Нападенията на бандата крадци срещу нашия блок не са спрели. Тази банда продължава да върлува с описаната вече от мен наглост, арогантност, безскрупулност и безнаказаност.
  Нощес са нахлули в един от офисите на партерния етаж. Очевидно след като разпердушиниха и опоскаха мазетата, сега тръгват по-нагоре – из офисите и магазините. Да се готвят апартаментите на хората живеещите в нашия блок, а и в съседния, чиито мазета бяха нападнати и ограбени като от саранча - пълчища, опустошаващи всичко по пътя си скакалци.

  Пред правителството на Бойко Борисов, както пред всяко поредно правителство, стои като много значим приоритет разработването и приемането (от Народното събрание) на нова Стратегия за национална сигурност.
  Правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев пропиляха своя исторически шанс да дадат на държавата, обществото и гражданите такъв изключително важен и нужен документ. Въпреки, че и при двете правителства имаше изготвена подобна Стратегия, а през 2005 съответният неин проект бе обсъден дори от най-висшия съвещателен орган в системата на държавното управление – КСНС, Консултативният съвет за национална сигурност при президента.

  От месец и половина два блока (в единият от тях живея аз) в ЖК „Люлин” са жертви на брутална престъпност.
  Някаква гадна, нагла и проклета да е банда върлува, опустошава и обира мазетата. При това го прави организирано, систематично, хаднокръвно – нощем. Разбива с щанги дори железни врати и отнася всичко, което намери за ценно. Нанася щети на съседите понякога за хиляди левове. Буквално разплаква душите и разкъсва нервите на хората.

  Трудното за Академията на МВР мина – тя е свободна, т.е. може да си позволи да бъде свободомислеща, защото е освободена от досегашния си ректор Румен Марков, който едновременно е и секретар по националната сигурност на Георги Първанов.
  Сега за Академията на МВР предстои по-трудното:
  -- да се изправи от калта на хаоса и страха;
  -- да се съвземе от разгрома над преподавателите и обезверяването на курсантите;
  -- да навакса изоставането и загубените позиции и перспективи;
  -- да се модернизира и отвори към обществото;
  -- и най-важното – да оцелее въпреки и напук на това мракобесие, което преживя...

  За четящите и мислещите хора у нас е несъмнено, че един от знаците, под който минава 2009 година е Айн Ранд.
  Ако аз отново се връщам към тази удивително силна като интелект и поразително прозорлива като творец жена, то е все заради същото – заради кризата на българската демокрация.
  Криза, получила напоследък нови измерения и непрекъснато обогатяваща ни с нови потресения и потресаващи факти на употреба на (с елементи на злоупотреба със) властта.