Диагнозата за състоянието на българската демокрация не е никак добра. Преходът продължава да генерира хаос, лоша управляемост, разпадащи се ценности, засилващо се социално разслоение и нарастваща обществена и индивидуална апатия сред хората.
  Всъщност, много, наистина твърде много от това, което се случва у нас е отдавна вече анализирано, синтезирано и прогнозирано от видни, мъдри умове, от класически и съвременни, must read автори. Един от тях е Фридрих Хайек.

  Аз съм радостен от самия факт, че в София протестират млади хора. Нищо, че все още те са обидно малко.
  Както много пъти вече съм писал – младите хора и само те могат да спасят страната ни.
  Ако обаче се събудят, ако се разгневят, ако си размърдат задниците и мозъчните гънки.
  Ако си отвоюват България от антиевропейския и провинциален, атрофирал откъм идеи и склерозирал политически елит. Ако си направят и подредят България – такава, в каквато те искат да живеят.

  Напоследък ми е все по-трудно при срещи с близки и приятели, с познати и непознати, на улицата или по време на лекции. Защото неизменно бивам питан, разпитван и разпъван за това, че съм бил пет години секретар на президента.
  Не мога да си затварям очите пред очебийния, очевидния и очевадния факт, че в разговорите, които водя и в които постоянно бивам въвличан, аз се натъквам на нарастващо чувство на огорчение, недоволство, несъгласие и не рядко на срам (да, на срам – което е най-смущаващо) от действията и бездействията на президента, от неговите позиции и липса на позиции, от засилващата се – според не малко хора - негова страст към развлечения и охолство, към лукс и безгрижие спрямо реалните притеснения, горчивите страхове и ескалиращите тревоги на страната ни и на обикновените й граждани.

  Лансираната от мен и многократно обсъждана на този сайт идея за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА породи засега ако не друго, то поне редица разговори с различни хора, които виждат в тази идея нещо ново, нещо смислено, нещо способно да хвърли камък в блатото на унилия и безидеен, загубил визия и стратегия наш политически живот.
  Както казаха мои студенти – това е свежа, неопитана идея, тя може да ни събуди, развълнува и мобилизира.
  Или както сподели с мен един интелигентен и мислещ мъж – това е позитивната, конструктивна и „за” идея, която изключително добре ще се съчетае с идеята „против”, „анти” – „Да ги изметем!”. Именно в името на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА можел да се вдигне народът, за да измете цялата тази ояла се и обезбългарена сган, яхнала държавата и хората вече 20 години.

  Годишникът на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) за 2008 год. ни дава за пореден път нови поводи за сериозен размисъл.
  ► Според СИПРИ, за 2003-2007 год. при продажби на основните оръжия - танкове, бронирани машини, самолети, вертолети, кораби, двигатели за всички тези типове “платформи”, артилерийски системи, сензори (главно радари), ракети, ракетни системи - класацията е (цени в долари от 1990 год.):
  Светът – 111 528 млрд. дол.
  1. САЩ – 34 499 млн. дол. (само за 2007 год. – 7 454 млн. дол.)
  2. Русия – 28 382 млн. дол. (за 2007 год. – 4 588 млн. дол.)
  3. Германия – 10 889 млн. дол. (за 2007 год. – 3 395 млн. дол.)
  4. Франция – 9 544 млн. дол. (за 2007 год. – 2 690 млн. дол.)
  5. Великобритания – 4 766 млн. дол. (за 2007 год. – 1 151 млн. дол.)
  ...
  29. България - 142 млн. дол. (за 2007 год. – 7 млн. дол.)