Често се цитира тези дни в "моя" ФБ, че:
"България е държава, в която болезнено личи, че интелигенцията е била избита преди 80 години."
Да, но това е част, дори частица от истината.
Според мен тази мисъл трябва да се допълни с:
"и 45 години задушавана в прегръдките на властта, купувана с евтини привилегии и символни награди, заради което тя, интелигенцията развива паразитни наклони и обслужващи рефлекси, преставайки да бъде съвестта и духа на българския народ."
Затова интелигенцията ни като прослойка и до ден днешен е оперирана от чувството на отговорност за съдбата на България.
Аз не бих оправдавал всичко с геноцида на интелигенцията преди 80 години, защото той я прави жертва, а тя не е само жертва, тя се продаде на соца и стана певец на този соц.
Тя умираше да бъде включена в някоя ловна дружинка на централен или местен партиен бос, да прославя априлската линия на Партията и лично великия син на българския народ другаря Тодор Живков, да пие на промоционални цени и каканиже дълбокомъдрени преливания от пусто в празно в Клубове на културните дейци и да почива в съответните станции край морето.
Единици бяха онези, които не се продадоха и предадоха на властта.
Тук не говоря за таланта, а за поведението, за съзнателния и често подличък, безнравствен избор да се подложиш на властта през соца.
Да не говорим, че самото понятие "интелигенция" е съмнително. То в соц-говора се употребяваше народ с прогресивното човечество, работническата класа и трудовото селячество...
21.07.2026 г.
