Преди малко повече от седмица публикувах на сайта си малък опус "Алкивиадно ми е...".
Накратко - как Алкивиад имал чудесно куче, но взел, че му отрязал опашката! И направил това за да даде на атиняни храна за безкрайни разговори защо и как, вместо да говорят за важни неща и лоши работи за него, за Алкивиад...

От "висотата" на моите натрупали се несправедливо бързо години и вглеждайки се в света, който се тресе:
-- когато един псuxопat (в прекия и в преносния смисъл) в Кремъл дрънка ядрено оръжие от сутрин до вечер;
-- и когато друг uдuot (в прекия и в преносния смисъл) в Белия дом плещи всякакви откачалщини и върши всякакви безумия;
-- и когато един вреден и грозно безотговорен премиер ни закача като пето колело на каруцата на псuxопаtа в Кремъл;

Вчера се чух с мой приятел в Харкив след жестоката рашистка атака.
Ние тук си нямаме и представа колко страшно е да си мислиш прекалено често, че може би днес е твоят ред.
Той ми каза две неща, които ме шокираха, макар че следя Войната (която прогнозирах и се чудя колко много умни украинци пишат сега, че не са вярвали, че ще има Война; то и българинът в много сценарии не вярва, защото е сляп и глух за това, което тътне на хоризонта).

Аз също чета обнадеждаващи новини, оцветявания на карти за деокупирани територии, успехи но украинските въоръжени сили, отстъпления на рашистите, преломи на фронта…
Но!
Първо, поклон за героизма при отчайващо иначе числено съотношение на личните състави. Но дори фантастичният героизъм има реални ограничения.
Второ, Войната 21 век е с пъти по-високо технологична от Войната 19 век, но в случая това са тактически позитиви, които не променят стратегическият застой, сходен с онзи на Западния фронт, на който няма нищо ново, освен броят на убитите и инвалидизираните (физически и психически).

Докато у нас толкова много сбъркан народ се кани да гласува за дама, която вече се опетни с два скандала - един национален, друг интернационален, а освен това ще иска да ни закачи за рашuстката безyмна агpеcоpка - затъваща, но зъбеща се на всички за всичко, две кратки истории от Киев.

Първата e частица от статия:
- След руски атаки, унищожили електричеството и отоплението, тръбите в 18-етажната сграда се спукали, оставяйки стотици хора без течаща вода и работеща канализация. Температурите, паднали до минус 20 градуса по Целзий, довели до замръзване на водата в тръбите и образуване на ледени сталактити, застрашаващи минувачите. Липсата на основни хигиенни условия принудила хората да използват един наклонен портативен тоалет за над сто души, което описват като унизително преживяване. Замърсяването от излята канализация и невъзможността за поддържане на минимална хигиена превърнали домовете им в практически невъзможни за живот пространства.

Уважавана заради анализите ѝ ФБ-приятелка (не се познаваме лично) написа коментар под мой статус и спомена в него Йошка Фишер. Аз ѝ отговорих.
А после реших, че вместо коментар на коментар под мой статус, може би е добре да пействам отговора си тук - за онези ФБ-приятели, които биха го прочели.

Ето моят отговор:
- На конференцията по сигурността в Мюнхен малко преди началото на Войната в Ирак, Ръмсфелд говорИ доста дълго как трябва час по-скоро да се нападне и въобще, и изобщо - незабавно и дружно. Няма вече имаме си НАТО, да му (ѝ) намерим работа. Има работа, трябва да намерим кой да я свърши и който е с нас, да се качва на борда и борта и потегляме към Ирак!