Някога, през пролетта на 1991 г., в един хотел насред Лос Анджелис, влязохме в силно политизиран спор с една депутатка от БСП. В един момент, тя ме засегна с лоша дума по адрес на СДС и аз й отговорих по начин, който я обиди като жена.
Тогава Кирил Маричков ми каза приятелски - можем да спориш за политика яростно, но никога не бива да забравяш, че другият има достойнство, а ако е жена - трябва да помниш, че си преди всичко и винаги кавалер, човек, мъж, а после и то само за известно време политик, депутат, партиец!
Тази случка изплува в съзнанието ми, след като прочетох какво се е случило днес при заклеването на конституционните съдии.
Изпитах огромно чувство на срам от станалото!
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
В никакъв случай не мога да приема това, което направи президентът Плевнелиев при клетвата на Венета Марковска
Моята гледна точка по скандала „Венета Марковска” (Или защо е това натискане за Конституционния съд...)
Стигащото до цинизъм драпане на Венета Марковска и на всякакви знайни и незнайни юристи, близки до властта - вече 2 десетилетия подред! - да бъдат конституционни съдии, може да бъде и полезно за обществото.
Защото би могло да помогне на обществото да се взре в Конституционния съд и да си даде сметка колко изкуствена, паразитна, изхабена и ненужна е тази институция.
И това е мое мнение не от днес и не е от вчера!
Една принципно важна и особено полезна научна книга - „Приложение на сценарийното планиране в бизнеса, отбраната и сигурността”
Когато в познавателното поле на науката за сигурността се появи стойностна книга на български учен, това за мен е събитие, което заслужава да бъде отбелязано и аз се чувствам колегиално длъжен и професионално задължен да кажа добра дума за нея и за нейния автор.
Неотдавна у нас бе публикувана именно такава книга-събитие:
Димитър Димитров, „Приложение на сценарийното планиране в бизнеса, отбраната и сигурността”, С., Издателски комплекс - УНСС, 2012 г.
Доклад: "Противодействието на тероризма – проблеми, изводи и поуки"
Проф. д-р Николай Слатински, Военна академия „Г. С. Раковски”.
Конференция „Международният тероризъм и България – позиции на гражданското общество”, 30 октомври 2011 г., София, Централен военен клуб
Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само мои и единствено мои. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират институциите, в които работя или на които под някаква форма сътруднича.
Тероризмът е стратегически риск за страната ни и това означава, че нашата система за национална сигурност трябва да се обърне с лице към този риск и да създава необходимия нормативен, финансов, информационен и човешки капацитет за ранно сигнализиране, превенция, реагиране, противодействие и ефективно овладяване на последиците от него.
За младите хора и родната политическа действителност (Или защо университетите произвеждат дипломирани безработни)
Във и чрез всяка от моите основни житейски роли аз се интересувам най-ангажирано и се вълнувам най-силно за съдбата на младите хора у нас.
И като родител, и като университетски преподавател, и като научен работник, занимаващ се със сложни, динамични, самоорганизиращи се социални системи (каквото е обществото), и като анализатор на процесите в страната, за мен е изключително важно какво се случва с нашите деца – с младостта на България.














