„Кризата на българската демокрация и ...”: Айн Ранд - 2

  За четящите и мислещите хора у нас е несъмнено, че един от знаците, под който минава 2009 година е Айн Ранд.
  Ако аз отново се връщам към тази удивително силна като интелект и поразително прозорлива като творец жена, то е все заради същото – заради кризата на българската демокрация.
  Криза, получила напоследък нови измерения и непрекъснато обогатяваща ни с нови потресения и потресаващи факти на употреба на (с елементи на злоупотреба със) властта.
  В обществото ни има хаос. Нещо повече – хаосът е в перманентна фаза на производство и възпроизводство.
  За нормално разсъждаващия и разумно почтен човек е ясно, че този хаос може да бъде преодолян само с целенасочени, стратегически подплатени, гарантирани с интелектуална мощ и с модерни управленски решения усилия.
  Вместо това виждаме успешни (съдейки по рейтингите) демонстрации, че всичкото това не е чак толкова нужно, стига ни тази награда премиерът да „комуникира по перфектен начин с българските граждани” (бих добавил – и с българските селяни, най-вече).
  А отгоре на всичко – един самовлюбен министър във жизнено важна сфера, който е като неуправляема ракета с не по-далечен от носа си обсег на виждане, в чиято бойна глава има не ядрен заряд, а коктейл „Молотов” - от объркани понятия и все още не дешифрирани комплекси.
  Ех, ако можех да върна лентата на времето 5-6 години назад, когато си имах приказката с тогавашния главен секретар на МВР, щях да го помоля да сложи – час по-скоро - край на дестабилизирания и излязъл от орбита полет на тази неуправляема ракета, преди да се е самовзривила и нашарила с шрапнели харизматичното лице (и евентуално – яките задни части) на целокупното правителство.
  В такива деликатни моменти си спомням как един мой приятел обичаше да казва - всички сме изместили центъра, но на някои вече им личи.
  Впрочем, този мой приятел имаше и друга подходяща за случая приказка – много хора започнаха да си говорят сами, но някои ни карат да ги слушаме.

  Ала нека да се върна все пак към Айн Ранд.
  Ще го направя с помощта на един по форма, надявам се, елегантен, а по съдържание, предполагам, абсурден преход от казаното по-горе към написаното по-долу – чрез цитат от Ноам Чомски.

  ♦ ”Ние имаме по-ограничена представа за демокрация: гражданинът е консуматор, наблюдател, а не участник. Публиката рзполага с правото да одобрява политика, която бива кроена някъде другаде и ако тези граници биват нарушени, това не е демокрация, а „криза на демокрацията”, която по някакъв начин трябва да бъде преодоляна.”

  То Ноам Чомски много вярно си го е рекъл, но в материал, посветен на Айн Ранд да цитираш именно Ноам Чомски наистина си е чиста проба абсурд.
  Защото Айн Ранд и Ноам Чомски са в безкрайно противоположните краища на спектъра - нещо като огън и лед, като Хайек и Кейнс, като политическите убеждения и партийно членство на сегашния премиер през 1989 г. и неговите убеждения и партийно членство през 2009 г.

  Вече по-сериозно – разширяващият се кръг от (по)читатели на Айн Ранд за мен е обнадеждаваща тенденция, малък светъл лъч в оскотяващото и обезкостяващо се обществено съзнание.
  Все по-често се натъквам на хора, които четат Айн Ранд.
  (Давам си сметка, че това общо-взето нищо не значи и не доказва, защото поне 88% от българския народ харесва днес министър-председателя си, а пък аз не съм попаднал на нито един човек – близък, роднина, приятел, колега – който да попада сред тези 88%! Това намеква, че или съм се асоциализирал необратимо, или се движа в някакъв периферен, не дай Боже – маргинален кръг от заблудени и различни от типичния българин личности, подобни на мен и близкото ми обкръжение).

  Признавам си, че съм искрено радостен от факта, че все повече хора - заможни, успешни и доста над средното като жизнен стандарт, знания, умения и перспективи българи разпознават себе си сред героите на Айн Ранд.
  Нейните книги са им полезни – така те ще подредят и систематизират своите донякъде неподредени и несистематизирани виждания и убеждения.
  Малкият проблем тук е, че на базата на своя успех през Прехода, те могат да се изкушат да мислят (и да декларират) привързаността си към идеите на Айн Ранд като някакъв нагръден знак, отличие, украшение; като аксесоар, с който са се декорирали по заслуги и достижения; като изтъкване и символ на техния успех; т.е. като нещо, което могат да си позволят, защото имат право на него – право, „подпечатано” именно от пълноценно реализирания им личен проект.
  Да, няма да споря – всички преуспели честни, почтени, умни, борбени, енергични, не страхуващи се да поемат рискове български self-made личности (бизнесмени, мениджъри, консултанти, творци, експерти и др.) имат пълното основание да демонстрират своята принадлежност към идеите на Айн Ранд и да се самоидентифицират с нейните герои.
  Защото това, което са постигнали не е поради начина, по който бе осъществен вече приключилия Преход, а напук на него – през трудности, терзания, тръни и тормози.
  Защото те вече са свободни и независими и са силно мотивирани да отстояват свободата и независимостта си от алчната, безотговорна държава.
  Но те трябва да отидат отвъд удоволствието (радостта, гордостта, суетата) да изтъкват новата си интелектуална „Айн Ранд” идентичност. Тъй като имат мисия – не просто да се наслаждават на възможностите, стандарта и перспективите, които им е донесъл техния успех, а да работят за модернизирането на държавата ни и на нейния политически и икономически, социален и духовен живот, така че да се съзижда обществена среда от качествено нов тип и да се създават условия за утвърждаване и проспериране на повече, на много повече личности като Атлас и Прометей, като Джон Голт и другите герои на Айн Ранд – Хауърд Роурк, Дагни Тагарт, Франсиско д`Анкония, Ханк Риърдън.

  В същото време не бива да се забравя, че заедно с наистина успелите дори по европейските стандарти наши позитивни личности на Прехода, у нас има огромно множество други мислещи и търсещи, знаещи и можещи хора, за които споделянето на възгледите и тезите на Айн Ранд не са малко или много лукс, не са екстра, движима и недвижима екзотика, която те могат да си позволят, а е повече или не малко риск – риск, чиято неопределеност може да се осъществи за тях като несигурност.
  Защото отстояването и работата за осъществяването на принципите на Айн Ранд в нашето общество за тези хора означава да се борят за правата и правото на всеки, който е талантлив, способен, кадърен - да може да се реализира, да може да кове собствения си живот така, както неговите умения и потенциал му позволяват. То означава максимални и не винаги носещи лично облагодетелстване усилия нашето общество да бъде такова, че в него по-добрият в някаква дейност да може да постига повече от просто добрия и много повече от онзи, който не е добър в тази дейност или не се раздава в нея, или се доволства с малко, или имитира активност, симулира старание, хленчи, самосъжалява се, чака обгрижване и иска от държавата да го компенсира за слабата му воля и за бягството му от отговорност – от отговорност за себе си и отговорност към своите нормални човешки задължения.

  Ето това е всъщност най-важното за всяка личност, която е на ръба на справянето с предизвикателствата на живота; която постоянно хвърля огромни усилия да се закрепи на повърхността; която не се предава, не унива, не отпуска ръце, не се примирява и заедно с това открива за себе си безценно зрънце истина в книгите на Айн Ранд или разпознава себе си в някой от нейните несломими и несломяеми герои.
  Тази личност всъщност поема риска да работи за изграждането на общество, в което намери ли се някой, който може и знае повече от нея, той може да я задмине, да получи повече признание, пари и перспективи, да стане по-сполучил и по-почитан.
  Да съзнаваш този риск и все пак да се бориш за такова общество или най-малкото да вярваш в необходимостта от него, в неговата справедливост – това заслужава уважение, то трябва да бъде оценено по достойнство. Защото изобщо не е лесно и леко. Защото изисква колосални нравствени усилия – усилия, наистина от мащаба и по силите на пълноценен герой на Айн Ранд!

  В заключение, никак не ми се ще четящият този текст да остане с впечатлението, че аз възприемам безкритично, от и до, напълно и изцяло всичко, в което вярва и за което пише Айн Ранд.
  ♦ Аз много добре си давам сметка, че нейните възгледи са в не малка степен идеалистични, абсолютизирани, крайни и радикални, трудно осъществими – такива, каквито са – на практика.
  ♦ Давам си сметка, също така, че западните общества са отишли много далеч от времената на Айн Ранд – особено с всесилните манипулиращи ПиАр-стратегии, с технологиите за „фабрикуване на съгласие” (Уолтър Липман), с оглупостяването и оглупяването на все по-широки маси хора, с разголването и разгонването на милиони хора - фино тласкани да мислят само за и единствено чрез органите си за размножаване.
  ♦ Не на последно място, давам си сметка, че демокрацията преживява задълбочаващи се циклични кризи, които я заплашват с циклофрения.

  И въпреки всичко, книгите на Айн Ранд са като живителни глътки кислород за всяко мъчещо са да съхрани човешкото в себе си четящо и мислещо човешко същество.
  Тези книги за такива като мен (става дума за душевни нагласи, а не за жизнен стандарт; стандартът тук не е най-важното, но не пречи – поне такива са моите подозрения) са като малки и интелектуални пирове по време на веднъж завинаги приключил Преход.

  Николай Слатински
  19.11.2009 год.

  ► А сега, да преминем към цитатите от произведения на Айн Ранд:

  ● Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва - тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено.

  ● „Нищо няма значение в живота, освен това колко добре си вършиш работата. Нищо друго. Само това. Каквото и друго да си, то ще произлезе от това. Това е единствената мярка за стойността на човека. Всички етични кодекси, които ще се опитат да ти набият в главата, са просто едни хартиени пари, отпечатани от мошеници, за да оскубят достойнствата на хората. Кодексът на компетентността е единствената морална система, която има златен стандарт.

  ● Хленчещи негодници, които никога не са правили и най-малкото усилие, които не притежават способности и за това да бъдат прости писар, но искат дохода на президенти на компания, които подскачат от провал към провал и очакват вие да плащате сметките им, които смятат желанията си за равни на вашата работа и считат, че нуждата им заслужава по-голяма награда от вашите усилия, които искат да им служите, които искат това да бъде целта на живота ви, които искат вашата сила да бъде безгласна, безправна, незаплатена, останала без награда, роб на тяхната немощ, които твърдят, че сте роден за робство заради гения си, докато те са родени да управляват заради благото на некомпетентността, че вие трябва само да давате, а те - само да взимат, че вие трябва да произвеждате, те - да консумират, че на вас не бива да ви се плаща, нито телом, нито духом, нито с богатство, нито с признание, нито с уважение, нито с благодарност, така че те да могат да пътуват по вашите релси, да ви се подиграват и да ви проклинат, тъй като не ви дължат нищо, дори и усилието да свалят шапките си, за които вие сте платили?
  Това ли искате? Бихте ли се чувствали горд?... Вие, който никога не бихте се предали на природните трудности, а бихте започнали да ги подчинявате и да ги поставяте в услуга на своята радост и комфорт - на какво сте се предали в човешките ръце? Вие, който знаете от работата си, че човек бива наказван само когато греши, какво сте готов да понесете и заради какво? През целия си живот сте слушали порицания, и то не заради недостатъците ви, а заради най-големите ви добродетели. Мразили са ви не заради грешките ви, а заради достиженията ви. Осмивали са ви заради всички качества на характера, които са най-голямата ви гордост. Наричали са ви себичен заради куража да действате съгласно собствената си преценка и да понесете изключителната отговорност за живота си.
  Движещата сила на човека е моралният му кодекс. Запитайте се къде ви води техният кодекс и какво ви предлага като крайна цел. Зло, по-порочно от убийството на човек, е да му се продаде самоубийството като акт на доблест. Зло, по-порочно от това да се хвърли човек в жертвената пещ е да се иска да скочи в нея по собствена воля, като освен това сам построи пещта. Според собствените им признания тъкмо те имат нужда от вас и нямат какво да ви предложат в замяна. Според собствените им признания вие трябва да ги поддържате, защото те не могат да оцелеят без вас. Осъзнайте цинизма на това да предлагат тяхната импотентност и нужда - нуждата им от вас - като оправдание за вашето мъчение. Готови ли сте да го приемете? Готов ли сте да купите, с цената на невероятната си издръжливост, с цената на агонията си, удовлетворяването на нуждите на собствените си унищожители?

  ● - Ако видехте Атлас, гигантът, който държи света на раменете си, ако видехте как стои, с кръв, която тече по гърдите му, с огъващи се колене, с ръце, които треперят, но все още се опитват да задържат света горе с последни сили, и колкото по-голямо е усилието, толкова по-тежко притиска светът раменете му - какво бихте му казали?
   - Аз... не знам. Какво... би могъл да направи? Вие какво бихте му казали?
  - Да изправи рамене.

  ● Аз съм богат и се гордея със всяка стотинка, която притежавам. Спечелил съм парите си със собствени сили, чрез свободна размяна при доброволното съгласие на всеки, с който съм имал работа - доброволното съгласие на тези, които ме наеха при започването ми, доброволното съгласие на тези, които работят сега за мен, доброволното съгласие на тези, които купуват продукцията ми. Ще отговоря на всички въпроси, които се страхувате да ми зададете открито.
  Желая ли да плащам на работниците си повече, отколкото смятам, че е цената на услугите им? Не желая. Желая ли да продавам продукцията си за по-малко, отколкото клиентите ми са склонни да платят? Не. Желая ли да я продавам на загуба или да я подарявам? Не. Ако смятате това за лошо, постъпете с мен както ви се нрави, каквито и да са стандартите, към които се придържате. Моите са следните. Изкарвам си прехраната, както следва да го прави всеки честен човек.
  Отказвам да призная за вина факта на собственото си съществувание и факта, че трябва да работя, за да го поддържам. Отказвам да призная за вина факта, че съм способен да го върша и че го върша добре. Отказвам да призная за вина факта, че го правя по-добре от повечето хора; факта, че работата ми е с по-висока стойност от тази на съседите ми и че по-голям брой хора са готови да ми платят. Отказвам да се извинявам за способностите си, отказвам да се извинявам за успеха си, отказвам да се извинявам за парите си. Ако това е лошо, вземете го предвид при вашето решение. Ако обществото намира, че това е във вреда на интересите му, оставете обществото да ме унищожи. Това е моят морал и няма да приема ничий друг.
  Можех да ви кажа, че съм сторил за събратята си повече добрини, отколкото вие можете някога да се надявате да осъществите, но няма да го кажа, защото не се опитвам да открия в благото на другите разрешение за правото ми да съществувам, нито пък признавам благото на другите за оправдание да си присвояват имуществото ми или да съсипват живота ми. Няма да заявя, че благото на другите е целта на живота ми - моята цел е моето собствено благо и презирам онези, които отстъпват своето. Можех да ви кажа, че вие не служите на общественото благо, че ничие благо не може да бъде постигнато с цената на човешко жертвоприношение, че когато нарушавате правата на един човек, сте нарушили правата на всички, а общността на безправните същества е обречена на унищожение. Можех да ви кажа, че единственото, което сте в състояние да постигнете, е всеобщото опустошение, до което всеки мародер задължително стига, когато не му останат повече жертви. Можех да го кажа, но няма да го направя.

  ●Защото аз оспорвам не конкретната ви ви политика, а моралните ви предпоставки. Ако беше истина, че хората могат да постигнат добруването си, като превърнат други хора в жертвени животни, а аз бях помолен да се пренеса в жертва в името на същества, които искат да оцелеят с цената на моята кръв, ако бях помолен да служа на интересите на обществото отделно, над и срещу своя собствен интерес, щях да откажа, щях да отхвърля такова нещо като най-презряното зло, щях да се боря срещу него с всичките си сили, щях да се боря срещу цялото човечество, а ако можех да удължа живота си дори и само с миг преди да бъда убит, щях да се боря с пълна убеденост в справедливостта на своята битка и в правото на живите същества да живеят. Нека няма недоразумение относно мен самия. Ако сега събратята ми, които смятат, че те са обществото, вярват, че тяхното благо изисква жертви, тогава заявявам: "По дяволите общественото благо, не искам да имам нищо общо с него!".

  ● Джон Голт е Прометей, който е променил мнението си. След като е бил разкъсван от лешояди в отплата на това, че е дал на хората огъня на боговете, той строшил веригите си и си взел огъня обратно – до деня, в който хората си прибрали лешоядите.

  ● Това е слабост и малодушие. Толкова е лесно да тичаш при другите. Толкова е трудно да разчиташ единствено на себе си. Можеш да симулираш добродетел пред публиката. Но не можеш да я симулираш пред себе си. Твоето его е най-строгият съдия. Те бягат от него. Прекарват живота си в бягство. По-лесно е да дариш няколко хиляди за благотворителност и да решиш, че си благороден, отколкото да градиш себеуважение върху лични стандарти за лични постижения. Лесно е да търсиш заместители на компетентността - лесни заместители като любов, чар, доброта, благотворителност. Но компетентността няма заместител.

  ● Точно това е непоносимо за хората втора ръка. Те не се интересуват от факти, идеи, работа. Интересуват се само от хората. Не питат: „Истина ли e?” Питат: „Това ли е истината според другите”? Не разсъждават, а папагалстват. Не действат, а създават впечатление, че действат. Не творят, а се показват. Не се стремят към съзидание, а към приятелство. Не търсят изява на способностите си, а влияние.
  Какво ще стане със света, ако ги няма онези, които действат, мислят, работят, произвеждат? Те са егоистите. Не можеш да мислиш с чужд мозък или да работиш с чужди ръце. Откажеш ли се от способността да мислиш самостоятелно, отказваш се от съвестта си. А да заглушиш съвестта си е все едно да прекъснеш живота.
  Хората втора ръка нямат усещане за реалността. Тяхната реалност не е в самите тях, а някъде в пространството, което разделя едно човешко тяло от друго. Няма цялост, а свързаност, но тя не се опира на нищо. Не мога да разбера тази празнота у хората. Тя ме е спирала винаги, колчем съм се изправял пред комисии. Хора без его. Мнение без мислене. Движение без спирачки или двигател. Власт без отговорност.
  Човекът втора ръка действа, но изворът на неговото действие е пръснат сред всички хора. Той е навсякъде и никъде. С него не можеш да разговаряш разумно. Не е в състояние да разсъждава. Излишно е да му говориш - той не чува. Заставаш пред съда, но съдиите ги няма. Изправяш се пред вилнееща сляпа маса, която те мачка без мисъл или цел. Стив Малъри не можа да назове чудовището, но го разпознаваше. Страхуваше се от лигавия звяр. От човека втора ръка.

.

А ВИЕ ЧЕЛИ ЛИ СТЕ АЙН РАНД? ЗАЩОТО ВЪПРОСНИТЕ ЦИТАТИ СЕ ВЪРТЯТ ИЗ ЦЕЛИЯ НЕТ- ЕДНИ И СЪЩО И ВСИЧКИ ГИ КОМЕНТИРАТ ПО СВОЙ НАЧИН...НЕПДОЗИРАЙКИ, ЧЕ ТЯ ИМА БАЯ КНИГИ И В ТЯХ ИМА И ДРУГИ, МНОГО ПО-ИНТЕРЕСНИ ЦИТАТИ, НО ТОВА ЗНАЯТ САМО ЧЕЛИТЕ КНИГИТЕ Й.. :)

Не харесвам цитатите, но и не мога да си присвоя идеите, затова ще цитирам.

Според дефиницията на неизвестен (поне на мен и поне засега) автор "Демокрацията е обществена система, позволяваща на едно добре организирано малцинство да властва над неорганизираното мнозинство". Според Бхагаван Шри Раджниш, известен повече като Ошо, точният термин е "идиотокрация", защото идиоти отиват пред урните и избират идиоти да управляват държава.

По-голямата част от електората (любимият на премиера "лош човешки материал", който го въздигна на този пост) няма ни най-малка представа за какво отива да гласува и какви ще са последиците от взетото решение. А то (решението) в общия случай е взето не с ума (останал е само тук-там), а с правото черво. Затова и политиката е пълна с продукти на правото черво.

И ака - диагнозата е известна. Лечението може да бъде само радикално като мощен пургатив - отмяна на всеобщото избирателно право. Всеки има равна възможност ДА ЗАСЛУЖИ правото да бъде избирател, но след като докаже компетентност за това. Критериите подлежат на обсъждане. Но те трябва да гарантират че всеки, заставащ пред избирателната урна ЗНАЕ ЗАЩО Е ТАМ.

Другата крачка е да си прочетем внимателно първата цитирана дефиниция и най-после да загърбим магарешкия си индивидуализъм, защото на организацията може да се противодейства само с организация. Всички способни, талантливи личности трябва да се обединим и заедно да отвоюваме обратно този свят от агресивните некадърници. Защото ние го създаваме и той ни принадлежи по право. Съжалявам за тях, но Майка Тереза се спомина. Да положат и те някакви усилия...

Г-н Слатински, защо човек като вас (интелигентен и начетен с логично мислене) не му беше предложена работа в новото правителство?

Защо не са ми предложили - не знам. Или не смятат, че съм им нужен, или си имат кадри, или не са се сетили, или по някаква друга причина.
Но и да ми бяха предложили, бих отказал, защото към дадения момент не изпитвам никакво желание да се връщам към политиката. Там цали такава разпродажба на принципи, такова специфично отношение към властта и такива отдалечени от националните приоритети нрави, че аз не бих могъл да се сработя с тази хора и да им мълча, само защото това го изисква общия интерес на властимащите.
Не е въпрос на морал и чест, за да се смятам, че съм нещо над политиците, а е въпрос на психологическа моя несъвместимост с начина, по който се упражнява политиката.

А политика има ли?