Преучредяване на държавата – чрез преформатиране и рестарт

  Нямам засега ясен отговор какво да се прави, но все повече си мисля, че се нуждаем от нещо, което е радикално по-различно от сегашния институционално-процедурен инструментариум, който напразно се опитва да реши важните проблеми на държавата, обществото и гражданите.
  Всъщност, какво става безпощадно ясно?
  Първо, страната затъва в простотия, идиотия, селяния и мърльотия. И те стават толкова огромни и агресивни, толкова беснеещи и арогантни, че вече са непосредствена, пряка, директна и неизбежна опасност за живота и здравето – на отделния човек и на народа ни като цяло.
  Второ, институциите на властта съществуват в свой паралелен свят и водят някакъв си свой, самостоятелен и самодостатъчен живот, те симулират и имитират управление, неспособни са да решават ключовите проблеми на България, поглъщат огромни ресурси и дискредитират самата същност, смисъл и съдържание на демокрацията.
  Трето, гражданското общество е безсилно да промени каквото и да е, то е допълнение към наличните партии, дори за някои от тях е корпус за бързо реагиране, прекъснало е пъпната си връв с обществото и ако прави нещо, то се определя не толкова от интересите на обществото, колкото от интересите на структурите, говорещи от името и в името на обществото, при това срещу пари, често – срещу много пари и по никакъв начин неговите структури не са такива, работещи за идеални цели и водени от идеална цел.
  Четвърто, в България няма общество, няма обществено мнение, няма обществено съзнание, камо ли пък обществено самосъзнание. Всичкото това, което някъде се нарича общество, у нас се е разпаднало на войнстващи групи с манталитет на секти, настървени стожери на някакви псевдополитически или най-много – полуполитически принципи, идеологизирани бойци за някаква политизирана вяра, стражи на статуквото, доколкото докато то съществува, те ще бъдат актуални, поискани от дневния ред на обществото, атрактивни за медиите и живеещи с чистата съвест на фанатика, който единствен притежава истината от последна инстанция и знае какво е добро за хората и какво е добре хората да правят, за да живеят добре и да бъдат добри.
  В България има катастрофа на начина, по който ние я подреждаме през изминалите 25 години. България е в политическа, икономическа, социална и ценностна несъстоятелност. В нея посредствеността е път към успеха, неспазването на правилата се възнаграждава, глупостта се плоди и разраства, а липсата на морал се осребрява.
  Страната ни се намира в хаос, който ражда още повече хаос, който от своя страна ражда още повече хаос – и това става не чрез събиране (да го кажем опростено 2 + 2 + 2 + 2 +…), а чрез умножаване (2 х 2 х 2 х 2 х …).
  Страната ни се деиндустриализира, деинтелектуализира, десоциализира, дематериализира.
  Това вече не е страна, това е територия, сива зона, в която да живееш е опасно. Да си почтен човек е опасно. Да си нормален човек е опасно. Да си обикновен човек е опасно. Просто да си - и то е опасно.
  Установен е режим, който е не по-малко репресивен от предните репресивни режими. Да, те можеха да те ликвидират физически, а днешният режим те смазва психически. Да, те затваряха хората, ограничаваха свободата им, а той прогонва хората, най-вече младите, почтените, креативните, талантливите – в чужбина.
  В същото време произвеждащите се сякаш от нищото и от нищите духом опростачени, брутални, двукраки дегенерати с всеки изминат ден стават все по-опасни – те ни мачкат, газят, обиждат, скандализират, отчайват, обезсърчават и правят съществуването ни като български граждани неуправляем риск.
  Ето защо нещо трябва да се прави. Все още, както казах, нямам ясната идея, но непрекъснато си мисля, че това нещо, което трябва да се прави, не може да се прави в сегашната институционално-процедурна рамка.
  Ние трябва да си преучредим държавата. Нужна ни е нова държава, тази е опасна за съществуването на България и на нейния народ.
  Трябва да се създадат условия за нов обществен договор. Може да звучи невъобразимо наивно или невъзможно осъществимо, но в момента ние като държава и общество сме жертва на институциите и законите. Това са закони и институции, които ни убиват, които ни лишават от бъдеще, които не ни служат на нас като общество и не ни гарантират сигурност – на нас като граждани и на държавата, на държавата като онзи организиращ и сплотяващ конструкт - да сме заедно, да имаме общи цели, ценности и идеали, да виждаме някакъв смисъл от това, което правим и в това, което ни се случва.
  Така не може да продължава! Не ние трябва да сме жертва на законите и институциите, а законите и институциите трябва да работят за нас, да ни дават да съществуваме и да се развиваме. Да произвеждат настояще и бъдеще за страната и нейните граждани.
  Може би трябва да се започне някакъв широк, обществен разговор за пречупване на тенденцията за умиране на България. Такива могат да бъдат граждански форуми из страната, които да подложат на дисекция и дискусия накъде върви България и в каква посока тя трябва да тръгне.
  Ако искаме да има народ, ако искаме да има общество, то от народа и от обществото трябва да тръгнат тази дисекция и дискусия, от народа и обществото трябва да се формулират главните ни представи и послания в каква държава искаме да живеем. И тези представи и послания трябва да се предадат нагоре като императиви, като главни изисквания и ограничители, като рамка на новия ни политически живот. А законите и институциите трябва да работят в тази рамка и следвайки тези императиви.
  Зная, че всичко това е много сурово, но то се води от една мисъл – 25 години на мъчителни проби и грешки, докарали ни до катастрофа (защото съм убеден, че страната ни е в посткатастрофична ситуация), е крайно време да ни послужат като необходим и достатъчен повод за много сериозен размисъл. Този размисъл според мен трябва да е обърнат с лице към обществото и да се води от обществото – ако все още можем да сме общество и ни пука за България.
  Категорично съм убеден, че ако продължаваме агонизирайки да я караме по начина, по който е конструирана сегашната ни държава (като институции) и по правилата, по които тя функционира (като закони), ние няма да оцелеем. Това е път за никъде, път в пропастта.
  Необходимо е да се измисли нещо коренно различно – а то може да се измисли само ако сме народ и общество. И ако бъде измислено как именно то да преформулира правилата (законите) и да преконструира системата на държавата (институциите).
  Всъщност, за мен е лесно – даже нищо да не се промени в България, аз все някак ще доживея дните си в нея, ще го направя индивидуално: с много труд и много работа мога някак да оцелявам със сносен жизнен стандарт.
  Въпросът е за младите хора – те и само те са в състояние и със способността да бъдат движещата сила на промяната. Те могат да поискат да си преподредят държавата, така че да живеят в нея, а не да се спасяват от нея поотделно и заедно, поединично и на талази.
  Но пак ще кажа – дори да поискат да си преподредят държавата, това младите не могат да направят в рамките на тези закони и тези правила. Държавата ни се нуждае от преучредяване. Което значи – от преформатиране и рестарт.
  
  12.08.2015 г.

До: Г-н Слатински, през 2010 г. излезе от печат книгата ми “Bulgaria, terra europeansis incognita” (плод на 9-годишен труд, на англ. ез.), в която всичко, което сте описали, е подредено така, че от анализа да е ясно аргументирано и заключението, и обосновката за очакваното по-нататъшно развитие (безусловно потвърдено досега, вкл. и варианта за възникване на Ислямски Халифат – вижте напр. на http://www.eurochicago.com/2011/09/ivan-daraktchiev/), и възможните решения. През същата 2010 г. поставих основите на Дисидентското Движение ЗАЕДНО, на чийто сайт www.zaedno.mobi могат да се прочетат всички материали, включително ПРОГРАМА, която описва пътя към спасението на катастрофиралата българска каруца. Тоест, решението е вече предмет на дейността на ЗАЕДНО. Всички, които са загрижени за бъдещето на България, са поканени да се запознаят и да вземат участие. Фактът, че много малко българи са чули за това движение, се обяснява много просто – Номенклатурата не допуска медийни изяви на тези, които се борят срещу нея. Това означава, че на нас ни остава популяризиране само чрез: 1) горния сайт; 2) списание “Ави-Тохол”, което от неотдавна се превърна в трибуна за свободен обмен на мисли на противниците на “политическата коректност” – тоест на най-културните, най-родолюбивите, най-свободомислещите българи; 3) академичния сайт на Харвардския Университет https://independent.academia.edu/IvanDaraktchiev , където също публикуваме.

До: Георги Камов, Вие сте написали “Проблемът е ясен”, като обещавате това да стане ясно от Интернет-страницата Ви, но там липсва каквато и да било дефиниция на проблема. Вярно е, че сте написали много; вярно е и това, че написаното е в хубав стил; вярно е също, че личи модерното мислене на млад и недотам опитен, но вече опитващ се да се откъсне от рамките на обгрижващата статуквото пропаганда човек. Но там липсва всичко освен констативни умозаключения, които – понеже не сте дефинирали ясно какъв точни е проблемът – няма как да послужат за намирането на ефективното му решение.

От моята камбанария Вие сте стигнали най-близко до истината в декларацията “В момента много oт нещата, които не работят в България, не работят и на много други места по света – образование, социални системи, здравеопазване, бизнес модели, институции.” Това се отразява в моята теза за Номенклатурокрацията (вижте напр. https://www.academia.edu/4439386/Nomenklaturocracy_or_what_exactly_was_O... ) с факта, че тя е развита за всички страни със социо-политическо устройство, което наричаме Представителна Демокрация; с други думи, България не е някакво изключение (за каквото я смятат всички останали българи, философстващи по темата за трагедията й), а просто една от многото (разликата е само в степента на развитие на паразита, наречен Номенклатура, в смисъл, че у нас вече е достигната критичната точка, при която непроизводителната част от икономиката – консумацията на гигантския кърлеж – надвишава производителната). Затова и Дисидентското Движение ЗАЕДНО има множество съмишленици измежду небългари, поради което има истински международен характер.

Очевидно, твърдението Ви “Причините са различни, но ситуацията е обща.”, веднага след горния цитат, няма как да е вярно; точно обратното – причините са общи, а ситуацията (обстоятелствата) са различни, в различните страни. И тази разлика се измерва с простичък (според мен) критерий: какъв процент от брутния продукт е непроизводителния труд на Номенклатурата (вкл. всички обслужващи я институции), или с други думи какво е съотношението между производителния и непроизводителен труд. Повече ще Ви стане ясно, ако попрочетете из вече публикуваното.

До: Стефан Димитров, Вие предлагате решение без да сте дефинирали проблема. Как искате някой да повярва във Вашето предложение, след като вече десетки пъти “нови партии” просвириха старата песен на нов глас? Проблемът е съществуването на професията политик и следователно решението трябва да мине през ликвидиране на тази професия. Само нов тип система за обществено-политическо устройство е решението, по простата причина, че настоящата система не работи в полза на мнозинството, тоест оригинално присъщата й демократичност се изчерпа. Как, защо, накъде оттук нататък и пр. ще си отговорите след като попрочетете поне малко от посочените сайтове, книги, списания и пр.

Като констатация-всичко е вярно,но е някакси откъснато от световните процеси,които ни форматират.Разбира се,че не давате адекватна рецепта,не защото не сте наясно,а защото много добре знаете,че не можем да излезем от "пашкула" в който сме вкарани-политически,икономически,нравственно...и разбира се кадрово.Ако си пофантазираме малко и допуснем,че сме излезли от "пашкула",то обкръжаващата ни среда ще ни изяде.
Ако Ви "нарочат" за неблагонадежден,така добре обрисуваният личен просперитет ще из-чезне,за децата Ви няма да има подходяща реализация...,защото и "оценъчната" система на обществото е продукт на същия "бацил" формиращ битието ни-за съжаление.
Но за да не завършвам така песимистично,нека да пожелая вечният стремеж към формиране на по-добри условия за обществен живот да не ни напуска,за да променим "оценъчната" система на обществото-най-вече в младите,след което ....

Рестарт се прави уж на всички избори, но понеже всичките ни партии са изградени на един принцип, а членовете им влизат в тях с надежда да забогатеят, влизайки официално в политиката, тоззи рестарт възпроизвежда статуквото. Единствената промяна е известно разместване на играчите. Единствената стройна система, предполагаща поява на политическа формация от нов тип, способна да промени държавното устройство, на която съм попадал до момента, е движението "Заедно". То е инициирано и обосновано теоретично от Иван Даракчиев, ааз съм се опитал да насоча вниманието към ЗАЕДНО чрез включване на информация за него в страницата БЪЛГАРИЯ в сайта ми, която можете да намерите тук: https://yobol.wordpress.com/българия/

право в целта

Всичките тия неща коите сте ги написали са ясни на всички по един или по друг начин на възприемане .
И накрая пак неяснота как да стане ,как да се получи какво да се направи,обществено обсъждане и т.н.
В едно недоразвито общество нещата не се случват с обсъждания а със сурови безмилостни протести всеки път при голям обществен проблем.
Всеки един депутат може да си върши работата и не е нужно да го сменяте но той трябва да е наясно че ако се издъни вие и още поне един милион ще нахлуят в парламента но не тихо и мирно както навсякъде се декламира ,а просто ще го изпържат на стола му.
По такъв нaчин се формира общество и нали знаете че на запад също се краде но по умерено и с мярка защото обществата са преминали през кръв и революции и сегашните им управляващи знаят че ако създават проблеми на народа си тълпите ще ги линчуват и затова работят здраво.
Статията ви е смислена но пак подчертавам основния акцент в проблема увисва във въздуха някак си.

Когда социальная система находится в устойчивом предсмертном состоянии, в ней возникает паразитарный контур управления, называемый термином. "сказочник". content%2Fmag_archive%2F2014_08%2FES2014-08-Alexander_Denisov_Elena_Denisova.pdf

Много Ви благодаря, Николай! Въпросът е: кой ще ни създаде организации, изразяващи общественото самосъзнание? Защо не ние? Защо не се съберат (съберем) тези, които разсъждават като Вас, и поискаме рестарт на държавата? Анализите ни е добре да преминават в действия, а не само да ги споделяме.

много вярно! От къде и как да започнем? Ето това не виждам в статията. Заключенията са хубаво нещо но обществото се нуждае от дирекция и указания за да се постигне това рестартиране. Ето това ми е необходимо : Какво точно аз мога да направя за да ристартирам държавата ни?

Проблемът е ясен, трябват решения. Ето моето - www.bit.ly/destinationbg

Трябва да се учреди нова партия, която да се казва примерно ПАРТИЯ НА ОБРАЗОВАНИТЕ, и да е на онези, които не се чувстват представени сега в Парламента. Уставът и трябва да не позволява участие на…да не изброявам, че списъка е дълъг. Който може да напише учредителните документи, да се хваща на работа, време има достатъчно!