Стратегия Синергия Сигурност

  Човечеството е поело по път, който не води към най-доброто бъдеще, което то заслужава. В глобален мащаб се налага икономически модел, “изяждащ” невъзстановимите ресурси и околната среда. Този модел не е универсален, защото е твърде добър за т.нар. “златен” 1 млрд. богати хора, разполагащи с 80% от световния БВП. Но е твърде лош за останалите 5 млрд. бедни хора. Западът прекрачва в Третото хилядолетие, но голяма част от света страда от недъзи, типични за Средновековието. Семейството на живеещите в мизерия не намалява, а дори расте. За последните 15 год. доходите на глава от населението са намалели в повече от 100 държави.
  В резултат на несправедливото развитие, армията на недоволните, на онеправданите расте и огромното мнозинство от тях си мислят, че бедите и бедността са тяхна неизбежна участ. Това ги радикализира, зарежда ги с мъст, с желание за реванш, за дръзки решения, отричащи сегашния ред.
  Човечеството е изправено пред Хамлетовия въпрос: Да бъде или не. Въпросът е дори по-сложен: Да е или не! Не се ли даде положителен отговор на този въпрос сега, може да се окаже, че после просто няма да има. За жалост това е така: и нека го осъзнаем без преувеличение, паника, алармизъм и апокалиптични предсказания - светът е пред екологична, ресурсна и антропогенна катастрофа. Земята е достигнала предела на възможностите да издържа съвременното отношение, това натоварване, тази човешка агресия и безгрижие към нея и нейните ресурси. От това състояние може да се излезе само чрез нетрадиционни действия, които изискват планетарна солидарност, интегриране на усилията и завръщане към хуманизма. Днес няма, и трудно би могло да има чисто политически решения на проблемите. Може би за пръв път в историята управлението е обречено на хаос, ако не се опира на науката. Само науката може да даде модел на качествено ново взаимодействие на обществото с природата. А най-близо до него е Концепцията за устойчивото развитие. Виждаме как започва да се формира глобален консенсус, че това е нужната стратегия за оцеляване на човечеството. Дано опазим тази концепция от превръщане в модно увлечение, от наблягане на количествените й аспекти. Нейната сила е в качествените характеристики. И още - преди да говорим изобщо за устойчиво развитие, трябва да приведем света поне за кратко в устойчиво (или поне приближаващо се към устойчивото) състояние.
  За нашия свят добрата алтернатива е да стане предвидим и управляем. Но тя няма да се осъществи с глобална система за наблюдение и контрол, или чрез форсирано преминаване към глобално управление. Необходима е сложна, взаимопроникваща връзка между производството и потреблението, между нуждите и потребностите. Човечеството е обречено да се опре на несилови подходи за регулиране на кризи и разрешаване на конфликти; да следва политика на протегнатата ръка между различните свои прослойки: 1. тази, която води борба за запазване високото качество на своя живот; 2. тази, която води борба за по-високо качество на живота; 3. тази, която води борба за някакво качество на живот; и 4. тази, която води борба за живот.
  Глобализацията не трябва да се превръща в новия призрак, който броди по света и срещу когото народните маси се вдигат на революции. Но преди това трябва да преживеем катарзис, на преосмисляне на глобализацията. На преосмисляне на нейните рискове, заплахи, опасности. На преден план излизат кризите от невоенен характер. Решенията на проблемите трябва да се постигна по справедлив, екологичен и устойчив път. Ако човечеството е мъничко помъдряло, то ще стигне до извода, че цената на революциите е прекалено висока, за да прибягва до тях с неумолима периодичност.
  Да повторя – на преден план излизат кризите от невоенен характер. А нашата система за национална сигурност е лошо структурирана именно за справяне с такива кризи. И не само нашата. Германия инвестира милиарди за международни структури за сигурност, но в първата голяма следвоенна криза – наводненията, те се оказаха ако не непригодни, то поне бездейни.
  У нас Законът за управление на кризи зацикли жестоко. Защото се опира на концепция, заклещена в 20 век. Навярно трябва да си дадем сметка, че от преосмисляне се нуждаят структурата и функциите на редица агенции и министерства. Непрекъснато си мисля дали и ние трябва да преминем от Министерство на вътрешните работи към Министерство на вътрешната сигурност, както е вече САЩ, или пък управлението на кризи от невоенен характер трябва да се обособи в отделно министерство и то да си “вземе” някои досега разхвърляни наляво и надясно структури – служби и агенции.
  С казаното дотук не подценявам някои, приемани по традиция като много значими заплахи. Трудно може да се игнорирана да речем опасността от оръжия за масово поразяване. Но тази тема се дискутира едностранно, с изтъкване на заплахата от разработване на ядрени оръжия. А не по-малко опасни са радиологическите, “мръсни” бомби, когато към конвенционалното взривно вещество се добавят радиоактивни материали (напр. използвани за научни, медицински и др. подобни цели) и като резултат освен преките поражения от взривовете, настъпват щети от разпръскването в широк обхват на радиоактивните материали, вследствие на което много хора могат да бъдат облъчени. Не бива де се подценява и ефектът от паниката сред населението и хаос при избухването на такива облъчващи “коктейли”.
  Опасността от ядрени и радиологически оръжия е от световно значение, при големия потенциален риск такива материали да бъдат изнесени от държави от бившия Съветски съюз. Един от пътищата на техния нелегален трафик може да мине и през нашия регион, вкл. през нашата страна.
  Мисля, че опасността от биотероризма е дори още по-голяма. Проблем тук е превантивната дейност - “разбираш, че си нападнат, като се появят първите случаи на заразени с опасна болест”. За разлика от ядрените и химическите оръжия, действието на биологичните не се ограничава само с пряко пострадалите от терористичния акт, а чрез заразяване се предава от човек на човек и броят на пострадалите може да нарасне в геометрична прогресия. За производството на биологични оръжия не са необходими специални биологични лаборатории и ресурси, нито пък особени знания. Тези оръжия могат да се разпространяват лесно, напр. чрез епруветки и пакетчета с прах, които не се откриват от нито една устройство, детектор и скенер. Ако терористична организация се снабди с биологични оръжия, тя може да ги прехвърля лесно от едно място на друго без да се опасява, че ще може да бъде разкрита. Наличието на епидемии с тежко протичане и висока смъртност, както и опасността всеки да бъде заразен, могат да създадат паника сред хората и дезорганизация на обществения живот.
  Известни са към 50 агента, които отговарят на критериите за биологични оръжия. Към тях се отнасят някои вируси, рикетсии, хламидии, бактерии, гъби и токсини от бактериален, микотичен и растителен произход. Като най-вероятни заболявания в списъка на биологичните оръжия са включени болестите чума, холера, антракс, ботулизъм, едра шарка (вариола), жълта треска, хеморагични трески, енцефалити. Могат да се използват и малко известни заболявания, напр. треската на долината Рифт. Готовността на България да се противопостави на биотерористична атака клони към нула.
  Не съм забравил армията! Важно е да си отговорим накъде върви тя и вижда ли, че иде ново поколение войни с модерни информационни, свръх-технологични оръжия и системи за управление, свръзка, разузнаване. Един експерт пише: “Бъдещата война ще е по-скоро гигантски дуел с употреба на “умни” боеприпаси, вместо да напомня шахматна игра с маневриране и заемане на позиции. Доминиращите в наше време “платформи”: кораби, самолети, танкове, бойни машини на пехотата, БТР-и, ще загубят своето значение.” Основна цел ще бъде победата на много ниска цена и с минимални загуби в ресурси, въоръжение и жива сила: “война без сълзи”.
  Досегашните поколения са “контактни” войни, при които битката е главно за земя и на земята, с огромна жива сила. Войните от новото поколение ще са безконтактни, скоротечни и няма да се водят главно с жива сила. В тях акцентът ще падне върху вертикалното (въздушно-космическо) измерение, наземните операции ще имат спомагателна роля. Войната ще се реализира със специални разузнавателно-ударни бойни системи, способни да нанасят точкови хирургически удари по избрани обекти. Конвенционалните оръжия ще са високоточни, с висока разрушителна способност. Новите въоръжения ще изискват навигационно обезпечение на базата на изкуствени спътници.
  Тъй че да мислим. Глобални войни може и да няма, но локални ще има! Идната война в Ирак ще бъде поредната лабораторно-полигонна война, прототип на стратегическа космическо-въздушна настъпателна операция.
  Ефективното управление на страната е сложен комплекс, специализиран в производството на сигурност. Една власт, която не произвежда сигурност за своя народ е лоша власт, колкото и добри да са хората в нея. Затова с каквито и принципи да се “опакова” една политика, тя се оценява по това – дали в резултат от нея сигурността на държавата, обществото и хората нараства или поне не намалява. Впрочем, нашата Конституция казва това: Националната сигурност е основна цел на външната политика на страната.