба падение - трудно може да се намери разумно обяснение за тази парадираща реакционност, за това настървено оплюване на младите пртестиращи, за наглата спекулация, че протестите съзнателно обслужвали Борисов...
  Даже водещите изпитваха неудобство от тази му ниска и низка позиция и много точно разбиваха аргументите му на пух и прах...
  
  По повод на този мой коментар (направен на личната ми стена във Фейсбук) за утрешното поливане с омраза, което д-р Николай Михайлов направи по адрес на протестите и протестиращите, една Фейсбук-приятелка ме попита - а няма ли право д-р НМ на независимо мислене?
  
  Та тук изобщо не става дума за правото на независимо мислене, опазил ме Бог! Това си е негово безусловно право. Въпросът е обаче:
  
  Първо, дали това мислене е незвисимо и дали изобщо е независимо мислене, което категорично, системно, вече половин година не просто обслужва едната, при това властовата теза за протестите, но и го прави от позициите на човек, който, виждате ли, не е част от властовите пиар-и, т.е. като че ли представлява независима, анти-властова гледна точка - това придава много висока тежест на казаното от него и поставя казваното от него в съвсем различен контекст.
  Но д-р НМ не се разграничава от предишни - през изминалите години - свои позиции и излиза, че сегашната му е тяхно логично продължение, докато тя е тяхно отрицание, дори ги зачерква и се отказва от тях (затова едва ли има моралното право да иска да бъде подразбиран като изразител на "независима, анти-властова гледна точка").
  
  Второ, не можем да подценяваме претенциите на д-р НМ да представя (със съответните манипулативни хватки: специално поставен глас - както отбелязва мой ФБ-приятел - шамански претенции и психоаналитична, даже психиатрична злоупотреба) мисленето си като екстракт от сложен мисловен процес и нещо повече - като обществено представително и формиращо общественото мнение интелектуално назидание.
  
  Трето, публично изразеното мнение на такива като д-р НМ отдавна вече е част от друг жанр, то не е равно на лично мнение - както и аз ако се произнеса по въпроси на националната сигурност, няма да сметнат мнението ми за лично, а за експертно (затва системно отказвам да се изказвам по редица проблеми, по които не съм експерт, за да не подвеждам слушателя и читателя - той ще очаква експертно мнение, а не какво аз мисля като отделен, редови, импровизиращ гражданин).
  Ние сме публични фигури и д-р НМ носи качествено различна отговорност от някой д-р Михаил Николаев, защото говори като обществолог, а това придава различна тежест на казаното от него и го натоварва с различна отговорност.
  
  Четвърто, за мен независимо мислене, изразено като лично мнение и-или гражданска позиция имаме тогава, когато човек изразява това, което мисли искрено, почтено, открито и с пълно уважение към фактите, към реалността, действителността и обективността.
  Стряскащото, страшното, срамното в ескалиращите анти-протестни позиции на такива като д-р НМ е, че те извеждат мисленето си и го натрапват като мнение и позиция не от фактите, не от обективния анализ и не в резултат на задълбочено разсъждение, не от логиката на процесите, а от собствените си лични страдания, лични нагласи, лични комплекси, лични обиди, лични неудовлетворености и подбират само такива факти, които ги устройват, а за останалите важи принципа - ако фактите не ме устройват, толкова по-зле за тях.
  Т.е. предпоставя се една чисто субективна теза и доказателствата се събират само за да се докаже, по-скоро - за да се изкаже - именно, само и единствено тази теза.
  Докато сериозният мисловен, аналитичен процес е точно обратният - анализира се реалността, действителността, обективността и се изработва разбиране за нея.
  Когато това е направено по този начин, тогава имаме наистина независимо мислене, изразено като лично мнение и-или гражданска позиция.
  Когато обаче се прави това, което д-р НМ прави, имаме не независимо мислене, а откровен опит за манипулация, за натрапване върху общественото съзнание на щампи, клетки, решетки, като така то бива подвеждано, деформирано, мамено и обърквано. При това абсолютно съзнателно, което е още по-трагично, струва ми се и зловещо, затова и в линото си мнение употребих по повод на участието на д-р НМ в сутрешното ТВ-предаване думичката "падение".
  
  Николай Слатински
  23.12.2013 г.
  P.S.
  На мен ми е трудно да схвана начина, по който се подреждат мислите им - на такива като д-р НМ и множество други доскоро десни или поне не-БСП. Но знам, че е възможно да не разбирам неща, които иначе са напълно логични. И затова се опитвам непрекъснато да търся логиката. Но в случая не успявам да я намеря. Ала не смятам, че това е фатално.
  Ако нещо недоумявам, то е в четири аспекта:
  1, Такива като д-р НМ смятат ли, че в България има смисъл от протести срещу модела и неговите консуматори, дори при условие, че протестиращите не могат дададат 100% гаранция, че ще успеят да променят модела и да отстранят неговите консуматори?
  2. Кои са всъщост правите днес по отношение на раковото образувание, убиващо България- протестиращите или властимащите?
  3. Каква би била България в момента, ако нямаше протестиращи?
  4. Те какво предлагат - обществото да продължи да си трае, спотайва, примирява, само защото не им предлага естетични и деликатни протестиращи?

Ако нещо недоумявам, то е в четири аспекта:

1. Такива като д-р НМ смятат ли, че в България има смисъл от протести срещу модела и неговите консуматори, дори при условие, че протестиращите не могат да дадат 100% гаранция, че ще успеят да променят модела и да отстранят неговите консуматори?

Въпреки, че би трябвало автоматично да се подразбира, все пак ще поясня, че не „защитавам“ д-р Михайлов, а своето собствено мнение, което в голяма част съвпада с неговото и в също толкова значителна част е информирано/повлияно от неговото. Доколкото съм следял интервютата, които докторът е давал през последните шест месеца мога да кажа, че, да, той смята, че има смисъл от протести в България, въпреки, че няма „гаранция-Франция“. Позицията му, слава богу, съвсем не е на „обяснител“ на протестите, на някакъв интерпретатор на това, което протестиращите не могат сами да артикулират ясно на външния свят (при това с на моменти дразнещо арогантна претенция за млада интелигентност и одухотвореност; а това го казвам аз – арогантен млад полу-интелигент с претенция за одухотвореност). Той може да отбележи и разкритикува този факт – както и аз самият правя, при това директно към мои познати студенти-окупатори, – но не и да се заема да ги защитава и/или обяснява безусловно (както отегчително правят някои); или да ги хвали прекалено (както досадно правят някои, а и което вече е истински вредно, струва ми се).

Ако протестиращите не бъдат критикувани и не се отбелязват грешките, с които често сами се саботират, тогава нищо красиво и интелигентно не би произлязло, а напротив, ще се случи това, което донякъде е започнало да се случва: затварянето най-вече на окупаторите, по разбираеми причини (и в значително по-малка част на, така да се каже, „площадните протестиращи“) в групи на „просветлени“, които живеят и страдат революцията си в свой свят без да могат да комуникират това с външни хора (това е мое лично наблюдение при комуникация с окупатори в различни университети). Но защото е „крайно време“ и вече „няма нерви“, а и протестите са израз на някаква не-чак-толкова-дълбоко-спотаена, отчаяна надежда за „оправяне на положението“, самите протестиращи, в наивността си (не използвам думата пейоративно) и подкрепящите ги, им се ще да няма критични гласове, а всички, някак взаимно и единодушно да изградим новия, по-добър морален строй (нарочно се изразявам тенденциозно).

Само че именно защото протестите са с морални претенции и твърде много пъти беше говорено срещу политиката и политиците по принцип – политиката беше описвана като изначално мръсна работа, предопределена за фарисей и мерзавци, – те трябва да са способни да понасят и отговарят адекватно именно на морална критика, напр., случая с прословутия списък, от който те въобще не побързаха ясно и твърдо да се разграничат и за което д-р Михайлов напълно заслужено ги разкритикува. За съжаление често в подобни случаи реакциите им бяха по-скоро инфантилни (използвам думата с минимално неодобрение, защото и аз съм млад, а и съм глупав), като например ироничния коментар последвал видеото с пияния гус’ин Драганов в СУ, вместо – доколкото знам първоначално написания – сериозен и критичен.

Това, което най-сигурно бих определил като позиция на д-р Михайлов по отношение на протестите е това, което каза в последния брой на предаването „Отпечатъци“ преди почти две години и което може да се чуе и види тук: http://youtu.be/-ySnyKRD4xE

2. Кои са всъщност правите днес по отношение на раковото образувание, убиващо България – протестиращите или властимащите?

Разбира се, че протестиращите. Не виждам какво може да предизвика подобен въпрос по отношение позициите на д-ра Аз не съм попадал на едно интервю, а смея да твърдя, че следя коментарите на доктора, така да се каже, „религиозно“, в което той да защитава настоящето правителство (или предното, на ГЕРБ, или по-предното).

3. Каква би била България в момента, ако нямаше протестиращи?

България би била едно по-тъжно място, в което доктор Михайлов би говорил още по-песимистично… по-точно, още по-критично, но все пак би бил важен за интелигентните, възмутени хора. Аз лично, с претенцията да съм такъв (повече възмутен отколкото интелигентен), намирам всичко, което д-ра говори за вдъхновяващо именно към морален протест, макар и личен, ограничен до частния ми живот, а не до окупации (може би защото не съм и в позиция да окупирам).

4. Те какво предлагат – обществото да продължи да си трае, спотайва, примирява, само защото не им предлага естетични и деликатни протестиращи?

Точно обратното – предлагат обществото устойчиво да се възпита в това да не си трае, спотайва и примирява и колкото по-добро става в това, толкова „по-естетични“ и „деликатни“ протестиращи да има.

Мисля, че е ясно, че д-р Михайлов – а и Любослава Русева, другата популярна „злобарка“ – са критични коментатори, за разлика от, напр., проф. Калин Янакиев, но реакциите срещу тях двамата намирам за заслужаващи сериозни коментари и анализи, а не техните мнения.